„Какъв е дългът на артиста? Какъв е дългът на едно човешко същество? Как можем да помогнем?“, пита се творецът Марина Абрамович преди седмица в интервю за Дойче Веле. Тя е дълбока разстроена от войната в Украйна. Усеща я близка, буквално в „задния ѝ двор“.
„Атаката срещу Украйна е атака срещу всички нас. Това е атака срещу човечеството и трябва да бъде спряна“, казва тя.
Затова и Абрамович намира начин да помогне чрез изкуството си. Тя е пърформанс артист – нейното творчество не е материално, а е изпълнение, в което тя участва с тялото си, с присъствието си.
Сега тя пуска на търг възможността за присъствие на второто изпълнение на легендарното ѝ произведение от 2010 г. на име „Артистът присъства“ (The artist is Present). Тримата, които дарят най-много пари на организацията за помощ на Украйна Direct Relief, ще могат да седнат срещу нея на 16 април в нюйоркската „Галерия Шон Кели“.
За „Артистът присъства“ преди 12 години Абрамович седеше неподвижно на стол по 8 часа на ден в продължение на общо 17 дни, докато стотици хора се изреждаха да седнат срещу нея. Някои стояха по минута, други по цял ден, а опашката пред Музея на Модерното Изкуство ставаше все по-дълга. Резултатът беше подобен сред всички 1545 седящи - тихо, емоционално, рефлексивно съзерцание. Много се просълзяваха – когато това се случеше, заплакваше и тя.
Но какво означава, че един артист в Ню Йорк усеща войната в Украйна близка? Все пак тя е на хиляди километри. Абрамович обаче е дълбоко свързана с Източна Европа. Тя е родена в Белград на 30 ноември 1946 г. Тогава Сърбия е част от Югославия, а Марина е в семейство от „Червената буржоазия“, както го описва самата тя.
Пра-чичо ѝ е бил патриарх на православната църква. И двамата ѝ родители са били югославски партизани – комунистическото движение против фашистите и нацистите в Югославия по време на Втората световна война. След края на войната те са провъзгласени за национални герои и получават постове в новото правителство.
До 6-годишна възраст Абрамович е отгледана от баба си, която е дълбоко вярваща християнка, в чийто дом се следват множество ежедневни религиозни ритуали. След това я възпитава майка ѝ, която е била изключително строга. Боят е бил често прилагано наказание, ако малката „се фука“ с нещо, а в дома царял „почти военен режим“ по думи на Абрамович, която до 29-годишна възраст е трябвало да се прибира преди 22 часа всяка вечер.
Но никой не е ограничавал интересите ѝ и тя завършва Академията за изобразително изкуство в Белград, след това следва и в Академията в Загреб, а през 1973 г. заминава да преподава в Нови Сад. Тук започват и първите ѝ самостоятелни изпълнения. През 1976 г. се мести в Амстердам, после Париж, Берлин, Хамбург и накрая Ню Йорк и никога повече не се връща да живее в Сърбия.
Но творчеството ѝ остава пряко свързано с детството и произхода ѝ… Поне така смятат някои критици.
В произведението ѝ Rhythm 10 през 1973 г. тя с висока скорост забива нож между пръстите си, през следващата година в Rhythm 0 лежи в галерия в Неапол на маса със 72 предмета, включително вериги, камшици, пистолет, капан за мишки. Тя позволява на посетителите да правят каквото поискат с нея и все още има белези от този пърформанс. През 1974 г. лежи в центъра на горяща петолъчка, заради което губи съзнание. През 2002 г. две седмици живее на показ в три изградени квадратни платформи в галерия в Ню Йорк.
Марина Абрамович стои върху тонове кравешки кости на Биеналето във Венеция.
През 1997 г. печели наградата "Златен лъв" за най-добър художник на биеналето във Венеция, защото по цял ден стои върху 2,5 тона кравешки кости, бършейки кръвта по тях с кърпа. Произведението се нарича "Балкански барок" и е отговорът на Марина Абрамович на войната в региона.
„Човек не може да се измие от кръвта на жертвите“, казва артистката тогава, но думите ѝ са особено валидни и днес.
В Украйна се намира най-мащабната ѝ арт инсталация - „Кристалната стена на Плача“. Тя е с дължина 40 метра и височина 3 метра, изработена от антрацит, добит от украински мини. Творбата е в памет на най-голямата масова екзекуция от Втората световна война, която се е случила точно тук. В местността Бабий Яр, близо до столицата Киев, през 1941 г. в рамките на два дни нацистите разстрелват над 33 000 души, мнозинството от които евреи.
Марина Абрамович пред нейната "Кристална стена на плача", 4 октомври 2021 г.
На церемонията по откриването на произведението през 2021 г. присъстват президентът на Украйна Володимир Зеленски и германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер.
„Бабий Яр е обща трагедия за евреите и украинците“, казва Зеленски тогава, а германският му колега Щайнмайер допълва, че за германците може да имат само един отговор и той е „Никога повече“.
По-малко от половин година по-късно тези думи падат глухо на фона на инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, заради която загинаха хиляди цивилни, а над 3 милиона украинци бяха принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци в чужбина.
На 1 март киевската телевизионна кула беше ударена по време на бомбардировките на руската армия. В непосредствена близост до нея се намира „Кристалната стена на Плача“ на Абрамович. Според нея е цяло чудо, че не е повредена. Ако остане цяла през войната, вече няма да бъде само място за траур и възпоменание, но и място за изцеление, смята тя.
Но още е рано да се мисли за това. Според Абрамович сега не е време за изкуство. Когато се бомбардират болници и изнасят бебета, има много по-спешни неща, които трябва да се свършат. Парите за лекарства и подслон са приоритет сега, за да се спасят човешки животи, казва тя и призовава всеки да вземе позиция срещу войната и да направи нещо, за да я спре.
Вижте също Руският журналист Дмитрий Муратов, който продава нобеловия си медал за мир, за да помогне на Украйна