Не можем да спрем войната, но можем да покажем позиция, казва тя. Емилия Славова е една от организаторките на днешното шествие в подкрепа на Украйна - страната, която се бори сама с руската военна агресия вече цял месец.
В четвъртък вечерта центърът на София е изпълнен с хиляди хора в защита на Киев. Сред тях има не само българи, но също и руснаци, протестиращи срещу Путин, и украинци, намерили в България убежище.
“Това е най-малкото, което можем да направим днес - да покажем, че не са сами, че ние ги подкрепяме”. Думите са на Олга Кузева. Говорим с нея в самото начало на шествието в подкрепа на Украйна, което се проведе в София в четвъртък вечерта.
Олга е украинка. Заминала е в началото на войната заедно със семейството си. На шествието е, за да покаже подкрепа към страната си и към тези, които са останали.
Олга
“Ние избягахме, но нашите роднини и приятели са там. Крият се в мазетата и не могат да излязат”, казва тя докато малката ѝ дъщеря стои мълчаливо до нея.
Мъжът ѝ Веселин също е там. Той е българин, но е живял в Украйна през последните 18 години.
“Там се запознах с нея, създадохме семейство”, казва той. “И сега се наложи за два часа да си съберем раниците и да избягаме. Без нищо. Това, което сме градили там с жена ми 20 години, всичко го оставихме и избягахме.”
Веселин и Олга
“Това е не освобождение. Това е война, агресия. Опитват се да поробят тази държава”, добавя Веселин Кузев. “Това искаме да покажем и всички да разберат.”
Шествието в София се проведе на 24 март - точно един месец след като Русия започна война срещу Украйна. Това е най-масовият протест срещу войната и в подкрепа на Украйна в България досега.
“Тях ги убиват, отвличат, прогонват”
Между шест и осем вечерта площад “Независимост” и булевард “Цар Освободител” в София се изпълниха с хора. Когато началото на шествието беше при Ректората на Софийския университет, последните хора още бяха на площада пред президентството.
Навсякъде се виждаха цветовете на украинското знаме. Дрехи, балони, знамена, значки, дори каишката на куче - всичко беше в синьо и жълто.
Украински знамена по време на протеста
Целта на шествието беше хората да изразят подкрепа за украинския народ и да заявят, че осъждат руската военна инвазия.
Освен украински знамена, участниците носеха и плакати, които изобразяваха ръцете на руския президент Владимир Путин изцапани с кръв.
“Децата, които трябва да са в училище - да учат, да строят живот, в момента се крият в бомбоубежища. Тях ги убиват, тях ги отвличат, тях ги прогонват от домовете им. Младежите в Русия ги принуждават да убиват хора, изпратени са да убиват братята си”, каза пред Свободна Европа Емилия Славова, преподавателка в Софийския университет и една от организаторките на шествието.
“Не можем да спрем това с един протест, но можем да заемем позиция и да кажем, че това не може да се случва в 21 век. Това трябва да спре! Ние искаме да покажем, че сме против тази война, поведена абсолютно несправедливо от Руската федерация.”
Емилия Славова в началото на протеста
“Да покажем, че сме много”
Протестът имаше за цел и да призове българското правителство да заеме по-твърда позиция в подкрепа на Украйна.
“Смятаме, че нашето правителство трябва да заеме много по-категорична позиция и да помогне с това, което се изисква от него”, каза Емилия Славова. София отказва да изпрати на Киев военна помощ въпреки призивите на украинските власти.
Според участници в протеста България може да помогне като изпрати на Украйна оръжие - нещо, за което украинския президент Володимир Зеленски многократно призова.
Димитър Узунов
“Продължават да обстрелват мирни градове, жилищни квартали, болници, родилни отделения, театри, използвани като бомбоубежища. Всеки ден има нови военни престъпления”, казва участникът в шествието Димитър Узунов. “Призовавам за незабавна военна помощ за Украйна, за да защити тя населението си.”
Яна Палагачева участва в шествието, за да изрази подкрепа за Украйна. Тя обаче казва, че то е и форма на протест срещу управляващите в България, които не заемат достатъчно категорична позиция.
“Тук сме, за да изразим подкрепа за Украйна. Тук сме и за да покажем на правителството, че има много хора на тази позиция”, каза тя пред Свободна Европа. Дошла е на протеста със своя приятелка. И двете носят украински знамена.
“Напълно ужасена съм. Майка съм на две деца, което ме прави още по-емоционална. Фактът, че Киев изглеждаше почти като София прави още по-трудно да не се асоциираш. Толкова красив град е разрушен, толкова човешки животи са разрушени.”
“Няма да се съгласим с този терор”
Да не заемеш позиция на фона на военна агресия също е позиция. С такова убеждение на площада са дошли французинът Даниел и българинът Емил.
“Ние, французите, в миналото сме се борили за свободата си. И мисля, че трябва да се борим независимо къде сме”, казва Даниел. “Аз искам да покажа, че съм срещу руската агресия.”
“Тук сме, за да покажем, че сме против войната и няма да се съгласим с този терор, който наблюдаваме”, казва Емил.
“Искам да видя София в редиците на европейските столици, чиито площади бяха изпълнени от хора, които се противопоставят на войната”, каза участничката в протеста Анна Стоева пред Свободна Европа.
От началото на войната Стоева изразява несъгласието си с руската агресия ежедневно. Тя протестира мирно сама с плакат с надпис “Аз съм рускиня, но съм против Путин” на различни места в страната.
Анна Стоева
“Това дойде от една вътрешна невъзможност да бездействам, с която според мен много руснаци, които са против диктатурата, се сблъскват”, каза тя в четвъртък.
Сред хилядите хора в центъра на София в четвъртък имаше и украинци, които са избягали от войната и са дошли в България. Те бяха на площада, за да подкрепят страната и народа си.
Протестиращите призоваха и за изгобването на руската посланичка Елеонора Митрофанова
“На 24 февруари се събудих в 5 сутринта от взривове. И вече знаех. Знаех, че е война”, казва Олена от Одеса. Тя е заминала с трите си деца и внучето си преди две седмици. “Решихме да дойдем в България, защото не е далеч от вкъщи. Не искам да съм далеч от дома си.”
Казва, че не спира да мисли и да се моли за близките си и за града си. Дошла е на площада, за да изрази подкрепа за сънародниците си и за войниците и доброволците, които отбраняват Украйна.
“Надявам се един ден, скоро, да се върнем и да го видим отново.”