"Бъдете проклети". Защо преживели нацистката обсада на Ленинград осъждат войната в Украйна

90-годишната Анна Клементиева знае какво е войната от първа ръка. Родена в Ленинград, днешен Санкт Петербург, тя е евакуирана в Ярославъл със своите съученици, когато германските войски се приближават след нахлуването им в Съветския съюз през лятото на 1941 г. Клементиева обаче се разболява тежко и се налага да се върне обратно в родния си град през есента на същата година.

"На 8 септември 1941 г. нашият влак беше атакуван от два фашистки бомбардировача", пише тя в писмо до Радио Свободна Европа от дома си в Испания. "Нашият влак се оказа последният, който влезе в Ленинград. Кръгът беше затворен и обсадата започна."

"Аз съм сираче от войната", пише още Клементиева.

Майка ѝ и сестра ѝ са убити при опит да напуснат града по т.нар. Път на живота през Ладожкото езеро, когато камионът, в който се намират, е ударен от германска бомба. Баща ѝ пък е мобилизиран в армията, за да защитава града, но е убит още в първата си битка.

"Всички са мъртви", пише Клементиева и продължава: "Но аз съм жива. И повече от всеки друг имам правото – и е мой дълг към тях – да говоря против войната."

Анна Клементиева

Анна Клементиева е сред оцелелите в 900-дневната обсада на Ленинград, които днес открито се противопоставят срещу руската военна инвазия в Украйна. По време на нацистката блокада на днешен Санкт Петербург умират около 900 хиляди цивилни.

Откакто руските въоръжени сили започнаха нахлуването си в Украйна на 24 февруари, те обсадиха няколко града и бомбардираха редица цивилни цели, включително болници, училища, театри, жилищни сгради и търговски центрове. Въпреки че ООН засега официално регистрира около 1000 цивилни жертви, международната организация предполага, че действителният им брой вероятно е много по-висок.

Украинското правителство твърди, че най-малко 2300 души са били убити само в обсадения пристанищен град на Азовско море Мариупол, където десетки хиляди други все още са в капан без достъп до вода, храна, ток, парно и гориво.

Цели жилищни райони в няколко други украински градове са силно засегнати от руски ракетни обстрели и бомбардировки, включително столицата Киев и вторият по-големина Харков.

Разрушени домове, дим и кратери. Атаките на руснаците в Украйна в сателитни снимки

"Граждани на Русия, по какво се различава вашата блокада на Мариупол от блокадата на Ленинград през Втората световна война", попита украинският президент Володимир Зеленски в свое изявление от 17 март. "Няма да забравим никого от тези, чиито животи бяха отнети от окупаторите."

87-годишната Мархарита Морозова също е сред преживелите нацистката обсада на Ленинград. През полседните шест десетилетия тя живее в североизточния украински град Харков, който е една от основните цели на руските атаки от началото на войната.

"Никога не съм си предполагала, че в старините ми ще започне нова война", казва тя пред Ройтерс на 20 март. "В най-лошия си кошмар не съм си представяла, че подобни кланета ще се повторят."

Родена в Ленинград през април 1941 г., Людмила Василиева е едва на около 5 месеца, когато започва обсадата на нацистите. Повече от 80 години по-късно тя вече е задържана три пъти от руската полиция заради участие в антивоенни протести от 25 февруари насам.

"Когато ме задържаха [за пръв път], ми поискаха паспорта, а аз им казах: "Вижте кога и къде съм родена". Погледнаха и малко се притесниха. След това ме закараха вкъщи с тяхна кола и дори влязоха у дома за кратко. На следващия ден ми обясниха, че изобщо не съм била задържана, а просто са ми предложили транспорт. Сякаш нищо не се е случило."

Мъже събират телата на убити по време на обсадата на Ленинград, октомври 1942 г.

Василиева е задържана отново на 27 февруари заедно с внука и внучката си. Когато полицията отново ѝ предлага да я освободи, тя настоява, че няма да си тръгне без внуците си. В крайна сметка на внучката ѝ е позволено да се прибере заедно с баба си. Впоследствие момичето напуска Русия, подобно на десетки други, предимно по-млади руснаци, които са загрижени за бъдещето си на фона на разрастващите се западни санкции и засилващият се натиск върху несъгласните с политиката на Кремъл.

Людмила Василиева е задържана за кратко още веднъж – на 6 март, но след разговор с полицаите е освободена още преди да бъде отведена в полицейски участък и сама се прибира с метрото. Тя сподели пред Радио Свободна Европа, че често "образова хората от гледна точка на напредналата ми възраст", включително полицаите.

"През цялото време им казвах: "Не изпълнявайте престъпни заповеди. Това няма да ви освободи от отговорност!"

Когато полицай я моли да подпише протокола си за задържане, Василиева им отказва с думите: "Няма да подписвам нищо или да пиша обяснение. Това е моят град. Прекарах целия си живот тук – и трябва да те попитам къде мога да ходя?"

Жители на Ленинград напускат домовете си, разрушени от нацистки въздушни удари, 1941 г.

83-годишната Вера Сомина също е живяла през целия си живот в Санкт Петербург.

"Преживях войната и обсадата като малко дете и бях сигурна, че нищо подобно не може да се повтори", казва тя пред Радио Свободна Европа. "Моето поколение трябваше да премине през това, но сега изглежда, че такъв ужас е възможен за поколенията на моите деца и внуци."

Въпреки че живее в Испания, Анна Клементиева следи редовно събитията в Русия и гледа руската държавна телевизия.

"Когато видя лицата по нашата телевизия, изкривени от омраза, и когато чуя лозунга "Можем да го направим отново", разбирам с ужас колко жив е вирусът на фашизма. Ние го победихме, но самите ние бяхме заразени", пише тя в писмото си до Радио Свободна Европа по повод лозунг на Кремъл за това, че руската армия може да се справи с враговете си, както Червената армия във Втората световна война.

"Да, те го правят отново", продължава тя. "Войната започна и аз проклинам тези, които я започнаха. И знам как ще свърши. Някое момиче, което сега е на 9 години, ще повтори думите ми, когато стане на 90: Бъдете проклети. Не, вие вече сте."