"Путин води две войни". Как Кремъл смазва несъгласието с агресията срещу Украйна

В едно от предградията на Новосибирск един студент е арестуван, защото е закачил украинското знаме и надпис „Не на войната“ на прозореца на стаята си в общежитието.

„Вечерта гледах новините“, каза студентът Сергей, който поиска да бъде цитиран само с първото си име.

„И тогава реших да изляза да се разходя. Беше ме страх да протестирам срещу войната, но имах чувството, че трябва да направя нещо. Войната е червената линия, която правителството ни премина.“

По-късно вечерта на 25 февруари той окачва на прозореца си украинското знаме и си ляга да спи.

В 9 сутринта е събуден от човек, който чука на вратата му. Казва му, че ще докладва за знамето на отговарящия за институцията служител на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Малко след това представители на университета идват в стаята му и искат да махне знамето, като го заплашват с изключване и обвинения. След това идва и полицията и го арестува.

Сергей е освободен след няколко часа разпит.

„Не мога да си позволя да бъда изгонен от общежитието и докато това е така, ще спра с публичните протести“, каза той пред Радио Свободна Европа.

„Но не мога да не следя новините. Смятам 24 февруари за точката, от която няма връщане.“

"Не на войната!" Руснаците, които не се плашат от арестите

Сергей е един от хилядите, арестувани заради несъгласието си с войната. Няколко независими медии вече бяха закрити. Бюрата на международните медии в Москва затвориха под натиск. Русия готви законови промени, които предвиждат затвор за „фалшива“ информация за войната, т.е. всичко различно от официалната версия.

„Две войни“

Вече мина една седмица от началото на непредизвиканата война на руския президент Владимир Путин срещу Украйна. В Русия правителството му също води „война“, с която цели не само да контролира информацията за войната и последствията от безпрецедентните санкции срещу Русия, но и да наложи пълно национално единомислие по съветски образец.

В събота руският президент Владимир Путин подписа закон, който предвижда затвор до 15 години за разпространение на „фалшива“ информация за руски военни операции.

Няколко дни по-рано съветът на директорите на легендарното радио „Ехото на Москва“ гласува каналът и сайтът му да бъдат закрити. Това стана след като „Ехото на Москва“ и независимата телевизия „Дъжд“ бяха свалени от ефир и блокирани в интернет на 1 март от руските власти заради отразяването на войната в Украйна.

Сам Грийн, директор на Института за Русия в лондонския Кингс Колидж, написа, че Путин „на практика води две войни“ – една в Украйна и една в Русия.

„Тази война променя Русия по много лош начин“, написа в Туитър Сергей Уткин от Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките.

„Русия или ще се промени сега, или никога няма да се промени“, каза пред телевизия Current Time Иван Жданов, бивш директор на Фонда за борба с корупцията, основан от опозиционния политик Алексей Навални.

„Това е моментът, след който ще бъде твърде късно… Или всичко се променя сега – в идните дни и седмици, или Русия ще стане още една Северна Корея, без интернет, без достъп до външния свят.“

Военна цензура, без да има война?

Радио „Ехото на Москва“ е основано през 1990 г. Единственият друг момент, в който е затваряло, е през август 1991 г., когато стотици хиляди руснаци излязоха на улиците да протестират срещу вдъхновения от КГБ преврат срещу президента Михаил Горбачов.

Сега съветът на директорите на радиото реши медията да прекрати работата си. Това стана след като руският медиен регулатор Роскомнадзор нареди на медиите да спрат да използват думите „война“ и „агресия“ за действията на Русия срещу Украйна, а вместо това да използват израза „военна операция“. Всички медии, които отказаха, бяха блокирани.

Зам.-главният редактор на „Ехото на Москва“ Сергей Бунтман каза пред Радио Свободна Европа, че руското правителство на практика налага „военна цензура“, без да има обявена война, защото Москва продължава да нарича инвазията в Украйна „специална военна операция“.

На 2 март главният редактор на телевизия „Дъжд“ Тихон Дзядко съобщи, че той и няколко журналисти от медията напускат Русия, след като медията беше блокирана.

„След незаконното блокиране на „Дъжд“ и каналите ни в социалните мрежи и след заплахи срещу няколко служители, стана ясно, че личната сигурност на много от нас е застрашена“, каза той пред Current Time.

Икономистът и бивш служител на руската централна банка Андрей Черепанов коментира, че блокирането на „Ехото на Москва“ и други медии е „напълно очаквана стъпка от страна на властите“.

„Ако им бяха позволили да продължат да излъчват такива програми, тогава хората щяха да научат истината за това, което се случва по време на войната на Путин в Украйна“, каза той пред Радио Свобода. „И ако бяха научили, това веднага щеше да предизвика бунтове и призиви за край на войната.“

В същото време руските държавни телевизии и контролираните от Кремъл частни медии повтарят твърденията на управляващите, че Украйна е управлявана от „нацисти и наркомани“, които „изпълняват заповедите на НАТО“ и извършват „геноцид“ срещу рускоговорящото население. Русия не предоставя доказателства за тези свои твърдения, а редица правозащитни организации ги опровергават.

Хиляди арести

Освен че правят всичко възможно да спрат достъпа на руснаците до достоверна информация за войната в Украйна, руските власти смазват и всяка антивоенна демонстрация и всеки протест.

Според неправителствената организация ОВД-Инфо, която документира случаите на политическа репресия, повече от 7600 души са били арестувани за протести срещу войната от началото на инвазията на 24 февруари. Само на 3 март 800 души в 26 града в Русия са задържани заради демонстрации.

Много хора излизат и сами с плакат или украинско знаме. Тези единични протести също биват прекъснати от полицията за минути.

Освен Сергей, четирима студенти бяха задържан същия ден, защото са разлепили плакати с призиви срещу войната. Те са били идентифицирани благодарение на записи от охранителни камери.

„Върнах се в стаята си и седях там няколко часа, без да знам какво да правя“, разказва Кристина, една от арестуваните студентки. „

И когато някой почука на вратата ми, се уплаших много. Осъзнах, че не се чувствам в безопасност в собствената си стая.“

"Наред с мъката, изпитваме и срам". Протестиращите срещу войната