Пожарникари и спасители се събраха на протест в столицата в събота с настояване за по-високи заплати. Те искат 20% увеличение и допълнителни 100 млн. лв. за капиталови разходи.
На протеста хората носеха плакати „Рискувам живота си“, „Не си играй с огъня“ и други.
За протеститебеше съобщено по-рано през седмица, като за неделя е плануван и протест на полицаите.
„Основните ни искания са за увеличаване на доходите през 2022 г. Министерството на вътрешните работи (МВР) значително изостана с доходите от другите структури в сектор „Сигурност“. Обясненията през 2020 г. бяха, че министерството е с голям брой служители и е необходим голям ресурс за увеличаване на възнагражденията. В други структури на държавната администрация те бяха увеличени с до 30%. В МВР договорихме едва 15%. Това доведе до голям дисбаланс“, каза преди началото на протеста инж. Венцислав Станков, президент на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец”.
Протестиращите огнеборци носега различни плакати с искания за по-високо заплащане.
Пожарникарите и спасителите настояват този проблем да бъде решен с окончателното приемане на държавния бюджет за 2022 г. До момента той беше приет на първо четене в парламента.
Другите искания на синдиката са свързани с увеличение на средствата за капиталови разходи в министерството, което да подобри материалната база на отделните структури, както и да се подобри диалогът с политическото ръководство на МВР.
Огнеборците проведоха шествие от площад „Независимост“ до сградите на Министерството на финансите и Народното събрание.
По-рано през деня подкрепа за синдикалните им искания изразиха от Конфедерацията на независимите синдикални дружества в България (КНСБ).
На 20 февруари се очаква и протест на полицаите срещу бюджета, които казват, че в него не са предвидени исканите и от тях увеличения на заплатите.
Вижте също Ще има ли престъпници на полицейския протест? Кабинетът каза “да”, после се опровергаБюджетът за 2022 г. беше анонсиран от финансовия министър Асен Василев като средство за слагане на „край на политиката на бедност“
В одобрената от кабинета финансова рамка е заложен дефицит от 5,9 млрд. лева или 4,1% от БВП. Очаква се поемане на нов дълг от 7,3 млрд. лева, с голяма част от които ще се покрият стари задължения. Проектобюджетът за 2022 г. беше одобрен от Министерския съвет на 31 януари. Тогава премиерът Кирил Петков го определи като „бюджет на растежа“.