Селма Лагерльоф - сага за душата на Севера

Първата жена с Нобел за литература е Селма Лагерльоф – и не защото е шведка, жена или активист за избирателни права на жените. Не, през 1909 г. наградата за литература се дава не за политическа коректност, а за литература.

Селма е на 51 г., вече издала най-значимите си книги - „Сага за Йоста Берлинг”, „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”, „Чудесата на Антихриста”, „Йерусалим”, и те са популярни по света.

Авторката е прочута и заможна, но има нужда от пари накуп, за да откупи родното имение Морбака и пак да заживее в света от детството, който описва в шедьоврите си.

В края на 19 век, когато излиза „Сага за Йоста Берлинг”, в Швеция властва реализмът. Но Лагерльоф си позволява своеволия - от дете знае, че ще бъде велик писател, затова не бърза, твори за себе си и десетина години пише своята „Сага…..”, която става класика на шведската литература.

Е, не веднага, а след като Георг Брандес оценява високо неоромантичния ѝ подход и финеса на перото ѝ. В „Сага за Йоста Берлинг“ магията на провинциалното имение се противопоставя на грубата реалност на машинната епоха, която владее града.

Книгата наистина разчупва литературните норми, както личният живот на Селма разчупва обществените. Тя си позволява открито да бъде лесбийка – и то когато законът в Швеция наказва и женските гей връзки.

Селма Лагерльоф се ражда през 1858 г., баща ѝ е земевладелец, майка ѝ - от род на богати търговци. Проблемът е здравето – има вродено увреждане на ставите, от което е прикована на легло за година. После се оправя, но остава леко куца с единия крак.

В леглото слуша митологични истории и чете, а за „Оцеола” на Майн Рид казва: „Тази книга ме накара да разбера, че в бъдните дни най-много искам да пиша романи”.

Селма учи с частни учители, владее английски и френски свободно, а това отваря литературните ѝ хоризонти. На 10 години прочита Библията - решава, че ако го направи, Бог ще даде здраве на баща ѝ.

На 14 г. тя отива в Стокхолм на физиотерапия и огромният нов свят я стимулира. Май там усеща и първите любовни трепети, насочени към женската прелест. Самата тя е красиво и умно момиче, но баща ѝ затъва в хазарт и алкохол, а имението е продадено за дългове.

Селма учи висше педагогическо училище в Стокхолм, през 1885 г. става учител и започва да пише „Сага за Йоста Берлинг”. През 1890 г. има конкурс за роман, тя има готови само пет глави, но ги праща и печели конкурса - на 33 пътят към върховете на писателската кариера е отворен.

През 1894 г. Селма среща първата голяма любов в живота си – писателката Софи Елкан. Те живеят заедно до смъртта на Софи през 1921, връзката им е топла и страстна, повече духовна, отколкото сексуална. Но Селма започва паралелна, сексуално пълноценна връзка с Валборг Оландер. Оландер е литературен сътрудник на Лагерльоф и активист за женските права, а Софи ревнува.

Селма обича и двете едновременно, преживява прекрасни дни и нощи, описва им любовта си в писма и балансира живота си между тях. В края на 19 и началото 20 век тя забогатява достатъчно и със Софи пътуват из Европа и Близкия изток. Така се раждат романите „Чудесата на Антихриста” и „Йерусалим”, а през 1907 г. изкачва и върха с „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”.

Малко странно за истински писател, но книгата е писана по поръчка. Чиновниците от шведското образование виждат, че сухите уроци по география не са интересни и искат литературната звезда Лагерльоф да напише версия на учебника, в която географията да звучи атрактивно. И тя включва въображението си на пълни обороти. Така се ражда пакостникът Нилс, който се превръща в джудже, попада сред ято гъски и, качен на една от тях, прелита из Швеция, опознава чудната ѝ природа и прекрасни хора, а пътуването превръща и самия него в умно и добро момче. Този схематичен разказ не дава представа за чудесния начин, по който е написана книгата, за живите картини и герои в нея, и как естествено педагогиката става психология. А най-вече - любов.

Шведската академия награждава Селма Лагерльоф със златен медал за литературните ѝ заслуги, а по-късно я прави и първата жена – член на Академията.

Когато Нобеловият комитет през 1909 г. ѝ връчва наградата за литература, тя също е придружена от златен медал. През 1939 г., когато съветската комунистическа империя атакува Финландия, Селма праща на правителството в Хелзинки двата медала, за да ги продаде, а средствата да използва за съпротива. Финландците са трогнати, но осигуряват други пари, а медалите връщат с огромна признателност.

На нея обаче те вече почти не ѝ трябват. Селма Лагерльоф е болна и умира през март 1940 г., на 82 години, от аневризъм в мозъка. Така започва нейното чудно пътуване в отвъдния свят, знаменитата книга за което ще четем, когато и ние отлетим за там.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.