"Сюжет от евтин криминален филм". Може ли прокуратурата да разследва по "списък"

Главният прокурор иска от премиера нещо, което един прокурор не би трябвало да иска. Юристи и политолози коментираха пред Свободна Европа апела, който главният прокурор Иван Гешев отправи към министър-председателя Кирил Петков - да му "предостави пълен списък" с хора, за които смята, че са извършили престъпления.

Според експертите прокуратурата не просто не може да изисква подобни списъци, но и няма как да очаква от гражданите, били те дори самият премиер, да събират доказателства за престъпления вместо нея.

Причината е най-вече в това, че в демокрациите едно държавно обвинение работи само въз основа на конкретни доказателства, а не след посочване на лица за разследване по принцип.

Да се върнем към началото

Главен прокурор разговаря с министър-председателя за предстоящата съдебна реформа. Той е против закриването на специализираното правосъдие. Политикът обаче смята, че това не е точно правосъдие, защото се е използвало като "бухалка" срещу противници на предишните управляващи и не е водило истинска борба с корупцията и организираната престъпност.

Този сюжет с нищо нямаше да се различава от публичната комуникация между управляващите и държавното обвинение в последните месеци, ако не беше завършил с изненадващото призоваване на премиера Кирил Петков в прокуратурата. При това с необичайна цел - да даде "пълен списък" на хора, за които той смята, че са извършили престъпления.

Оказа се, че главният прокурор Иван Гешев е сезирал Върховната касационна прокуратура (ВКП), която да провери направени от Петков твърдения за "имена и прякори на лица, които според него са в основата на икономическата и криминална престъпност в страната".

Премиерът от своя страна заяви, че би помогнал на прокуратурата със "списък" с публично известни случаи, по които не му е ясно какво са установили разследващите. Като примери Петков посочи разследванията за "Осемте джуджета", снимките на златните кюлчета в нощното шкафче на бившия премиер Бойко Борисов, случаите "Барселонагейт", "Автомагистрали" и други.

Малко встрани от задочния разговор между главния прокурор и министър-председателя обаче остана въпросът дали изобщо е възможно едно държавно обвинение да работи "по списък"?

Според преподавателя по право на Европейския съюз в Софийския университет доц. д-р Христо Христев демократичното правораздаване изключва възможността прокуратурата да работи "по списък" с хора за разследване.

Политологът и преподавател в Нов български университет проф. д-р Евгений Дайнов пък описва ситуацията като "чисто политическа", макар по конституция прокуратурата да е част от съдебната власт и да няма никакви политически функции. Според Дайнов в случая главният прокурор просто се стреми да спъва намеренията на управляващата коалиция за провеждане на съдебна реформа, тъй като тя е съсредоточена основно в ограничаване на неговите правомощия.

Изискването на списъци няма общо със закона

Христо Христев е категоричен, че нито Наказателният кодекс (НК), нито Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) предполагат прокурорите да изпълняват своите правомощия по списъци.

“Странно е да се изпрати призовка на министър-председателя и на началника на неговия кабинет, [за да] дойдат и дадат един списък с 20-имата най-големи престъпници, които са в основата на корупцията в България. Ако трябва да бъда честен, това звучи леко като сюжет от евтин криминален филм”, казва преподавателят пред Свободна Европа.

Той подчертава, че прокуратурата може да предприема действия по разследване, привличане към наказателна отговорност и поддържане на обвинения пред съда само въз основа на конкретни доказателства за извършено престъпление.

Христев се спира на обстоятелствата, след които главният прокурор е поискал "списък". Той е направил това след като премиерът го е попитал дали обвинението е разследвало факти, изнесени в печата. Всеки политик би могъл да отправя "премерени или непремерени твърдения", казва Христев. Но сами по себе си те няма как да бъдат доказателства за престъпления, ако не съдържат някакви конкретни данни, смята той.

Според преподавателя прокуратурата може да призовава всекиго, ако смята, че той познава факти и обстоятелства за извършени престъпления. Но призоваването на премиера, за да даде списък, "по-скоро не отговаря" на тази логика на функциониране на прокуратурата.

"На мен това повече ми прилича на някаква пиар акция, отколкото на желание да се прилага ефективно правната уредба за разкриване и доказване на извършени престъпления", казва Христев.

Помолен да уточни какво има предвид под "пиар акция", той пояснява, че "дори министър-председателят да е направил непремерено изявление - той има малко такъв стил - това не предполага главният прокурор да влиза в такъв дискурс, в който по-скоро гони публичните ефекти от изявления, а не изпълнението на закона".

Призоваването на Кирил Петков и началничката на кабинета му Лена Бориславова съвпадна с призоваването на правосъдната министърка Надежда Йорданова в антикорупционната комисия с аналогичен аргумент. Христев твърди, че това може да се разглежда като знак за общи действия на Иван Гешев и отиващия си от КПКОНПИ Сотир Цацаров.

Основната цел - да бъдат "изпрани" споменатите от Петков

В размяната на реплики между прокуратурата и премиера политологът и преподавател Евгений Дайнов вижда две явни и една скрита картини.

Той смята, че ситуацията е "чисто политическа" и че тя е основана на "забавянето на законодателството, което да освободи обществото от произвола на прокуратурата".

Според Дайнов именно вследствие на това забавяне Кирил Петков е решил да предприеме "някакви действия" и затова е съобщил имената на основните замесени в корупционни схеми в България. Включително той направи това и по време на посещението си в Брюксел наскоро, когато за пореден път спомена поименно депутата от ДПС Делян Пеевски.

"Те се знаят от всички, нали не си правим други илюзии", казва Дайнов с уточнението, че в действията на прокуратурата пък се забелязва "очевидната цел да изпере тези 20 души".

"Не бива да забравяме, че немалка част от тези хора са с доказани в годините отношения или с Бойко Борисов, или със самата прокуратура", допълва политологът.

Той обаче е на мнение, че сметката, която Гешев си е правел с призоваването на премиера, за да го накара да даде "списък с лица", е излязла крива. По думите на Дайнов причината за това са културологичните разлики между Петков и Гешев, който "по-скоро е подобен на Борисов".

От действията и на главния прокурор, и на министър-председателя се вижда, че първият опитва да насажда "чисто политически страх". Но именно заради това, че Гешев и управляващите са "две вселени" този път номерът не минава, смята още преподавателят.

Евгений Дайнов вижда зад всичко това и "скрита картина". По думите му тя показва, че хора от типа на Борисов, Пеевски и подобните на тях, които Петков изброява, "колкото и пари да поглъщат, дължат много повече на доста неприятни типове". Затова, когато те не са във властта, "изпадат в истерия".

По отношение на въпроса дали публичните твърдения на премиера за това кой стои в основата на корупцията в България са премерени или не, политологът не вижда нищо нередно: "Назовава нещата, които всички ние с години си говорим и знаем", казва Дайнов.