Морис Равел - едно болеро без музика в него

„Болеро е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-добрата, не е Болеро. Та в него няма музика!” – казва френският композитор Морис Равел. Животът му не е пълен с приключения, но вътрешната му динамика е като най-добрите му композиции - завършващи с кресчендо и авангардни дисонанси.

Мнозина и днес наричат музиката на Равел и Дебюси, „музикален импресионизъм”. И двамата не са съгласни - постигнали с труд и бой свободата си, те не искат да бъдат пеперуди в хербарий. Двамата правят нещата по свой начин, но разликата в подходите им е значителна. Един биограф казва, че Дебюси пише музика с душата и сърцето, докато Равел - с ума. Той сам подхвърля на учениците си: „Аз решавам логаритми”. Някои критици намират музиката му за студена и дистанцирана, но никой не отрича върховния му талант за композиране и оркестрация.

Този математически подход на Равел към композирането е вдъхновен от двама души. Първият е баща му - инженер и изобретател с френско-швейцарски произход, луд по музиката и човек с прецизен подход към детайлите. Вторият е поетът Едгар Алън По, чието есе „Философия на композицията” е основен източник на вдъхновение за Равел.

„Съвършенство, това е нещото” – казва той. Но и в това има ирония. Причината Равел да работи бавно, е, че изпипва всичко. Но бавната работа внася съмнения. Той пише до свой приятел: „Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В тях има всичко – и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка.”

Жозеф-Морис Равел е роден през 1875 в Сибур, Фрация. Майка му, Мари, е баск от Испания. Тя е неграмотна, потайна, с тъмно минало на контрабандист, но е топла и привързана към семейството. От нея Морис наследява баското самосъзнание, попива любовта към испанския фолклор и прихваща потайността, с която пази личния си живот. Прихваща и още нещо – агностицизма.

И двамата му родители са католици, но Мари не се интересува от религия, а Морис никога не прави църковна музика, въпреки че твори в много жанрове. „Едно чудовище, което аз много обичам” казва Морис за майка си. Тази доживотната привързаност вероятно също е сред причините за сложните му отношения със секса.

Семейство Равел не е богато, но и не тъне в бедност. На 14-годишна възраст талантливият пианист вече е в Парижката консерватория, макар и да не стига до виртуозност. Габриел Форе, който не се дразни от екстравагантните му забежки в модерността, го насочва към композирането.

В живота на Морис Равел следва много музикална работа, все повече слава и пари, сложни отношения с другите водещи френски композитори – Сати и Дебюси, както и натрупване на здравословни проблеми. До 40-та си година той е в чудесно състояние, но в продължение на две години не го вземат в армията, тъй като е висок едва 162 см., а на тегло не отговаря на стандартите за френски войник. Намират също и проблем със сърцето му.

В същото време, Равел е истински денди и с удоволствие посещава кръчмите с лоши другари. Никога не се жени и казва, че е завинаги женен за музиката. Въпреки някои по-дълги връзки с жени - балерината Ида Рубинщайн и пианистката Маргарита Лонг, с която е на дълго турне, се смята, че е редовен клиент на бордеите. Други казват, че е хомосексуален, но го пази в тайна. Няма доказателства за никоя версия. Включително и за тази, според която живее като безполово същество в съответствие с философията на дендизма.

Здравословните му проблеми започват през Първата световна война и се задълбочават със смъртта на майка му. През 1932 той е ударен в главата при автомобилна катастрофа, което задълбочава нещата и все повече го затруднява да работи. Последната му творба е цикълът от „Три песни на Дон Кихот за Дулсинея”, създадени за Шаляпин.

През 1937 проблемът в главата напредва и лекарите предлагат операция. Тумор няма, но има силно свито ляво полукълбо на мозъка. Опитват да го оправят със серум, но Равел не издържа и се пренася в небесните селения, за да представи и там фантастичното си земно „Болеро”, в което няма музика.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.