Започваме да се учим да живеем с пандемията. Асена Сербезова пред Свободна Европа

Европейските цифрови COVID сертификати на 93 хил. граждани, ваксинирани в България, няма да бъдат валидни от 1 февруари за пътуване в Европейския съюз. Причината са новите правила, които въвеждат ограничение от 270 дни за валидност на сертификатите за хората със завършен ваксинационен курс.

Ограничението няма да важи за хората с поставена бустерна доза. Но засега. Това каза в интервю за Свободна Европа министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова.

„Засега няма резултати от проучвания, които да са излезли и да са показали, че бустерната доза също трябва да има срок на валидност“, каза Сербезова.

Правилата за зелен сертификат в България се различават от европейските. Сербезова обясни, че тези, които се в рамките на България, не се променят.

По думите й тази динамика в правилата "произтича от това, че ние започваме, като че ли, да свикваме с пандемията, да се учим да живеем с нея, да се опитваме да оценяваме ефекта от едни или други мерки".

Според Сербезова COVID-19 е изострил проблеми в здравеопазването, трупани с години. "Ние, сред населението на ЕС като граждани, сме най-болните и живеем най-малко. Средната продължителност на живота в България е средно със седем години по-ниска от тази при останалите граждани на ЕС", каза Сербезова.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Заложихте много амбициозна програма още по време на преговорите за съставяне на коалиционно правителство – програма, която изисква много време. В същото време обаче Ви посрещна поредната COVID-вълна, която поне като брой хора, регистрирани като положителни, е доста по-мащабна в сравнение с останалите. Ще говорим и за COVID-19, но преди това ми се ще да Ви попитам дали успяхте да се ориентирате за краткото време в министерството и да очертаете приоритетите, на които смятате да дадете първостепенно значение, от гледна точка и на ситуацията. Как ще се пренаредят?

- Вие много правилно отбелязахте, че програмата е амбициозна. Тя съдържа както краткосрочни, така и средносрочни и дългосрочни цели. Няма как да не е амбициозна, защото от десетилетия, смело мога да заявя, са натрупани едни проблеми в здравеопазването, предполагам и не само в него, но моят поглед е там, които не са били решавани, или частично са били решавани. Проблеми, които са се усложнявали във времето.

Всичко това на фона на демографския срив, на фона на това, че българинът е все по-болен. Правилно отбелязахте – не е само COVID-19.

COVID-19 в последните две години и половина просто показа част от тези проблеми. Цялото това отношение, което цялото българско население има към определен тип лечение, дискутира дали съществува COVID-19, или не съществува като заболяване, дискутира как лекуват медицинските специалисти в болничните и лечебните заведения, дискутира „за“ или „против“ ваксините. Всичко това е по-скоро израз на едно недоверие, включително и към институциите. Това недоверие има корени десетилетия назад във времето.

То е много свързано и със системата на образование. С това че, като цяло, ние българите не сме много отговорни към собственото си здраве и не го опазваме. Защото, включително и в контекста на министерството, едно министерство като това, което управлявам в момента, то трябва да бъде „министерство на здравеопазването“, преди всичко да опазваме здравето и да има здравна промоция и здравна просвета.

Вижте също Къде отиват милиардите, които българите доплащат от джоба си за здраве

Ние, сред населението на ЕС като граждани, сме най-болните и живеем най-малко. Средната продължителност на живота в България е средно със седем години по-ниска от тази при останалите граждани на ЕС. За съжаление показателят предотвратима смъртност е много по-зле отколкото в останалите държави.

Така че проблемите са от години и затова те не могат да бъдат решени веднага. Това обаче не означава, че не трябва да се заложат и средносрочни, и дългосрочни цели. И тук искам да апелирам – в едни по-развити общества има едни основни концепции, едни основни представи за това как трябва да се развива образование, здравеопазване.

И независимо коя политическа партия или респективно коалиция управлява, всички тези основни теми трябва да бъдат консенсусни. Т.е. ние всички искаме да имаме по-дълго живеещи в по-добро качество на живот граждани. Затова е амбициозна програмата – заради нерешени проблеми години наред, заради лоши показатели за здравето на българина и всичко това, както Вие правилно отбелязахте, на фона, може би на най-сериозната досега вълна от COVID-19.

Какви приоритети си поставяме? Безспорно един от тях е дигитализация на процесите и електронно здравеопазване и ще ви обясня защо това е така. За пръв път аз чух за това, че българско правителство си поставя като цел електронно здравеопазване, изобщо електронно управление, може би преди, по-памет цитирам – 15-16-17 години.

Вижте също "Така си работи". Вълненията в "Пирогов" като огледало на здравната система

Сега, малко по-късно, през 2022 г. сме постигнали известен напредък в последните 2-3 години благодарение и на „Информационно обслужване“. Защо на практика е толкова важно в здравеопазването да бъде въведено? Това е едно осветляване на всички процеси по лечение. Това е създаването на електронно здравно досие. Независимо какви продукти са Ви изписани по Национална здравна каса или продукти на т.нар. свободна продажба, какви изследвания сте имали, как са Ви лекували, какви алергии, противопоказания за приемане на лекарство или най-различни процедури. Какъв начин на живот водите по отношение на физическа активност и здравословно състояние.

Идеята е който и да Ви лекува по веригата, какъвто и да е специалист да има възможност да достъпи Вашите данни и да може да Ви лекува холистично т.е. цялостно, а не конкретното заболяване изолирано от всички останали. Така се постига и по-добра грижа. По отношение на ефективността на терапията.

В клиничните изпитвания се изпитва ефикасност на лекарствените продукти. Обикновено това е спрямо плацебо. Публикуват се различни клинични изпитвания. Те влизат, разбира се, в състава на регистрационното досие, което е необходимо, за да може Европейската агенция по лекарствата или респективно регулаторният орган на държава членка, включително Изпълнителната агенция по лекарствата, да разреши, лекарствения продукт за употреба.

Това е обаче, повече или по-малко, една изкуствена среда на клиничното изпитване, в която лекарите, които са изследователи, са много строго обучени, контролирани как се изписва продукта. Много ясно е разписано как се докладват ефектите от лекарствата и самите пациенти са по-стриктно следени, включително с мобилни приложения, как приемат тези лекарства, докладването на нежеланите лекарствени реакции и т.н.

След това обаче, когато лекарственият продукт се пусне на пазара, е изключително важно да получаваме информация каква е неговата ефективност т.е. какво се случва в реалния живот. Чрез електронизацията, дигитализацията на здравеопазването ние ще имаме и тази информация. Т.е. срещу конкретната инвестиция, която сме направили, защото това не са разходи, а е инвестиция в здраве, какво сме получили при конкретния пациент.

Дали и как го излекувахме, на каква цена го излекувахме, като цената тук не е само разходът за лечението, но цената на нежеланите лекарствени реакции, неудобства, които са причинени на пациента и неговото семейство и т.н. Т.е. това е в рамките на една цялостна концепция

- В тази връзка един от проблемите, който беше очертан и от Кирил Петков още преди правителството да бъде структурирано, беше дисбалансът в заплащането на различните групи лекари. Има един лекарски елит, който получава много високи заплати, всички те работят по клинични пътеки. В същото време масовият лекар, в това число и медицински сестри и другите работещи в медицинските заведения, взимат много малко пари като заплати. Как ще преодолеете тези дисбаланси, за да можете да задържите и кадрите в страната?

- Нека само преди това да обясня и за още един от приоритетите, защото ми се искаше да обясня защо говорим и за дигитализация и защо е важна тя. Не за да бъдем модерни, а за да взимаме информирани решения, за да ги взимаме на основа на факти и наистина пациентът да е в центъра на системата. И тъй като това е моя лична кауза, отнех повече време, но да кажем и за другите приоритети – за детското здравеопазване, НЗОК да започне да заплаща потребителската такса на специалистите в амбулаторна практика, работещи с деца.

Да се изготви цялостна стратегия и обезпечаване, тъй като част от здравословните проблеми на възрастните се залагат именно в детска възраст, затова трябва да се стимулират и профилактичните програми за деца. Също така оптимално преструктуриране на експертизата на трайна и временна нетрудоспособност. Този процес също трябва да се електронизира.

- Да не доказваш всяка година, че нямаш ръка?

- Точно така, включително и това. Ние вече имахме една среща с хората с увреждания. Те са доста разнородна група. Стигнахме до съгласието, че ще бъде излъчена работна група. От тях ще има пет или седем представители и ще започнем да правим един преглед на законодателството.

Защото масова практика е в напредналите държави, в напредналите общества, осъзнавам, че за втори път в рамките на разговора използвам това словосъчетание, но масова практика в напредналите общества тогава, когато държавата се погрижи за определена група от населението си, има създадена наредба и регулация, е абсолютно необходимо да се вземе мнението на хората, които са получили грижи. Какво им трябва всъщност.

Какви са недостатъците на съществуващата нормативна уредба. Как могат да бъдат избегнати недостатъците. Как тези хора могат да бъдат интегрирани по-успешно. Например един от проблемите, които те споделиха, е свързан със заключението, че те са негодни за труд. Всякакъв вид труд. Само че знаем, че в съвременното общество е възможно да бъдем ограничени като двигателна активност например, но може зад екрана на компютъра да полагаме съвсем различен вид труд.

Много са проблемите, които те споделиха. Пак казвам това също е едно от нещата, които от години и години не е намирало своето решение. Част от проблемите изискват инвестиция за решаването им, но има и други, които с простички организационни мерки, включително само с изслушването на заинтересованите, засегнати страни, могат да бъдат предприети полезни действия.

- Добре, да се върнем и към заплащането на лекарите.

- Разбира се. Както и Вие правилно отбелязахте има голяма диференциация. Има и между отделни болнични лечебни заведения, разбира се, в зависимост и от региона, в който са. От патологията, която обслужват. Между частни и държавни болници също има разлика.

Разбира се, Министерството на здравеопазването (МЗ) е отговорно за цялостната политика, за осигуряването на кадри. Имаме редица полезни промени в областта на специализациите, за които ще стане въпрос. Но също така болничните лечебни заведения, в определена степен, са икономически автономни. Така че самите работодатели също трябва да създадат една благоприятна среда. Не само за подходящото и справедливо разпределение на възнагражденията, но също така и за създаването на подходящия микроклимат и за възможностите за кариерно израстване.

Вижте също "Представете си колко е мъчително". Една лекарка и борбата с четвъртата вълна

Защото много често, особено в началото на кариерата, младите лекари, това от което се интересуват, е какви са им възможностите за кариерно развитие. Къде и как могат да специализират. Това, което забелязвам аз, бидейки повече от 25 години в бранша и като преподавател, не е и само въпрос на заплащане.

Тук, още от самото начало, от студентските години в медицинските университети, във всички специалности, трябва да бъдат обучавани в това, че са част от екип – лекари, стоматолози, медицински сестри, фармацевти, други специалисти по здравни грижи, и всеки един от тях да се чувства ценен, приет и, разбира се, да има това справедливо заплащане, за което говорите.

- Да, но очевидно това не може да стане, защото няма как, взимайки пари от едно и също място – НЗОК, едни лекари да са милионери, а медицинските сестри да казват „ние си броим стотинките за ток“.

- По отношение на тези болнични лечебни заведения, за които МЗ е принципал, в момента е в ход един преглед на правилата за разпределение на средства. Това, което можем да направим и вече правим, е проверки в конкретни болнични лечебни заведения, разбира се, на този етап не бих искала да изнасям някакви предварителни резултати. Дали е спазен този принцип на справедливост и пропорционалност, за които Вие споменахте. Ясно е, че между отделни болнични лечебни заведения ще има разлика. Поради това в какво населено място са, каква патология обслужват.

- Да, това никой не го отрича.

- Но в рамките на дейностите, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса, би могло да се помисли за едно по-справедливо разпределение. Коментирали сме и вече сме в първоначални етапи на разговори и за преостойностяване на някои клинични пътеки, така че тези проблеми са идентифицирани. Иска ми се обаче не само да се говори за тях и, разбира се, ще направя всичко възможно, създала съм необходимата организация, за да има конкретни мерки и решения.

По отношение на този дисбаланс, който съществува в различните специалности – знаете, че имаше промени в наредбата за специализации. Поясниха се много начините, по които да се случва специализацията, както и по конкретни специалности, които покрай COVID-19 просто се усети, че има недостиг на кадри – като анестезиология, инфекциозни болести, вътрешни болести. И това съотношение на медицински сестри към лекари, което от години се регистрира като проблем в България и би следвало медицинските университети да приемат в това съотношение кадрите. Тоест, в каквото съотношение ние се нуждаем в обществото да ни лекуват, в такова съотношение да бъдат приемани в медицинските университети.

- Правим лек завой към COVID-19. Един от краткосрочните ви приоритети, записан в коалиционното споразумение, е епидемиологично проучване с оглед на реална преценка на ситуацията, включително и Т-клетъчен скрининг. Започнало ли е такова проучване, на какъв етап е и, ако има резултати, ни ги кажете.

- Буквално ще ви прочета от Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, който бе приет наскоро от Министерския съвет. [Там] се предвижда именно провеждане на такива проучвания в областта на епидемиологията и профилактиката на пандемичното заболяване.

Защо [при положение, че] на практика вече започнахме третата година от пандемията, в петата вълна, а все още се нуждаем от епидемиологични проучвания? Защото много бързо се развива познанието. Ако мога да направя една референция към началото на пандемията, може би ще ви направи впечатление, че през март 2020 г. имаше много по-крути мерки, може би си спомняте за КПП-тата...

- И за затворените паркове си спомням.

- Затворените паркове, не можехме да се разхождаме в парковете при много по-нисък брой на заболелите. Може би това беше показателно във времето назад какъв е резултатът от страха от неизвестното. Впоследствие обаче започна да се развива науката, познанията на медицинските специалисти за лечение.

Знаете, че имаше периоди, в които те се лутаха от едни продукти към други, създадоха се протоколи за лечение, създадоха се ваксини. Да, те не са 100% ефикасни, постоянно започнаха да се натрупват резултати за ефективността на тези ваксини, за нежелани лекарствени реакции. Изобщо, науката се развива. Виждате, че много държави в ЕС постоянно променят мерките.

- Да, за това много ми се иска да поговорим, защото зеленият сертификат е нещо, което вече ни обърква тотално.

- Тази динамика, както вие я нарекохте – объркване, тази динамика произтича от това, че ние започваме, като че ли, да свикваме с пандемията, да се учим да живеем с нея, да се опитваме да оценяваме ефекта от едни или други мерки. Конкретно за това [епидемиологично] проучване, то ще бъде планирано и организирано. Ще бъде създаден и научен съвет, който ще реши точно каква ще бъде методологията за неговото провеждане, така че ще ви информираме в движение.

- Започвам с кратки въпроси, които формулирахме тук, обсъждайки какво знаем и какво не знаем за зеления сертификат. Защо карат хората да си поставят бустерна доза, при положение че вариантът, за който е предвидена тази ваксина, вече е отминал?

- Първо, има много клинични и епидемиологични проучвания, които показват, че поставянето на бустерната доза повишава защитата на 60-70%. Именно заради това се стимулират хората да си поставят бустерна доза. Да, може да не осигури 100% защита, тоест, 30% може би ще се разболеят от COVID-19, но е сигурно, че те ще го прекарат по-леко, че няма да стигнат до болница и няма да се усложнят. Числата, които ни показва статистиката всеки ден, ни показват, че около 90% от хората, които стигат до интензивни грижи, са неваксинирани. Това е смисълът на бустера – той не ни пази 100%, но ни пази достатъчно от усложнения.

- В същото време в ЕС липсват единни правила за това как да се придвижваш от една страна в друга и всяка държава въвежда свои изисквания. Колко важи бустерната доза?

- Ясно е, че в ЕС целта на зеления сертификат е да осигури относително свободно движение при спазването на определени правила, защото всяка държава...

- Но ние говорим за зелен сертификат при ваксина, при изследване с PCR тест и при преболедуване.

- На ниво ЕС говорим за цифровия сертификат, който се изисква за пътуване. Защо държавите приемат и променят правилата, както вие казвате? Първо, различните държави са в различни цветови зони в зависимост от това каква е тяхната заболеваемост.

Също така в новата методика на Европейската комисия за определянето на цвета на дадена държава се включва и ниво на тестване, както и ниво на ваксинация. Така че, ясно е, че в една държава, която има по-голям процент на ваксинация, мерките ще са едни – и в зависимост от това в коя зона е. Вътрешно обаче, държавите решават какви ще бъдат мерките и там са различията. Тоест, различията веднъж идват от това от коя зона идва гражданинът – дали е гражданин на ЕС, и втори път различията са в рамките на страната.

- Бустерната доза безсрочна ли е? Поставяйки си бустерна доза, махам ли си от главата завинаги проблема с [пътуването]?

- Хареса ми тази дума "завинаги". Засега, казва Еврокомисията. Когато си поставите бустерната доза, засега няма валидност сертификатът.

- Тоест, след два месеца могат да кажат, че бустерната доза не важи безсрочно.

- Защо те еволюират в това мнение? Защото излизат постоянно резултати от епидемиологични проучвания, които показват, че с времето този придобит имунитет намалява, както се случва и с естествения имунитет. Така че, пак ще повторя, засега няма резултати от проучвания, които да са излезли и да са показали, че бустерната доза също трябва да има срок на валидност. И 270 дни от поставянето на втората доза при завършен ваксинационен курс, като тук говорим за валидност при пътуване.

- Тоест, тези над 93 хиляди души, за които вие казвате, че на 1 февруари им изтичат зелените сертификати, те какво правят?

- Това означава, че те са се ваксинирали преди 270 дни. Ако искат да пътуват, те трябва да си поставят бустер, например.

- Ако искат да ходят в мол, какво да направят?

- Това е в рамките на държавата. Засега не се обсъжда срок на годност или на валидност на сертификат в рамките на държавата.

- Тоест, ако съм с официален европейски сертификат, чийто срок изтича сега на 1 февруари, на 2 февруари мога ли да отида в мола?

- Можете да отидете, разбира се, при спазване на противоепидемичните мерки, при представяне на сертификата, който имате.

- И нямам срок на валидност на този сертификат в рамките на България?

- В рамките на България – не.

- В рамките на България, със завършен ваксинационен цикъл, може да се ходи...

- Както и при всички останали хипотези на зеления сертификат. Да не ги пропускаме, да не се фокусираме само във ваксините. Сертификатът при преболедуване също няма валидност на територията на България. Тоест, тези 270 дни, за които говорим, касаят само пътуване в рамките на ЕС. Засега не се обсъжда промяна за срока на валидност за целите на страната.

- Беше казано в началото за една година в рамките на България, затова ви питам.

- Когато има обсъждане, разбира се, когато има нови препоръки от здравните експерти, те ще бъдат [отчетени]. Засега остава безрочен [сертификатът].

- Още един въпрос, с който ще ви поставя в конкретен казус. Човек, който е със завършен ваксинационен курс от две дози и преболедува. Защо да си слага бустерна доза?

- Именно заради тази статистика и заради тези проучвания, които показват, че той ще си повиши нивото на защита.

- Само че научните спорове в момента ние ги гледаме на живо по телевизията, което е голям проблем.

- Доколкото са научни споровете.

- Има различни хипотези, което е доста объркващо. Част от мненията, които съм чувала, са, че при две ваксини и при преболедуване, е противопоказно да се сложи бустерна доза, защото твърде много ще бъде стимулирана имунната система в някакъв момент, непосредствено след изкарването на заболяването.

- Мога да ви отговоря като човек, който е преболедувал, ваксиниран, след това също преболедувах. В първия случай, в който не бях ваксинирана, тъй като това беше преди да пристигнат изобщо ваксините в България, боледувах в рамките на два месеца. Много тежко. Естествено – три антибиотика, които не ми подействаха и почти се оформи лингвинална херния от кашлица. Спях подпряна с една възглавница, тъй като не можех да спя спокойно. Това беше в края на декември 2019 г. и началото на 2020 г., тепърва започваше да се говори за COVID-19 в България.

Имах пътуване в чужбина и така общо взето, по това, което се говореше за вируса, само няколко седмици след това и последиците, които имаше върху мен, очевидно беше, че става въпрос за COVID-19. След това, като ваксинирана, но преди бустера, го изкарах буквално за три дни с много леки симптоми.

Постоянно виждам какво се случва с хора, които наблюдавам - и ваксинирани, и неваксинирани. Ние трябва да вярваме на статистиката. Правилно казахте – научни и псевдонаучни спорове. И дори в спора между две личности, понякога…

Вижте също "Откровена лъжа". Лекарският съюз сезира етичната комисия заради невярното изказване на доц. Мангъров

Психиката е устроена така: представете си, че имате двама души, които спорят „научно“ пред многомилионния екран. Единият обаче е по-харизматичен, но не работи с метаданни, т.е. не работи със статистика, другият е по-несимпатичен, но той е на страната на науката. Науката „психология“ казва, че ние ще повярваме на този, който е по-харизматичен. Така работи човешкият мозък, за съжаление. Но ние трябва да се водим от данните и от науката. И спорът не е, например ще спомена доц. Мангъров и проф. Момеков).

- Доц. Мангъров не е от харизматичните.

- Не искам да влизам в подробности, но спорът не е между доц. Манкъров и проф. Момеков, а спорът е между един лекар, който говори за собствената си практика, и в лицето на проф. Момеков и данните, които той използва, говорим за Европейската агенция по лекарствата. В йерархията на доказателствата експертното мнение, колкото и да е харизматично, е на дъното, а във върха на пирамидата са доказателствата на клиничните и епидемиологичните проучвания.

- В приоритети в здравеопазването предвиждате законодателни промени, свързани с ефективността на етичните комисии към съсловните организации. Имаме лекари, които боравят с неистини, имаме и лекари, които изписват лекарства, които са експериментална фаза. Говоря за ивермектина и ги рекламират. Как ще бъде подобрена ефективността на етичните комисии така, че подобен вид твърдения да не виждат бял свят?

- Съгласна съм, че тук е и въпрос на етика, и на съсловен контрол. И не случайно медицинските специалности са регулирана професия. Това са медици, лекари по дентална медицина, специалисти по здравни грижи, фармацевти. Защото между лекарството и пациента стои лекарят, който го предписва.

Пациентът не иска да приема лекарството, защото не иска да се разболее, т.е. на пациента трябва да му бъде обяснено какви са възможностите за неговото лечение, да бъде включен в това лечение, както и да му се предостави тази информация, за която говорите, на достъпен език. Не да се използват внушения. Не да се използва телевизионния екран или всякакви други форми на медии да се влияе върху хората.

Вижте също Медии, лекарство, разрешение. Странната история с ивермектина

Лекарствената употреба е нещо изключително важно. Част от тези приоритети са и за антимикробната резистентност и тя е именно един лакмус на това колко нерационално се употребяват лекарствата в България.

- България е на едно от първите места по антибиотична резистентност и това в дългосрочен план ще ни създаде голям проблем.

- Точно така и това е още едно проявление на това, което вие казахте за ивермектина, защото това е една офлейбъл употреба, т.е. употреба извън показанията.

- Защо лекарите го изписват и го рекламират?

- Това е лекарство по лекарско предписание и това е лекарство, обект на регулация от Изпълнителна агенция по лекарствата. Има го разрешено това лекарство за паразити. Така че, когато се изписва за всякакво друго показание, това е офлейбъл, т.е. предписване извън показанията, което е записано в нормативната уредба, че става изцяло на отговорност на лекаря.

Т.е. първо ние трябва като медицински специалисти да осъзнаем какви са отговорностите, да извлечем последствията от тези отговорности и също като хора, да осъзнаваме отговорността за собственото си здраве и да не приемаме така лековерно подобни форми на реклама, камо ли пък за белина.

Вижте също Ветеринар, политолог, вирусолог. Българската звезда в медийната машина на Лукашенко

- Да, нея още не я предписват.

- И за графеновия оксид има различни конспиративни теории. Дори ми изпращат граждани детоксикиращи лепенки за графенов оксид, което е пълен абсурд, тъй като такъв няма в тези ваксини срещу COVID-19.

- Зелените сертификати и ресторантьорите. Собствениците на заведения заплашиха, че няма да спазват новите ограничения, защото са изпълнили това, което е трябвало. Голяма част от хората, които работят в заведения, са ваксинирани и поради тази причина казват, че няма да се съобразяват с новия регламент, който въвеждате заради повечето регистрирани заразени.

- Става въпрос за заповедите на регионалните здравни инспекции на областно ниво. Да обясня защо не се въвеждат мерки на национално ниво. Това е, защото има много голяма разлика в заболеваемостта между отделните области. Ще цитирам по памет – например от около 300 на 100 хил. души, докъм 2600 на 100 хил. души. Това са регионални разлики.

Така че към момента няма нужда на национално ниво да се въвеждат за всички по-рестриктивни мерки. Но в отделни области, които станаха известни с тези мерки, има и по-голяма заболеваемост и това са София (в София-град бяха въведени такива мерки), в Благоевград, в Бургас и т.н.

Ако направим един обзор, какво се случва със здравната система и какви са ефектите от подобни рестрикции, в националната здравно-информационна система се събират ежедневно данни, които се използват за математическия модел, който ние представихме, и се вижда как след въвеждането на определени мерки действително спада разпространяването на заболяването. И при въвеждането на тези мерки намалява разпространението не само на COVID-19, но и на други инфекции, на различни ентероинфекции също се оказва, че е намалена заболеваемостта, което със сигурност се дължи и на тези мерки.

Що се отнася до т.нар. вечерен час, който представителите на този бранш казват: „вирусът се разпространява и след 22 ч.“. Разбира се, че се разпространява и след 22 ч. Въпросът е, че от епидемиологична гледна точка, поведението на хората след определени часове и в определени заведения става по-рисково по отношение на разпространяването на вируса.

Основното, от което трябва да се води Министерството на здравеопазването, това е опазване на здравето на населението при създалите се тежки обстоятелства, при нивото на заболеваемост, при нивото на здравната система, да се балансира с нивото на здравната култура (пак правя препратка към ивермектина, белината и графеновия оксид).

Това е нашият интерес (на МЗ): как при целия този конгломерат и сложен комплекс на десетки проблеми, които споменахме в началото, при балансиране на интересите, ние да осигурим здравето на населението. В този аспект икономическите мерки и икономическата подкрепа, да, необходимостта от тях произтича от COVID-19, самите хора се ограничиха да ходят по заведения, не е виновно МЗ за това. Но нашият основен приоритет е запазване на здравето на гражданите и мерките за икономическа подкрепа са в обхвата на други министерства.

- Накрая може ли пак да уточним това, което казахте за сертификатите? За България – стават ли безсрочни сертификатите при завършен ваксинационен курс?

- При завършен ваксинационен курс от еднодозова ваксина или двудозови ваксини към момента няма срок. Така че могат да бъдат спокойни хората.

- Срокът не е една година?

- Ще имаме нови проучвания, ще имаме нови събирания на Националния пандемичен комитет и ще бъде обяснено, ако се вземе решение за промяна. Единствената промяна е за зеления сертификат, т.е. за цифровия сертификат за пътуване извън България. Това е единствената промяна. Там, където има срок за преболедуване, той си остава същият, не се променя, а зелените сертификати нямат записан срок.

Вижте също COVID-19: Отпада извънредната епидемична обстановка. Мерките стават препоръчителни