"Негативни исторически факти." Защо думата "фашистки" винаги предизвиква спорове в София и Скопие

Премиерът Кирил Петков каза много неща по време на първото си посещение в Скопие, но едно изречение, което не влезе в новините, предизвика много повече реакции от всички останали. То беше в отговор на въпрос на пресконференция и засегна един от въпросите за историята, по които София и Скопие имат несъгласия.

Ключовият израз беше “фашистки режим”. Въпреки че от думите на Петков не стана ясно с кого спори той и какво твърдение се опитва да обори, дори само този израз беше достатъчен, за да предизвика остри реакции. Тук събрахме цялата история - какво каза премиерът, какво стои зад думите му и какво казва науката за този спор.

Какво каза Петков

Изказването на Кирил Петков беше в отговор на въпрос за историческите спорове между България и Северна Македония и работата на комисията, която беше създадена, за да го разреши. Сред всичко друго, което каза, премиерът посочи, че в историята има “негативни исторически факти, които не може да се игнорират”, но едновременно с това те не трябва да стават основа за “език на омразата”.

Петков даде и конкретен пример. Той обаче трудно може да бъде поставен в контекст, ако не се върнем малко назад.

За голяма част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “фашистки окупатор”. Фразата е свързана със събитията по време на Втората световна война. Тогава България става съюзник на нацистка Германия и в замяна получава съседни територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и голяма част от днешната територия на Република Северна Македония.

Във връзка с този период в македонската историография за България се говори като за “фашистки окупатор”.

Според Кирил Петков обаче това не трябва да е така.

“Ние трябва да говорим примерно за фашистки режим, ако е имало такъв, но не трябва да говорим за български фашисти, защото комбинацията между двете… има голяма разлика”, каза Петков.

“Знаем, че фашисткият режим в много европейски страни е направил ужасни неща по времето на Втората световна война, но тези действия са свързани с фашистките режими, не са свързани с националността на тези режими толкова много.”

“Ще се опитаме ясно да разграничим между едното и другото, така че да постигнем да няма език на омразата, но едновременно с това нещата, които са исторически факти, да бъдат такива, каквито са”, добави той.

Това не е първият път през последните години, когато думата “фашизъм”, произнесена от министър-председател, води до буря поне от едната страна на границата между България и Северна Македония.

През ноември 2020 г. тогавашният премиер на Северна Македония Зоран Заев каза в интервю пред българската агенция БГНЕС, че “България не е фашизъм, България е наш приятел” и използва думата “администрация” за отношенията между България и днешните територии на Северна Македония. Думите на Заев предизвикаха искания за оставката му.

За какво всъщност става дума

Периодът, за който става дума, е по време на Втората световна война. На 1 март 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия и получава в замяна територии, сред които е и голяма част от днешна Северна Македония. В Северна Македония за този период от историята се говори като за “българска фашистка окупация”, а в България това често предизвиква негативни реакции.

Историците днес използват термина “анексия”, за да опишат случилото се през този исторически период.

“Не бива да се омаловажава фактът на окупацията, но ние говорим и за анексия, защото фактът, че има и българска администрация, много влияе на това, което се случва”, коментира пред Свободна Европа историкът от Нов български университет Александър Везенков.

Кирил Петков обаче говори за двете прилагателни, използвани в това словосъчетание - “български” и “фашистки”. Според него двете трябва да се разграничават и че не трябва да се говори за “български фашисти”.

Александър Везенков смята, че определението “български” няма как да отпадне.

“Тук имаше опит да се избяга от определението “български” и да се говори само за “фашистки” окупатор. Мисля, че трябва да е точно в обратен ред”, каза той.

“Властта е българска, тоест определението “български” не може да отпадне.”

Имало ли е фашизъм в България

Така въпросът стига до това дали режимът в България по време на Втората световна война е бил фашистки или не. Отговорът зависи от това кого питате.

До 1989 г. тоталитарният режим се легитимира чрез “радикално оспорване на легитимността на “стария режим”, определяйки го като “фашистки” или “монархофашистки”, каза пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев.

“Самото оспорване след 1989 г. на легитимността на комунистическия режим като тоталитарен и състояние на несвобода, автоматически възвръщаше част от легитимността на режима от преди 1944 г.”, обясни той как историците през различните периоди са разглеждали този режим.

“Най-много се говореше вече за авторитарен режим, за личен режим на монарха, който обаче не е бил фашистки и не е съумял да стане тоталитарен.”

Сега историците определят управлението преди 1944 г. като авторитарен режим, повлиян от фашистки идеи.

“Авторитаризмът и крайно дясното не са били разделени с “китайска стена” от фашизма”, каза Стефан Дечев. “В България е съществувал монархически авторитарен режим, който е възприел някои елементи от фашизма и нацизма.”

“Определението “фашистки” има своите основания – това е един режим, който е в съюз с нацистка Германия, повлиян е от италианския фашизъм и германския националсоциализъм”, каза Александър Везенков.

“В специализираните изследвания не наричаме режима “фашистки”, а “авторитарен”, но винаги с уговорката, че е повлиян от фашистки идеи. Не свеждаме дебата за фашизма до “има” или “няма”.

И двамата историци посочиха елементи, които дават основания за определянето на режима като повлиян от фашизма - антисемитското законодателство, отговорността му за депортирането на евреите от “новите земи” в нацистките лагери и проникването на отделни фашисти като Петър Габровски, Александър Сталийски, Александър Белев в управлението. В същото време е факт, че България не депортира евреите от своята територия.

Променят ли нещо думите на Петков

Но да се върнем на изказването на Кирил Петков в Скопие, което предизвика толкова много реакции. И двамата историци смятат, че то е не толкова опит за тълкуване на историческите факти, а за онагледяване на тезата, че тези факти не трябва да се премълчават, но и не трябва да тежат на днешните отношения.

“Tой казва, че има неудобни въпроси от миналото, които трябва да се приемат, трябва да се говори открито за тях, но това не бива да блокира по-нататъшните отношения”, коментира Александър Везенков. “Нещо, което е извършено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните отношения и на представата на един народ за друг.”

“Изказването е опит на премиера Кирил Петков да онагледи как не трябва да се замитат или премълчават неприятните факти, но как на тях не бива да им се дава етническо оцветяване. Отговорността се носи от определени политически режими, от техните функционери и служители, но не и от цели народи”, смята Стефан Дечев.

“Не го разглеждам като някакво указание как точно трябва да се чете периода на Втората световна война.”

Везенков смята, че реакциите на думите на Петков са породени и от това, че в дебата участват “идеологически мотивирани хора, които започват да рецитират едната или другата теза – за това, че има, или за това, че няма фашистки режим”.

Според Дечев причината изказването да предизвика такива реакции се корени във факта, че “липсва и откровен, и цялостен разказ за годините на българска власт в Македония от 1941 до 1944 г.” - както в България, така и в Северна Македония.

За "добросъседството" между София и Скопие с реални резултати