Вълната "Омикрон": защо в България се говори за затваряне, а на запад за отваряне

Както повечето лекари в страната, така и епидемиоложката д-р Бацелова е притеснена от рязкото покачване на новите случаи на заразяване с коронавирус.

„За съжаление очакванията, че Омикрон ще протича много по-леко, не се оправдаха. Така че, ще има и хора, които ще боледуват тежко, ще има и смъртни случаи. То вече има и такива, доказано с причинител новия вариант“, казва д-р Христиана Бацелова.

Ръстът при броя заразени не е изненада и беше очакван. В последната седмица над 10 хиляди човека дневно научават, че са позитивни. Това надхвърли рекордните досега равнища от есента на миналата година.

Вълната на Омикрон вече заля голяма част от Европа и САЩ и доведе до многократното увеличаване на регистрираните случаи на COVID-19.

За разлика от България обаче, където здравните власти открито обсъждат затягане на мерките, светът върви по-скоро в обратна посока. Планове за отпадане на ограниченията вече постепенно се въвеждат във Великобритания, Дания, Финландия и някои от Съединените щати. Тук обаче не е така.

Защо в България е различно? Отговорът изглежда очевиден – въпреки усилията за увеличаване на обхвата на ваксинацията, той остава доста нисък, а страната все така стабилно се държи на последното място в Европейския съюз (ЕС) по този показател. В България под 30% от населението е със завършен имунизационен цикъл, а под 8% от хората са с поставени бустерни дози.

Данните от повечето европейски държави показват, че Омикрон не води до увеличаване на хората в болници, особено на тези в тежко състояние, в страните, което повечето хора са напълно ваксинирани. В България обаче Омикрон пълни болниците.

„Добрата новина е, че за последните дни 100 хиляди [човека] избраха да се ваксинират“, каза на 8 януари премиерът Кирил Петков, който няколко пъти предупреждава за идващата нова вълна и призовава хората да се ваксинират. Внимателен анализ на числата обаче показва, че неговият оптимизъм за броя на поставените ваксини обаче не е съвсем оправдан.

Когато всеки ден носи нов рекорд

Ситуацията в последните няколко дни може да се опише най-кратко с думата „рекорди“. Само в рамките на два поредни дни в страната бяха регистрирани рекорди за брой новозаразни за денонощие. На 18 януари положителните тестове бяха 9996, на 19 януари - 11 181 , а ден по-късно - 10 160.

Увеличението е значително, тъй като само преди 20 дни – в края на декември и началото на януари, дневните случаи варираха между 1500 и 3000. Това означава ръст от над 250%.

Притеснителна изглежда и ситуацията в болниците. За същите 20 дни настанените за болнично лечение са се увеличили с 30% - от 4100 до над 5200 души. Ръстът на пациентите в интензивно отделение пък е с 20%.

От данните, които Свободна Европа получи от Министерството на здравеопазването, става ясно, че в момента местата в болничните и интензивните отделения са заети на около 60% от капацитета си. А това е едва началото на прогнозираната вълна от Омикрон.

В четвъртък премиерът Кирил Петков каза, че засега Омикрон има високо ниво на разпространение, но с много ниски нива на запълване на интензивните легла в болниците. Заради това за момента не се налага затягане на мерките в най-тежко засегнатите области.

„Ние следим критичните фактори в здравната система, а не числата, които са за обща заболеваемост“, каза още Петков.

Въпреки това в една от най-засегнатите области – София-град, се очаква въвеждането на по-строги мерки, свързани със заведенията и обществените места, както и връщането на ротационния принцип на обучение в училищата. Подобни мерки се очаква да се въведат и в останалите области с най-висока заболеваемост - Благоевград, Бургас, София-област, Перник, Видин, Стара Загора и Пловдив.

Тези рекордни стойности са и причината за тревога, която на няколко пъти беше изразена от лекари в страната, а и от представители на кабинета, които, по думите на Кирил Петков, не искат да се повтаря "сценарият с болни седящи по стълбите на болници".

„За съжаление в този момент на пандемия винаги може да се стигне и до такъв момент. Така че, реално, обществото трябва да има предвид, че ситуацията е доста кризисна и всеки трябва да подхожда доста отговорно не само към себе си, но и към обществото“, казва по повод опасенията за препълване на болниците д-р Бацелова.

Само зеленият сертификат действа

В последните седмици на няколко пъти в свои публични изяви министър-председателят Кирил Петков изрази позитивно мнение относно високия брой на поставените дози ваксини, които в някои дни достигнаха до над 30 000.

Това обаче не означава, че много хора решават да се ваксинират.

„За съжаление при нас наблюдаваме, че повечето хора идват за бустер“ , казва д-р Бацелова.

Д-р Христиана Бацелова

Нейните впечатления се оправдават и от данните, които Свободна Европа получи от Министерството на здравеопазването.

От тях става ясно, че от началото на декември до 16 януари включително в страната са поставени общо 672 785 дози ваксини. От тях обаче първите дози, включително и тези от еднодозовата ваксина на Jansen, са едва 144 706 или едва 20% от всички поставени. Т.е. само една пета от поставените дози са на хора, които са решили да се ваксинират. Техният брой не се увеличава значително дори и след обявения от правителството стимул от 75 лева за всеки човек над 65 години, който се ваксинира.

Въпреки често изтъкваната по-ниска защита при ваксинация с Jansen, в България една трета от новопоставените дози са именно от този препарат. Това позволява само след една доза човек да получи зелен сертификат, който му позволява да влиза в заведения и молове.

388 745 или половината от поставените ваксини за този период пък са бустерни дози. Това означава, че имунизация са получили хората, които вече са били със завършен цикъл т.е. вероятно са били убедени в ефекта от ваксините.

Според д-р Бацелова от началото на ваксинационната кампания у нас най-сериозен ефект върху ръста на желаещите да се ваксинират е имало въвеждането на зеления сертификат.

„Тогава хората масово тръгнаха отново да се ваксинират. След въвеждането на прословутия сертификат за антитела спряха. Така че той определено удари по ваксинационната кампания. Сега предимно се поставят бустерни дози“, казва тя.

Тук затварят, на запад отварят

За втвърдяване на мерките в България се заговори още в края на декември, когато в страната все още се очакваше потвърждение за наличие на варианта Омикрон. Още тогава редица браншове изразиха готовност да предприемат стачни действия в случай, че работният им процес бъде засегнат. Подобни настроения имаше и в края на октомври, когато официално беше въведена употребата на зелените сертификати.

Но докато в България здравните власти говорят за затягане на мерките, в страните от Западна Европа, както и в САЩ, вече се говори за тяхното разпускане. Главната разлика е именно ниското ниво на ваксинация на населението в България.

Такъв пример е и Чехия. По време на първата и втората вълна от COVID-19, когато все още нямаше ваксини, страната беше сред лидерите по брой случаи, както и при хоспитализациите. Прага налагаше строг локдаун на няколко пъти в опит да се справи със ситуацията. Сега обаче по данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) близо 63% от населението в страната е със завършен имунизационен цикъл, а над 30% са с поставени бустерни дози.

В момента и Чехия е застигната от вълната на Омикрон и броят на новите случаи рязко се повишава. В същото време обаче броят на настанените за болнично лечение в страната е едва 1615 и продължава да намалява.

Според доктор Бацелова това ясно показва ефекта от високия процент на ваксинация.

„Това, което виждаме в държавите с по-висок ваксинационен обхват, е, че по-малко хора стигат до болница, по-малко имат нужда от хоспитализация, от лечение и интензивно лечение. Разбира се и смъртните случаи са по-малко. Така че, определено, да – високият процент на ваксинирано население играе важна роля в хоспитализациите“ казва д-р Бацелова.