Когато германските танкове влизат в Прага през март 1939 г., хиляди евреи, чехи и украинци панически побягват от Чехословакия. Близо 8 хиляди души се отправят на изток към Съветския съюз.
Съдбата на всички, които пресичат съветската граница, е все едно да скочат от тигана направо в огъня. Почти всички са заловени от съветските власти и изпратени насила в ГУЛАГ. Това е мрежата от стотици трудови лагери, където са изпращани неудобните за комунистическия режим.
Повечето бежанци са осъдени на по 3 или 5 години принудителен труд заради нелегално преминаване на границата. Други се изправят пред далеч по-строги обвинения, често изфабрикувани от властите.
Затворници в ГУЛАГ работят по железопътна линия в република Коми, в европейската част на Русия.
На 3 януари 2022 г. Институтът за изучаване на тоталитарния режим в Чехия публикува документи от тайната полиция на Съветския съюз НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, който по-късно става КГБ - б.р.). Става дума за досиетата на хиляда предимно етнически украинци, които са напуснали източната част на Чехословакия.
Публикуваните документи и снимки са резултат от проект за дигитализация на архивите, отнел над 10 години работа на чешки, украински и руски историци.
Илюстрация на затворник в ГУЛАГ, който пече плъх. Чешката дума горе вдясно означава "ловец на плъхове". Картината е от мемоарите на Владимир Левора, чешки художник, който е осъден на 3 години за нелегално преминаване на границата. Умира в Чехия на 78-годишна възраст през 1999 г.
Документите бяха публикувани точно на 80-ата годишнина от дадената от СССР "амнистия" на повечето затворници от Чехословакия на 3 януари 1942 г. Затворниците са освободени да напуснат лагерите, за да сформират бригади срещу навлизащата нацистка армия. Повечето освободени бежанци от Чехословакия загиват на фронта.
Чехословашки офицери в съветски плен.
Чешкият историк Адам Храдилек започва да интервюира оцелели от лагерите през 2006 г., още преди да започне работа в Института за изучаване на тоталитарния режим. Тогава достъпът до досиетата в Русия и Украйна е изключително труден.
Храдилек казва, че условията за изследователите рязко се променят след 2014 г. и идването на прозападно управление в Украйна. Три седмици след масовите протести в Киев, станали известни като Майдан, историкът отива там и посещава службата за сигурност на Украйна СБУ (бивша КГБ).
"Казаха ми, че всичко е отворено", спомня си Храдилек.
Модел на затвор на тайната полиция в Стрий, днес в западна Украйна, където са задържани бежанците от Чехословакия.
Храдилек казва, че най-вълнуващият момент е бил, когато той е показал на бивши затворници и техните роднини съветските досиета, които бяха засекретени в продължение на десетилетия.
Васил Гебеш, чехословашки гимназист, който е арестуван в СССР през 1940 г. и е осъден на 3 години в трудов лагер. Освободен е през 1943 г. и започва да воюва заедно със Съветската армия. Загива на фронта през октомври 1943 г.
Храдилек казва пред Радио Свободна Европа, че оцелелите са били силно развълнувани докато прелистват собствените си досиета. "Но е много по-трудно да дадеш такива документи на наследниците на хора, които или са умрели в лагерите, или много години по-късно... Това е много специален момент за тях, да държат документите и да видят през какво са минали техните бащи, дядовци и баби".
Карта, която показва разположението и броя на чехословашките затворници в системата на ГУЛАГ из целия Съветски съюз.
Храдилек казва, че публикуването на документите на 3 януари е горчива радост, защото отбелязва и една година от смъртта от COVID-19 на руския историк Михаил Рогачев. Той лично е показал на Храдилек част от лагерите на ГУЛАГ в Коми и е изровил информация за съдбите на близо 700 чехословашки граждани. Достъпът на чужденци до руските архиви е изключително труден.
"Планирахме да издадем обща книга с тези документи. За съжаление, той не живя достатъчно, за да го направим", казва Храдилек.
Очаква се до края на годината да бъдат публикувани всичките запазени досиета на чехословашки затворници в СССР. Става дума за хиляди документи.
Вижте също Снимките, които няма вече кой да събира