България ще иска конкретни резултати, за да премахне ветото си върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Това каза президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на тема отношенията със Северна Македония, проведено в понеделник.
Радев посочи, че участниците в съвета са се обединили около разбирането, че допускането на началото на преговорите трябва да е обвързано с постигането на резултати, а не със срокове. Той добави, че условията остават същите, като особено внимание ще се отделя на спазването на правата на българите в Северна Македония.
България в момента спира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Коалиционното правителство на Кирил Петков посочи темата като ключова. То обеща да работи за разрешаването на спора между двете страни и посочи срок от шест месеца като реалистичен за нормализиране на отношенията.
Участниците в КСНС
Консултативният съвет за национална сигурност се проведе седмица преди първото посещение на премиера Кирил Петков в Северна Македония. Той ще бъде в Скопие на 18 януари по повод 30-ата годишнина от признаването на независимата македонска държава от България.
Темата на проведеното в понеделник заседание беше “Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания”.
Срещата продължи близо шест часа. След нея президентът Румен Радев направи изявление.
По думите му участниците в КСНС са се обединили около позицията, че европейската интеграция на държавите от Западните Балкани е “стратегически интерес на България”. Той обаче потвърди досегашната позиция на София, че Скопие не е изпълнила заложените в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. условия.
Той посочи като приоритет спазването на правата на македонските българи и говори за “десетилетна дискриминация” и “открити публични атаки срещу тях” срещу тях.
“България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи на Република Северна Македония, изрично изписани в тяхната конституция”, каза Радв и посочи, че правата на хората с българско самосъзнание “не могат да бъдат предмет на преговори”.
Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Христо Иванов
Радев съобщи, че участниците в заседанието са приели седем предложения към законодателната и изпълнителната власт относно отношенията със Северна Македония:
- При провеждане на външната политика на страната, Министерският съвет да изпълнява националната позиция на България като спазва договора от 2017 г, рамковата позиция и декларацията на парламента от 2019 г.;
- Даването на съгласие за начало на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигнати реални резултати;
- Изпълнителната власт да работи за отчитане на изпълнението на договора от 2017 г.;
- Изпълнителната власт да изготви план за действие за постигане на осезаем напредък в отношенията със Северна Македония;
- Изпълнителната власт да предложи на Северна Македония създаване на работни групи по области с цел активизиране на двустранните отношения;
- Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване на изграждането на коридор 8 съвместно със Северна Македония и Албания;
- Народното събрание да предложи на законодателния орган на Северна Македония създаването на комисии и групи за приятелство.
“Участниците се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия за възстановяване на доверието и активизиране на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес”, каза Радев, като подчерта значението на проектите в транспортната, инфраструктурната, дигиталната и енергийната свързаност.
Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) е съвещателен орган. Той изготвя препоръки и становища, които не са задължителни. В него участват президента, премиера, някои министри, представители на парламентарните групи на управляващите и опозиционните партии, ръководителите на Държавна агенция “Национална сигурност” и на Държавна агенция “Разузнаване”.
Вижте също Има ли решение на българо-македонския спор?Преди началото на заседанието на протест пред президентството се събраха няколко десетки представители и привърженици на ВМРО. Сред тях беше и евродепутатът Ангел Джамбазки. Те настояват “да не се пренебрегва българската история и националния интерес за сметка на икономическите интереси” в отношенията със Северна Македония.
“Ако нас сега ни вали дъждът, вас ще ви вали дъжд от камъни и национално презрение, ако извършите предателство”, каза лидерът на партията Красимир Каракачанов по време на демонстрацията. В третото правителство на Бойко Борисов, което управлява до април 2021 г., той беше военен министър и основен говорител на кабинета по темата за Северна Македония.
Протестът на ВМРО пред президентството
В последните дни темата за спора със Северна Македония отново влезе във фокуса на обществения интерес, след като лидерът “Има такъв народ“ (ИТН), която е част от управляващата коалиция, Слави Трифонов постави условия за вдигане на българското вето за членството на Северна Македония. Той поиска САЩ да отменят визите за българските граждани и България да бъде приета в Шенгенското пространство без граничен контрол.
В началото на мандата си като премиер Петков няколко пъти определи отношенията между България и Северна Македония като основен приоритет във външната политика на кабинета. Преди дни Петков каза, че няма промяна в позициите на правителството относно начина, по който ще се водят преговорите със Скопие. Той посочи, че между двете държави трябва да се засили партньорството в сферите на икономиката и инфраструктурата.
Вижте също "Нова македонска надежда". Как Скопие гледа на Петков и ВасилевСофия блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през ноември 2020 г. Тогава България единствена от всички държави в ЕС отказа да подкрепи рамката за преговори със Скопие, която е задължително условие за начало на преговорите.
Аргументът беше, че преговорната рамка не отразява исканията на София. Те са свързани с езика на Северна Македония, подкрепата към претенции за признаване на македонско малцинство и спазването на договора за добросъседство между двете държави.
Вижте също "Има известно раздвижване." Какво точно се случва между България и Северна Македония