По-евтин газ има, няма как да дойде. Как връзката с Гърция пак остана за догодина

Новината, че строителството на газовата връзка между България и Гърция няма да приключи до края на годината, какъвто беше срокът според договора, беше потвърдена след срещата на премиерите на двете държави Кирил Петков и Кириакос Мицотакис на 20 декември.

“Ще бъде изготвен точен график и е въпрос на месеци да се довърши”, каза Мицотакис в понеделник.

Забавянето на строителството поставя под въпрос и влизането в употреба на съоръжението до средата на 2022 г., какъвто е срокът по договор. Този срок първо беше юли 2021 г., но беше удължен през март тази година. Държавата вече заплаши, че ще търси неустойки от изпълнителя.

Забавянето на интерконектора с Гърция обаче не е само през последните години. Идеята за него се появи още по време на газовата криза през зимата на 2009 г., когато Русия спря транзита на газ през Украйна. Оттогава минаха близо 13 години, а 182-километровата тръба още не е завършена, за разлика от продължението на “Турски поток” през България, което е три пъти по-дълго, струва на България 10 пъти повече, а страната не печели нищо от него.

Вече станаха 13 години

Проектът за интерконектора с Гърция е на дневен ред от газовата криза през януари 2009 г. Още тогава е подписано споразумение между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и консорциум между гръцката публична газова корпорация ДЕПА и италианската енергийна група Edison. Първият краен срок за завършването на връзката беше 2013 г. Строителството обаче започна едва през 2019 г.

Бойко Борисов по време на подписването на финалното инвестиционно споразумение за изграждане на интерконектора с Гърция. Снимката е от 10 декември 2015 г.

В този период проектът се сблъска с редица пречки - проблеми в договорите между инвеститорите, проблеми в проектната компания, забавени процедури, жалби на конкуренти на избрания строител.

Финансирането за проекта вече е осигурено. Според информация от проектната компания всички процедури по осигуряването на средствата са завършили през 2019 г. Общият размер на инвестицията е 240 млн. евро, част от които са от бюджета на Европейския съюз. За сравнение - в изграждането на продължението на “Турски поток”, по което Русия доставя природен газ на Сърбия, България инвестира близо 3 млрд. лева собствени средства.*

Поредното забавяне дойде през 2020 г. Първоначално договорът с фирмата изпълнител на проекта – гръцката J&P AVAX S.A. – предвиждаше интерконекторът да бъде завършен до април 2021 г., а срокът за въвеждане в експлоатация беше юли 2021 г. Компанията обаче поиска удължаване на срока по договора заради пандемията от COVID-19. То беше одобрено от българското правителство през март 2020 г. Анексът към договора предвижда строителството да завърши до края на декември 2021 г., а тръбата да влезе в експлоатация до 30 юни 2022 г.

И тези срокове обаче няма да бъдат спазени. Така, откакто възникна идеята за интерконектора, досега минаха вече 13 години, а той още не е завършен.

България може да търси неустойки

Като причина за последното забавяне от проектната компания ICGB, която ръководи осъществяването на проекта, посочват забавяне на доставките на кранове за предвидените по проект кранови възли.

“Те са възложени на италианска компания, чието производство е ситуирано в Китай. Производството е завършено, но има сериозно закъснение с доставките до Гърция и България”, посочи компанията в отговор на въпроси на Свободна Европа.

По информация от дружеството в началото на декември 177 км от 182-километровата тръба са били положени. В Гърция строителството на линейната част е изцяло завършено. В България има още работа по линейната част, както и по изграждането на диспечерски център в Хасково.

От ICGB съобщиха, че фирмата изпълнител J&P AVAX S.A. е поискала нова отсрочка, но това искане още не е разгледано. В момента няма одобрено удължаване на сроковете и затова държавата чрез проектната компания може да иска неустойки от фирмата строител. Те са в размер на 90 хиляди евро на ден след 1 януари, но не повече от 10% от стойността на проекта, ако изпълнителят не приключи дотогава строителството и ако няма сключено споразумение за удължаване на срока.

Министърът на енергетиката в служебното правителство Андрей Живков каза на 14 декември, че България ще настоява строителят да плаща неустойки. По време на парламентарен контрол той посочи, че през последните месеци нивото на работа на изпълнителя е било “критично незадоволително”.

“В последния месец е сведен до минимум темпът на работа”, каза Живков.

Андрей Живков по време на парламентарен контрол на 10 декември 2021 г.

Според проектната компания ICGB обаче предстои да се вземе решение дали да бъде допуснато удължаване на срока или да се търсят неустойки. Това ще стане през януари на заседание на Съвета на директорите, в който участват български и гръцки представители.

"Въпрос на месеци"

Единственото сигурно засега е, че строителството няма как да приключи до края на 2021 г. Това от своя страна поставя под съмнение възможността интерконекторът да влезе в употреба до 1 юли 2022 г., какъвто е срокът по договор.

Проектът беше една от основните теми по време на срещата между премиера на България Кирил Петков и премиера на Гърция Кириакос Мицотакис в началото на седмицата. След разговора си те казаха, че са се договорили той да бъде завършен “възможно най-бързо”. Не беше посочен точен срок. Мицотакис каза, че е “въпрос на месеци”.

Новият министър на енергетиката Александър Николов каза на пресконференция във вторник, че е ключово тръбата да е в експлоатация до септември 2022 г.

“Доколко е реалистично конкретно на 1 юли да функционира търговски е един въпрос, но по-важният лично за мен е, че до септември това трасе трябва задължително да е функционално, тъй като както на ниво диверсификация, така и на ниво следващ отоплителен сезон, е крайно необходимо да имаме възможност за доставка от различни източници, а не само от тези, които в момента ни ограничават”, каза Николов в отговор на въпрос на Свободна Европа.

Директорът на държавния газопреносен оператор “Булгартрансгаз” Владимир Малинов каза в сряда пред бТВ, че интерконекторът може да заработи през октомври 2022 г.

Какво губи България

Забавянето на строителството на интерконектора пречи на България да получава големи доставки на природен газ от източници, различни от руската държавна компания “Газпром”. По него трябваше да пристигат доставките на газ от Азербайджан. Българският държавен доставчик “Булгаргаз” има договор с азерската компания Socar за доставка на 1 млрд. куб. м газ годишно.

Тези количества обаче не пристигат в пълен обем в България, а като причина за това се сочи забавянето на газовата връзка. През 2020/2021 година например през алтернативния маршрут Сидирокастро - Кулата са доставени под 25% от договорените количества азерски газ, показа справка от Министерството на енергетиката, получена от Свободна Европа в началото на годината.

Резултатът от забавянето на строителството е, че в България не пристигат пълните количествата от по-евтиния азерски газ, за които страната има договор.

“Сериозна подробност е, че към момента възможността за пренос на газ по тази връзка, сравнено с алтернативните трасета от Русия, е значително по-евтина”, каза във вторник министърът на енергетиката Александър Николов.

“България разполага с дългосрочни договори, които позволяват значително по-ниска цена на газа и значително по-различен микс от този, който имаме в момента”, добави той.

Министърът на енергетиката Александър Николов

“България има стратегическа полза от съществуването на този интерконектор. Само поради факта, че него го има, цената пада, защото винаги имаш възможност да договориш с някой друг с едно евро по-евтино”, коментира пред Свободна Европа бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков.

Според него забавянето ще струва на България много повече пари, отколкото може да се възстановят чрез неустойки.

“Тези месеци струват много, много пари. Доколкото разбирам от договора ние максимално можем да получим 14-15 млн. евро неустойки от забавянето, колкото и голямо да е то. Но през това време парите, които ще губим от това, че няма да можем да се възползваме от газа, който можем да внасяме през тази тръба, са в многократно по-големи размери.”

Освен азерската Socar, редица други компании са резервирали капацитет за пренос на природен газ през все още недовършения интерконектор. Сред тях са американската Linden Energy, гръцката ДЕПА и италианската Edison.

Интерконекторът може да пренася 3 млрд. куб. м природен газ годишно, а при пазарен интерес капацитетът му може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. Годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб. м.

*Абзацът е коригиран след публикуването на текста.