"Кислород" и светска държава. Два символа, с които започва новото правителство

Две отсъствия белязаха съставянето на кабинета "Петков". Първото е това на патриарха на Българската православна църква (БПЦ) в пленарната зала. За разлика от много други правителства, сегашното се закле само в конституцията, а не пред религиозен водач.

Второто отсъствие е това на стремежа към държавно представително жилище. Премиерът Петков отказа да живее в резиденция "Бояна" и ще остане в апартамента си в центъра на София.

И двата факта правят впечатление след близо 12-годишното управление на Бойко Борисов, но всъщност те не идват за първи път в българската история.

Ще стане ли България "по-различно място"

Патриархът и светската държава

Според българската конституция религията е отделена от държавата. Това правило беше нарушено за първи път през 2001 г. от Симеон Сакскобургготски. Той е първият премиер, който покани патриарха (тогава това беше патриарх Максим) в пленарната зала, за да положи клетвата си и пред него.

Премиерът Симеон Сакскобургготски през 2005 г.

До този момент – от приемането на конституцията през 1991 г. до лятото на 2001 г. правителствата се бяха заклевали единствено в конституцията. Така направиха кабинетите на Филип Димитров (1991-1992), Любен Беров (1993-1994), Ренета Инджова (1994-1995), Жан Виденов (1995-1997), Стефан Софиянски (1997) и Иван Костов (1997-2001).

Управлението на Сакскобургготски, започнало на 24 юли 2001 г., зададе ново поведение на политиците след него, макар че светският характер на държавата никога не е бил отменян.

На 19 януари 2002 Георги Първанов стана първият президент, който целуна Евангелието в присъствието на патриарх в пленарната зала.

Предишните президенти Желю Желев и Петър Стоянов бяха следвали конституцията и бяха положили клетвата на държавен глава само пред конституцията. Свещичката, която Стоянов по-късно запали в църква, остана интимен акт далече от прожекторите.

И двамата президенти след Първанов – Росен Плевнелиев (2012) и Румен Радев (2017) поканиха патриарха в пленарната зала.

Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) през 2019 г.

С правителствата историята се повтори по същия начин.

Бойко Борисов, чиято държавническа кариера беше започнала по времето на Сакскобургготски, и който оглави три правителства в периода 2009-2021, се закле и трите пъти пред патриарх, а после, в качеството си на министър-председател, даваше примери на обвързаност на държавата с религиозна институция. В един от случаите той защити БПЦ в спор за неплатени данъци, в друг поиска БПЦ да вземе мерки срещу свой представител.

Двете служебни правителства на президента Румен Радев, назначени през 2021 г., се заклеха само пред държавния глава, без присъствието на духовно лице. Този факт остана незабелязан заради и без това скромната обстановка в президентската институция, която не може да се сравнява с тържествената атмосфера на една колективна клетва пред 240 народни представители.

Служебното правителство на Стефан Янев полага клетва пред президента Румен Радев, 12 май 2021 г.

В целия 20-годишен период – от 2001 до 2021, в който религиозна институция преплете представителни функции с държавата, феноменът беше коментиран рядко и в единици медии. Той никога не провокира публично обсъждане за границите на светското управление.

На въпрос защо патриархът не е присъствал в пленарната зала в понеделник, от Светия синод отговориха, че това се прави само при лична покана, но такава очевидно не е постъпвала. От институцията напомниха какъв е официалният протокол – представителите на религиозните общности са гости на тържествената церемония, която наблюдават от балкона в парламента, а правителствата се заклеват само в конституцията.

Резиденция "Бояна"

В понеделник премиерът Кирил Петков каза, че няма да се нанася в резиденция "Бояна", където по протокол живеят лидерите на изпълнителната власт. "Ще остана в дома си в София и ще ходя пеша всяка сутрин", каза той.

Петков обясни избора си с това, че не иска да се качва "на мястото, където няма кислород – върховете на властта".

Това изявление носи различен дух след 12-годишното управление на Борисов, приключило със злепоставящи го снимки до пистолет и кюлчета злато, събрани в спалнята му в резиденцията. Но този опит на държавник да се отклони от протокола не идва за първи път.

Резиденция "Бояна" традиционно подслонява президентите. Там са живели Желю Желев (1990-1997), Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012), а сега там живее и Румен Радев.

Изключението е президентът Росен Плевнелиев (2012-2017), който подчертано държи на личния си живот и първоначално остава в жилището си, но по-късно се премества в резиденцията.

При премиерите изключенията са много повече. Филип Димитров, Жан Виденов и Иван Костов живеят в собствените си жилища, като използват "Бояна" за приеми и официални срещи. Симеон Сакскобургготски известно време обитава "Бояна", преди да се премести в някогашната царска резиденция "Врана".

Премиерите, живели изцяло в "Бояна" по време на мандатите си, са Сергей Станишев (2005-2009), Марин Райков (2013), Пламен Орешарски (2013-2014) и най-вече Бойко Борисов (2009-2021 с прекъсвания).

Премиерът Сергей Станишев говори пред Съвета на Европа на 25 януари 2006 г.

Бивш премиер, с когото Свободна Европа разговаря, предупреди, че намеренията на Кирил Петков да остане в апартамента си може и да не се осъществят. Причината е в условията за охрана – премиерите могат да живеят където преценят, но трябва да бъдат пазени денонощно. За тази цел Националната служба за охрана (НСО) изгражда будки за охраната, ако градската среда в района на съответното жилище го позволява.

Кирил Петков живее в центъра на София, където може и да няма подходящи условия за това. Единственото, което няма как да се промени, е жаждата на Петков за "кислород". Разбира се, при условие, че сам не забрави да държи на него.