"Хората са в паника." Защо се обезцени турската лира

През последните седмици клиентите на обменното бюро, в което работи Хюлия Орак, се увеличават непрекъснато. Хората носят спестяванията си в турски лири и искат да си купят долари.

“Кога ще свърши това, докъде ще стигне? Те се паникьосват”, казва Хюлия пред Асошиейтед прес. “Хората са в паника и бързат да използват парите, които са скили под матрака.”

Това е резултат от срива в стойността на турската лира, която достигна най-ниското си ниво спрямо американския долар през ноември. А този срив дойде на фона на критикуваната в страната и чужбина политика на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намалява лихвите на фона на инфлация.

Турската лира загуби около 40% от стойността си от началото на годината и сега хората в Турция все по-трудно успяват да покрият разходите си за храна и основни стоки.

Как започна всичко

От началото на септември Турската централна банка намали лихвите по заемите с 4 процентни пункта в съответствие с искането на президента Ердоган, въпреки че инфлацията се увеличи до около 20%, пише Асошиейтед прес.

Ердоган, който управлява от 19 години и все по-често е определян като авторитарен лидер, прокарва политика на база на възгледа си, че високите лихви предизвикват обезценяване на валутата и ръст в цените - противно на това, което икономистите приемат - че високите лихви водят до понижаване на цените.

Решението на Турската централна банка да намали лихвите предизвика за пореден път въпроси за нейната независимост. Необичайната парична политика на страната уплаши чуждестранните инвеститори, които започнаха да се освобождават от турските си активи. А турските граждани бързат да обменят спестяванията си в чуждестранни валути или злато, за да ги предпазят от обезценяване.

В резултат стойността на турската лира, която едва се възстанови от кризата през 2018 г., падна до рекордно ниски нива спрямо американския долар и еврото. На 23 ноември, след като Ердоган обяви, че няма да се откаже от паричната си политика, един долар се равняваше на 13,44 турски лири. Спадът продължи и през миналата седмица, когато един долар се равняваше на 14 турски лири.

Според официалните данни, публикувани в петък, инфлацията в Турция е над 21%.

Независимата Група за изследване на инфлацията, в която участват изследователи и бивши държавни служители, твърди, че официалните данни на държавните институции не отговарят на истината. Изследователите определят нивото на инфлация на 58%.

Това значи, че цените се повишават и за все повече хора в страната с население над 83 милиона души става все по-трудно да посрещнат ежедневните си нужди.

Как инфлацията засяга хората

Обезценяването на турската валута на практика оскъпява всичко - хлябът, наемите на жилищата, горивото за автомобилите.

Всяка сутрин пред павилионите, които продават хляба с една лира по-евтино отколкото супермаркетите и пекарните, се редят дълги опашки хора.

“Правим икономии от всичко”, казва Синаси Юкселен, който чака на такава опашка. “Преди купувах десет хляба, сега купувам пет. Дори не се опитваме да си купуваме месо.”

Емине Ченгизер е искала да купи на дъщеря си зимно палто от търговски център за намалени стоки в Анкара, но си е тръгнала с празни ръце.

“Ако купя палтото, няма да имаме какво да ядем до края на седмицата”, казва тя.

Селва Демиралп, професор по икономика в университет в Истанбул, отчита и дългосрочните ефекти.

“Когато разликата между заплатата, която можеш да получаваш в Турция, и тази, която можеш да печелиш в чужбина, стане толкова голяма, ще бъде много трудно да задържим добре образованите хора в страната”, казва тя. “И това е сериозна заплаха за бъдещето на страната.”

Как Ердоган решава за лихвите

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоява за намаляване на лихвите по заемите и сочи това като мярка за стимулиране на икономиката, подпомагане на растежа и създаване на нови работни места. Икономистите обаче са обединени около възгледа, че именно високите лихви забавят инфлацията.

Инфлацията е висока на световно ниво заради кризата в икономиката, предизвикана от пандемията от COVID-19. В Турция обаче проблемът е още по-сериозен заради политиката на управляващите да намаляват лихвите.

Тази политика е насочвана от президента Ердоган. Той определя лихвите като “майката и бащата на всяко зло” в съответствие с мюсюлманския възглед, че лихварството е грях.

“С новия икономически модел се отказваме от политиката на привличане на пари с високи лихви. Подкрепяме производството и износа с ниски лихви”, каза Ердоган.

По-рано той уволни трима управители на Турската централна банка, които отказаха да понижат лихвите. Миналата седмица той назначи нов финансов министър, за когото се смята, че подкрепя политиката на понижаване на лихвите.

Турският президент обвинява за срива на лирата “чужди сили”, които целят да разрушат икономиката на страната. Той казва, че той и правителството му водят “икономическа война за независимост”.

Преподавателката по икономика Селва Демиралп коментира, че турското правителство прави точно обратното на това, което се прави по принцип за удържане на инфлацията.

“Централната банка твърди, че като намалява лихвите върху заемите, ще удържи инфлационния натиск. Пазарите не се връзват на тези приказки”, казва тя.

Турция поставя като своя цел растежа на икономиката, а не удържането на инфлацията, казва Демиралп, но според нея “дори растежът е много съмнителен на този етап, защото заради паниката, несигурността и скока в цените, ще наблюдаваме свиване” на икономиката.

Засяга ли инфлацията подкрепата за Ердоган

Първите години от управлението на Ердоган преминаха на фона на стабилна икономика. Според много анализатори това му помага да спечели няколко поредни избора. Инфлацията и скокът в цените от последните месеци обаче се отразяват на популярността му.

Преди седмица се проведоха протести в Истанбул и други големи градове срещу високите цени и икономическата политика на правителството. Десетки хора бяха задържани.

Опозиционните партии, които се обединиха в блок срещу управляващата партия на Ердоган, събират все повече подкрепа според социологическите проучвания. Членове на опозицията призовават за предсрочни избори и обвиняват Ердоган в “държавна измяна” заради паричната му политика.

Ердоган обаче отказва да свика предсрочни избори и твърди, че правителството му работи върху програми, които ще създадат нови 50 000 работни места, както и че ще бъде увеличена минималната работна заплата.

“Приготвяме се да предприемем стъпки, за да успокоим гражданите, чиято покупателна способност е намаляла”, каза той.