"Където видим, ще хващаме". Как бъдещото правителство ще се бори с корупцията

“Думичката “корупция” е бранд, който е свързан с България. Искам накрая да ни изучават като пример за бързо справяне с този бич”.

Думите са на един от лидерите на “Продължаваме промяната” Кирил Петков. И напълно се вписват в заявката на победителите на изборите от 14 ноември, които поставят за своя основна цел справянето с корупцията в страната.

България от години е приемана за “най-корумпираната” страна в Европейския съюз заради най-лошите си показатели в индекса за възприятие на корупцията на Трансперънси интернешънъл.

Справянето с корупцията беше основната тема в предизборната кампания на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков. А след 14 ноември, когато се оказаха първа политическа сила, двамата казаха, че възнамеряват да въведат нов политически стил в България: коалиционни преговори "по германски модел" за постигане на парламентарно мнозинство, което да извърши такива промени, че да измъкне страната от "корупционното блато".

Седмица след това започнаха и преговорите, които продължиха от вторник до събота миналата седмица. Работните групи на “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” заседаваха по 18 сектора.

Обсъдени бяха приоритетите от икономика до образование, през здравеопазване и вътрешна сигурност, до околна среда и отбрана. На практика всички 18 сфери, които ще включва и бъдещото коалиционно споразумение. Серията от разговори завърши в събота с приоритетите в областта на финансите и международните отношения.

Червената нишка във всички срещи беше борбата с корупцията. В почти всяка сфера бяха обсъдени и антикорупционни стъпки.

В различните сектори те минават през изсветляване на непрозрачни практики, търсене на досегашните грешки, намиране на виновниците и налагането на наказания. За целта е необходима също независима съдебна власт и преосмиляне на начина на работа на антикорупционната комисия КПКОНПИ.

Посочените по време на преговорите мерки започват от заявката за смяна на главния прокурор и стигат до детайли за инхаус поръчките и следене на държавните харчове.

"Ще следим за нула откраднати пари. Където видим, ще хващаме. Където хващаме, ще обявяваме. Надяваме се скоро да имаме и друга прокуратура", каза по време на преговорите в събота Кирил Петков. С думите си той обедини всички засегнати до момента теми.

Засега в разговорите не са посочени ясни срокове, но според първоначалните обяснения на партиите хоризонтът, в който мислят е пълен управленски мандат. Т.е. четири години.

Още по време на предизнорната кампания Кирил Петков каза, че "Продължаваме промяната" ще настоява "всеки да си понесе последствията" за извършеното.

Прокуратура, регулатори, български "Магнитски"

А веднага след изборите Асен Василев каза, че правораздавателната система в България трябва да бъде реформирана и то "пред скоба". Целта на тази заявка двамата лидери на "Продължаваме промяната" са заявявали нееднократно - без независима съдебна власт е невъзможно да има последствия за стореното до момента.

Ето защо темата "правосъдие" беше една от първите обсъдени от четирите партии в началния кръг преговори.

През седмицата по време на дискусията между работните групи на четирите партии стана ясно, че всички те са “близо до постигането на пълно съгласие” относно идеите за реформа в съдебната власт.

Основните проблеми за бъдещите коалиционни партньори са политическото влияние и безконтролността на главния прокурор, който може да решава сам дали да разследва или да не разследва дадено престъпление. Според бъдещите управляващи, това води до политически чадър за едни и неоснователно преследване за други.

Бъдещото управление си поставя за цел цялостна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), който отговаря за назначенията в съдебната система, включително и за избирането на главния прокурор. След това амбицията на четирите партии е да променят начина на функциониране на прокуратурата.

Като част от антикорупционната стратегия е и промяна в начина на работа на регулаторните органи, за да не продължават да бъдат "бухалка на властта".

Начинът на работа на регулаторите в България отдавна е обект на критика от различни неправителствени организации. Сред основите аргументи срещу сегашния начин на функциониране на независимите органи, които контролират цели сфери от обществения живот, е, че членовете им често са политически зависими, което е път за прокарване на лични интереси, а оттам и корупция.

Темата се изследва отдавна, а един от основните доклади за състоянието на регулаторите у нас беше публикуван през 2015 г. За изтеклите шест години обаче конкретни стъпки не бяха предприети. На различни правителства през това време са предлагани поредица от мерки за подобряване на работата на регулаторните органи, но те не бяха реализирани.

Друга стъпка, която обмислят бъдещите управляващи, е преосмисляне на начина на работа на антикорупционната комисия КПКОНПИ. Засега по тази тема няма изчистен план заради различия във вижданията на четирите партии. Общото им мнение обаче е, че КПКОНПИ не може да продължи да функционира по този начин.

Като бъдеща безспорна мярка изглежда и приемането на български закон “Магнитски”, който да ограничава работата на държавата с компрометирани компании, за чиито собственици има съмнение, че са замесени в корупционни схеми.

В качеството си на служебен финансов министър Асен Василев беше човекът, измислил създаването на българския “черен списък”, след санкциите на САЩ по закона “Магнитски”, които засегнаха бившия депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски.

“Където видим, ще хващаме”

Антикорупционните мерки бяха фокус в изказването на Кирил Петков и в събота, когато евнтуалните бъдещи партньори обсъждаха политиките си в сектор “Финанси”.

Според данните, с които Петков разполага и огласи, към момента България харчи “три пъти повече държавни пари, в сравнение с това, което е необходимо”.

Според примера, който Петков даде "в сферата на околната среда е най-голямото безхаберие, корупцията е безумна – крадяло се е 1 към 3, тоест една част от трите е отивала за корупция”.

Ето защо “Продължаваме промяната” казват, че трябва коренно да се промени философията на харчене на държавни средства.

През харченето на пари ще хванем и схемите, казва Петков. Ето защо най-вероятно ще бъде приета идеята на "Демократична България" за одит на дейността на Българската банка за развитие (ББР) за поне пет години назад. Банката се прочу с това, че е раздала повечето пари на малко на брой фирми, които са свързани с политически лица.

Като антикорупционна мярка занапред от “Продължаваме промяната” предлагат при банково теглене на суми над 10 хил. лв. в брой да се докладва на ДАНС.

ПП настоява регистрираните по ДДС фирми всеки месец да подават информация към НАП за касовите си наличности и да съобщават за платените фактури по ДДС.

Друга съществена мярка е както ограничаването на инхаус поръчките, така и публичното огласяване, ако се стига до такива договорености между държавата и бизнеса.

Практиката на инхаус (вътрешни) поръчки - директно възлагане на държавна фирма без обявяване на обществена поръчка - е позната в цяла Европа. Тя се ползва за наемане на подизпълнители, но най-вече при ниво на определена неотложност, когато трябва да се изпълняват определен вид дейности за кратки срокове.

По време на служебното правителство обаче стана ясно, че в България голяма част от държавните форми са получавали финансиране за изпълняване на големи обекти, след което са сключвали поредица малки договори с частни подизпълнители. Темата нашумя след разкритията как държавното дружество "Автомагистрали" е разпределяло средства в големи размери именно с инхаус поръчки, без да бъдат зачитани процедурите по Закона за обществените поръчки.

Край на политическия контрол през земеделието

По време на преговорите през изминалата седмица бъдещите партньори разпознаха и като основен инструмент за политически контрол слуващото се в Министерството на земеделието.

“Министерството на земеделието и агенциите към него, в т.ч. и Агенцията по горите, се използват като политически инструменти за контролиране на голяма част от населението под някаква форма. Този контрол трябва да си го възстановим”, каза Кирил Петков.

"Министерство на земеделието е единственото място в света, в което данни за субсидиите няма дори и финансовият министър. Това е пълно безумие. Време е да премахнем политическите инвеститори от сектора, чрез които се контролират групи от населението. Това министерство трябва да е основен фокус на новата антикорупционна агенция", каза още Петков.

Горският експерт на "Продължаваме промяната" Александър Дунчев, който беше и шеф на Агенцията по горите в служебното правителство посочи с какво се е сблъскал в предходните месеци, заемайки този пост.

"Голяма част от назначенията в горите се правят по политическа линия и отзад винаги стърчеше ръката на ДПС и частично на ГЕРБ, което трябваше да променим", каза той.

По тази причина в сектора се обмисля пакет от антикорупционни мерки.

Сред тях са създаване на системи по отношение на прозрачността на управлението на горите и горските територии и разваляне на сделките за замяна като механизъм.