"Играеше си с детска книжка". Как се гласува в мобилна избирателна секция

“Гледаше ме и се усмихваше, играеше си с детска книжка за баня - знаете ги, онези гументите илюстрации, с които се забавляват децата във ваната. Беше около 50-годишна, лежеше на легло, беше много спокойна и приветлива. Не разбираше нищо. Роднините ѝ гласуваха вместо нея, вотът ѝ е отчетен”.

Думите принадлежат на Теодора Върбанова, член на Подвижна секционна избирателна комисия №6 в Сърница.

В телефонния разговор гласът на Теодора трепери. “Не искам да казвам каква беше тази жена, не искам да я определям, но предполагам вие се сещате. Роднините ѝ гласуват от нейно име, нали ме разбирате? Ние [членовете на комисията] излизаме от стаята, за да има тайна на вота”, продължава Теодора.

Освен 50-годишната жена, която описва Върбанова, в подвижна секция №6 има още поне 20 души. “Някои бяха слепи, някои глухи, някои не разбираха какво им се случва - гледат в точка, нали разбиратре”, продължава Теодора. И повтаря непрестанно: нали разбиратре, гласът им е отчетен, те гласуват.

В подвижна секция №6 на изборите на 14 ноември в Сърница са вписани 147 трудно подвижни избиратели. Гласували са 146 души. От тях 143 са подкрепили Движението за права и свободи (ДПС).

По думите на Върбанова, която е влязла във всеки дом на хората, подали заявление за гласуване от вкъщи, в тази секция, в която е работила, “всички гласове са напълно реални”.

“Събух се пред 101 къщи, откъснах стотици бюлетини и за двата вида избори. Имаше всякакви хора - трудно подвижни, или пък възрастни, наистина всякакви”, каза Върбанова.

Къде е проблемът

Уточнението си Теодора прави след редица въпроси, свързани с процеса по гласуване в мобилна урна.

Темата стана актуална след разследване на Свободна Европа за област Разград, публикувано преди 14 ноември, базирано на достъпни данни от протоколите от изборите за парламент през април и юли тази година.

То разкри, че в разградския район сякаш е имало бум на болести, предизвикващи трайна неподвижност. Именно на такива диагнози се позовават над 2500 души от различни общини в областта преди изборите на 11 юли.

Тогава те са поискали властите да им осигурят подвижни избирателни урни, за да гласуват от вкъщи.

Полицията в Разград по-късно е установила, че сред тях има хора, които “дори не знаят, че са подали заявления за гласуване от дома си”.

В мобилните избирателни урни се гласува с хартиени бюлетини, а не с машини, както в по-голямата част от секциите, в които избирателят отива лично, за да подаде вота си.

Едно от обясненията за този начин на гласуване е в това, че някои избиратели са неграмотни и за тях е много трудно да гласуват на електронните устройства. Така осигуряването на мобилна урна, дори и да е на ръба на закона, дава възможност на тези избиратели да упражнят правото си на глас.

Друго обяснение гласи, че това е "схема". Според сигналите, подадени в МВР, по този начин избирателите се държат в зависимост, тъй като са наблюдавани от мобилната секционна комисия докато гласуват.

Анализ на резултатите в мобилните секции в Разградско показва, че над 90% от гласувалите в тях са подкрепили ДПС. Резултатът на движението за областта е малко над 45%. Т.е. партията получава двойно повече в мобилните урни и "схемата в Разград" очевидно е полезна за ДПС.

Контролът върху автентичността на медицинската документация, с която се заявява искане за мобилна секция, е отговорност на кметовете. В Разградско повечето от тях са избрани от ДПС.

"Схема" в Сърница

След публикуването на разследването стана ясно, че в Пазарджик (където се намира и община Сърница) е възможно да стане същото. За това предупреди преди изборите на 14 ноември кандидат-депутатът Антоанета Цонева ("Демократична България") във Фейсбук. Седмица преди вота тя публикува части от свой разговор с кандидата на ДПС за Пазарджик Йордан Цонев.

Според нейна публикация във Фейсбук тя е предупредила Цонев, че в Пазарджишко е забелязала същата схема като в Разград и ще даде “отпор” срещу този начин за държане на избиратели в зависимост.

Проверка на Свободна Европа показа, че бумът на избиратели с “трайна неподвижност”, които преимуществено гласуват за ДПС, е имало и в Сърница, и в Батак.

Освен гласуването “под строй” на изборите през пролетта и лятото в тези общини прави впечатление необяснимата скорост, при която огромен брой хора са обслужени от подвижната избирателна урна.

Такъв се оказа случаят със секция 13390006 (секция 6) на изборите през юли. Тогава тази секция е обслужила цели 198 души. 173 от тях са гласували за ДПС.

Голямата бройка гласуващи за твърде кратко време стана причина тази и още няколко мобилни секции в общините Сърница и Батак, област Пазарджик, да са обект на разследване от полицията.

Как избирателите намаляха

По стечение на обстоятелствата Теодора Върбанова е член на същата секция 6, само че няколко месеца по-късно - на вота през ноември.

“От формална гледна точка няма нарушение”, казва тя. “Наистина минахме през всички къщи. Откъсвахме бюлетини, подпечатвахме ги, събувахме се и влизахме, гласуването върви бързо, населеното място е малко”, обяснява тя.

При сравняване на резултатите от трите избора за настоящата година обаче се вижда тенденция - избирателите в секциите са намалели за изборите през ноември. Специално в секция 6, сега те са с около 50 души по-малко, отколкото на вота през юли.

Същото показва проверка и на другите секции както в селата край Батак и Сърница, така и в тези в разградските общини Исперих и Кубрат.

В Кубрат за изборите през ноември са разкрити 10 подвижни избирателни секции, а в в Исперих са шест.

Преглед на гласуването в тях сочи сочи запазване на тенденцията - въпреки че общият брой гласоподаватели са намалели, те масово гласуват за ДПС.

“Станаха по-прецизни”

Такова е и наблюдението на шефа на ОД МВР Разград комисар Диян Минков. Той коментира пред Свободна Европа, че разследванията, които са започнали в областта преди изборите, продължават.

“На последните избори обаче смятам, че е видимо - има спад в броя на трудно подвижните избиратели. Не знам как да си го обясня, но вероятно след нашите проверки, изземане на документи и прочие, са станали по-прецизни в подаването на документацията, удостоверяваща неподвижност”, каза той.

Освен в Разград, разследванията на полицията продължават и в Пазарджик, Кърджали, Хасково и други градове на страната, където МВР установи сходни схеми, казаха от пресцентъра на МВР пред Свободна Европа.

"Не го вярвам”

Като член на подвижна секционна комисия Теодора Върбанова не знае дали документацията на “трудно подвижните” избиратели е изрядна. Тя е проверена от кметовете, а секционните комисии трябва само да проведат гласуването. “Знам само, че наистина имаше хора, които не можеха да се движат, а искат да гласуват”, казва Върбанова.

И добавя: “помня обаче и лицето на онази жена, която си играеше с гумената детска книжка и няма как да гласува сама изобщо”.

По закон гласуването в България се случва само лично. Правото на вот не може да бъде преотстъпвано, или упражнявано от друго лице освен от титуляра.

“В такива случаи е ясно - роднините гласуват вместо такъв тип хора”, казва Теодора. И подчертава резултата на ДПС в секцията, в която е била тя: от 146 гласа 143 са за движението.

Потърсихме по телефона водача на листата на партията за Пазарджик Йордан Цонев. “Не го вярвам това", каза той. И добави: "не вярвам, че изобщо се е случило, няма такова нещо”.

А на въпрос дали ДПС има начин да държи в зависимот избиратели или техните семейства в малките общини на България Цонев отговори лаконичното: “Не. Няма такъв начин”, след което прекрати разговора.

Бумът на мобилните урни и още малко смущаващи данн

Проблемът с мобилните избирателни секции е обект на изследване и на изборните наблюдатели в България.

След въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели за изборите от юли тази година, се открои тенденция да се откриват по-голям брой мобилни секции за хора с проблеми в двигателно-опорния апарат, обобщава Ива Лазарова от “Института за развитие на публичната среда” (ИРПС).

По данните, събрани от организацията, тези секции са концентрирани най-вече в областите Шумен, Пазарджик, Търговище, Кърджали, Благоевград, Разград. Във всички тези региони ДПС имат традиционно силни изборни резултати.

“По-смущаващо е например и, че има места, в които тези секции [мобилните] надвишават броя на “стационарните“ места за гласуване. Такъв пример е гр. Върбица, област Шумен. В града от 7 секции през юли, 4 са подвижни секции (докато през април са едва 2), като в тях са гласували общо 552 избиратели, от които 94% са подкрепили ДПС”, казва Лазарова.

И на 14 ноември секциите за тези избиратели са 4, като в тях са гласували 579 души, от които 545 (отново 94 %) за ДПС.

Показателни са и места като Белица и Якоруда, в избирателен район Благоевград, където в подвижните секции са гласували 216 и 118 избиратели, като подадените гласове за ДПС са съответно 200 и 118.

“Лесно е да се обясни подобно гласуване с т.нар. етнически вот. Такова гласуване в малките населени места може да се обясни и с пряка връзка с определени кандидати в партийните листи”, обяснява Лазарова.

По думите ѝ върху вота на избирателите обаче може да има и различни форми на натиск – административен; корпоративен; натиск над избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др.

“Всъщност изборните нарушения най-често се случват там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост – било то икономическа, образователна, корупционна”, коментира още тя.