Павлина Панова, която никога не се е страхувала да защитава независимостта на съда

Тази седмица жените в България имат необикновен повод за гордост. Противно на традиционните за страната патриархални стандарти, когато става въпрос за най-високите държавни постове, преди ден една жена беше избрана да застане там, където три десетилетия преди нея не е заставала никоя друга.

Павлина Панова беше избрана за председател на Конституционния съд (КС). Признание, което изглежда логично на фона на безупречната ѝ дългогодишна кариера на наказателен съдия, а от 2018 г. и като конституционалист.

Признание, което обаче идва и като своеобразен реванш на фона на отказа на мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) да я избере за председател на Върховния касационен съд (ВКС) преди седем години. И то два пъти.

През 2014 г. тя беше подкрепена за поста от своите колеги, но в крайна сметка няколко членове на съвета издигнаха Таня Райковска за неин конкурент, но нито една от двете кандидатки не успя да събере необходимите гласове за избор.

Така се стигна до втори конкурс, при който Панова отново получи подкрепата на колегите си от съда, но мнозинството от членовете на ВСС избраха за председател административния съдия Лозан Панов. Парадоксалното беше, че по време и на двете последователни процедури нито един от съдебните кадровици не посочи открито защо не подкрепя Панова. Срещу кандидатурата ѝ просто нямаше критики.

За разлика от Панов тогава, тя обаче беше известна с публичните си позиции в защита на независимостта на съда и съдийското самоуправление. Именно това бяха и нейните основни приоритети като кандидат-председател на ВКС.

Впоследствие Павлина Панова остана на тогавашния си зам.-председателски пост във Върховния съд, но през 2018 г. беше избрана от колегите си за член на Конституционния съд от квотата на съдиите. Три години по-късно конституционалистите решиха да ѝ гласуват и доверието да стане първата жена председател на КС в неговата история.

През годините тя не се е страхувала публично да заявява мнението си, въпреки че в съдебната система често битува схващането, че съдиите трябва да говорят повече чрез своите актове.

"За жалост в съдебната власт също се преплитат всякакви интереси – политически и икономически. Обществото губи вяра всеки път, когато заподозре, че определен интерес е взел надмощие по конкретно дело. Това не означава непременно, че има нередности. Това може да се дължи на опитите за фамилиарно отношение от някоя от страните по делото, на опитите за въздействие или на демонстрациите за надмощие над съда. Отговорността на съда е да остане на висотата на положението си, да запази своя морал", казва Павлина Панова в свое интервю пред "Медиапул" през 2015 г.

Тя е сред магистратите, които публично са заявявали, че структурата на прокуратурата в България ѝ отрежда по-особен статут в съдебната власт, при който тя лесно може да бъде тласната от фигурата на главния прокурор в нечий политически интерес.

"Сега въпросът е не толкова каква ще бъде фигурата на главния прокурор, а кой ще бъде главният прокурор. Какви са неговите лични морални и професионални качества. Дали той ще допусне да бъде повлиян от политически и икономически интереси или не", споделя тя преди шест години.

Тогава Панова засяга темата за липсата на реална възможност за налагане на дисциплинарни наказания на т.нар. "трима големи" в съдебната власт – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища.

Противно на честите напомняния на настоящия обвинител №1 Иван Гешев, че той е просто един администратор и отговаря основно за методическия надзор над подчинените си, новата председателка на КС е сред магистратите, настоявали, че заради властта, концентрирана в ръцете на главния прокурор, "може би е добре в конституцията да бъде предвидена някаква нова форма за контрол".

Преди да стане конституционен съдия Павлина Панова се изкачва през всички нива на съдебната система. Назначена е за върховен съдия през 2007 г., а между 2013 и 2018 г. е ръководител на Наказателната колегия на ВКС и зам.-председател на съда. Дълги години тя е и съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Панова е доктор по право, от 2007 г. е и магистър по право на Европейския съюз и член-национален представител на България в "Евроджъст". Автор е на множество статии и съавтор в сборници и монографии.