"Музика за личността". Как Ицо Хазарта победи Бойко Борисов

Едва ли Бойко Борисов си е представял, че ще загуби избори срещу рапър, но в неделя се случи точно това.

Тогава Ицо Хазарта победи трикратния министър-председател в 25-и многомандатен избирателен район (МИР) София без почти никаква предизборна кампания и без съвсем никакъв политически опит.

Вторият, когото изпревари, беше лидерката на БСП Корнелия Нинова, която също водеше листа в този избирателен район.

Ицо Хазарта се кандидатира от "Продължаваме промяната", която беше създадена едва преди два месеца, а стана първа политическа сила. Листата, която той оглавяваше в 25-и МИР, взе 32,1%. ГЕРБ, чиято листа се оглавяваше от Бойко Борисов, получи 26,1%. БСП, чиято листа водеше Нинова, спечели 9,45%.

Така излезе, че комбинацията от "нова политическа вълна", лична известност и ангажирана социална позиция на самия певец в последните години доведе до това, което никой не беше успял да постигне в последните 12 години.

Кой е Ицо Хазарта

Христо Петров, по прякор Ицо Хазарта, има дълга и успешна артистична кариера. Той е член и основател на популярната група Ъпсурт, озвучител на филми, член на журито на три от изданията на шоуто "Гласът на България".

Роден е през 1979 година в София, където завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Започва да учи „Публична администрация“ в Нов български университет, но прекъсва, за да се занимава с музика.

Допреди тази есен той неведнъж е споделял публично политическите си възгледи. През миналата година например подкрепи акцията на Христо Иванов в Росенец, както и протестите срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, макар че е имал и противоречия с „Демократична България“.

През годините е пял на предизборни прояви на "сините" - партиите и коалициите, които продължиха антикомунистическата вълна на СДС от началото на промените. През 2019 г. той участва за първи и последен път в предизборно събитие на ГЕРБ, което предизвика разнопосочни реакции.

Тогава той отговори на привържениците на "Демократична България", много от които го разкритикуваха. "Вече нямате човек в Ъпсурт", написа Петров.

Отговорът му е препратка към песента "Имам човек", която Хазарта използва и в предизборната си кампания.

Именно текстовете на неговите песни са това, което най-много приближава публичния му образ до политиката. Текстовете му са политически ангажирани и критични към властта от самото начало. Това е едно от нещата, с които Ъпсурт стават популярни още в края на 90-те.

„Може би защото подхождаха някак леко към сериозни теми, казваха ги по доста увлекателен и техничен начин“, казва Евгени Енчев пред Свободна Европа.

Енчев е продуцент на български хип-хоп групи, сред които популярната So Called Crew. По неговите думи „Ицо Хазарта пише технично и интелигентно, не римува "колата" с "жената". Или ако го прави, е в някаква по-сложна, интересна и закачлива рима, не за да каже най-простото нещо“.

„Личи си, че това е човек, който е чел и е слушал западна музика, защото на хора, които слушат само българска рап музика, им е трудно да пишат по този начин“, твърди Енчев.

Защо точно рап?

Онези, които не слушат рап, вероятно биха се запитали защо Петров използва именно този жанр.

"Защото рапът поначало е политическа музика", казва пред Свободна Европа Георги Лозанов, културолог, медиен експерт и преподавател във факултета по журналистика в Софийския университет.

Той смята, че в рапа дотолкова се пресичат музиката и политиката, че за една рап звезда е легитимно да има политическа позиция и да се изявява през нея.

Според Лозанов такава политическа позиция при всеки изпълнител на друга музика би звучала "някак си компромисно. Като че ли излиза от собствената си роля и се прави на някой друг".

Той намира за естествено състояние на всеки рапър да има политическа позиция, "и то политическа позиция на протест“.

Според Енчев обаче това е избор на артиста. По неговите думи първоначално в рапа не е имало нищо политическо. "Жанрът възниква преди 40-ина години, като с тази музика хората са си правели партита в квартала в Ню Йорк“, казва той.

Самият формат обаче като че ли позволява по-лесно да се впишат такива елементи, ако авторът пожелае.

„В една рап песен можеш да вкараш повече думи, заради самия формат на речитатива, с който си служиш. Но аз мисля, че тези неща можеш да ги кажеш и в рок песен, не е толкова до стила, а до самия артист.“, казва Енчев.

Не прави ли същото и Слави Трифонов

Дискографията на Слави Трифонов на пръв поглед потвърждава тази теза. Неговото участие в българската политика напомня на това на Петров по две линии.

Първо, партията на Слави "Има такъв народ" се ползва от протестния вот, формиран още през 2020 г., а същият вот в момента се ползва и от формацията на Хазарта - "Продължаваме промяната", казва Лозанов.

Второ, Слави и Хазарта може и да изпълняват различна музика, но тя е в еднаква степен политически ангажирана.

Разликите са повече. Двамата се обръщат към избирателите и слушателите си по различен начин, а и музикалните им стилове търсят различни реакции - попфолкът на Слави "разчита на разкрепостена емоция, докато рапът на Ицо Хазарта разчита на гражданска позиция. Едното е музика по-скоро за тялото, а другото е музика за личността“, казва Лозанов.

„Политическата сатира на Слави е до голяма степен продукт на миналия век. А при Петров става дума за арт-протест - една от възможно най-съвременните за нашата култура форми“, добавя той.

Мястото на политиката във всичко това

Според Лозанов предимството на Петров се дължи на няколко фактора. Един от тях е, че Борисов вече не е във възход, а на политическата сцена има „нови герои“, част от които е и самият рапър.

Това обаче не означава, че може да се прогнозира дали Петров ще бъде и също толкова успешен политик, колкото "ракетоносител" на избори.

В малкото си интервюта преди изборите Христо Петров каза, че вижда себе си полезен предимно в сферата на образованието. Свободна Европа го потърси при подготовката на този текст, но той не отговори на обажданията.

„Според мен той ще допринесе не толкова в политическата технология, колкото в това, че може да стане емблема на това къде партията иска да застане в социокултурното пространство. Той ще има повече означаваща роля, отколкото практическа. Ако той се превърне от автор в политик, това ще е загуба и за него, и за българската културна среда“, казва Лозанов.