"Номерът мина". Как ДПС спечели в Турция

Само за няколко месеца ДПС е успяло да мобилизира три пъти повече гласоподаватели в Турция в сравнение с парламентарните избори през юли. Резултатите показват, че там за ДПС са гласували над 80 хил. души в сравнение с малко над 26 хил. гласа през юли.

Вътре в България движението няма такъв успех. Напротив, получило е около 10 000 гласа по-малко, отколкото на предишните избори.

Сега въпросите са два. Първият е как беше мобилизирана тази подкрепа. Вторият е как ще гласуват тези избиратели на балотажа на президентските избори. В него ще се състезават кандидатът, подкрепен от ГЕРБ, Анастас Герджиков и кандидатът, подкрепен от БСП, "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!" - Румен Радев.

Действащият президент е от тези политици, които говориха за намеса на турските власти в българските избори месеци преди провеждането им.

В сряда лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че избирателите на партията сами ще преценят за кого да дадат гласа си.

“[На изборите на 14 ноември] ДПС показаха, че са играч с непреодолима тежест и демонстрираха нагледно как се мобилизира електорат”, каза за Свободна Европа Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Ето как сe случи това.

Коя е родината

През лятото Румен Радев провеждаше консултации за правителство с различни политически сили. По време на срещата си с представители на ДПС той се обърна към лидера Мустафа Карадайъ с думите: “Вие, г-н Карадайъ, ще ми кажете ли коя е вашата родина майка?”.

Въпросът на Радев има предистория. Тя е свързана с думи на Карадайъ по време на среща с турския председател на парламента Мустафа Шеноп, че “Турция е нашата майка родина”.

Тези думи предизвикаха политическо напрежение в България. Анадолската агенция излезе с уточнение, че става дума за некоректен превод заради смесване на турските понятия за "родина" и "прародина".

Реакцията на Румен Радев звучи по един начин в българското политическо ежедневие, но по друг сред българските мюсюлмани в България и Турция. През 1989 г. комунистическите власти депортираха турското малцинство, докато го обвиняваха, че само е решило да напусне България, защото "Турция е истинската му родина". Това остава болезнен израз за българските мюсюлмани.

“Думите на [Румен] Радев за родината бяха ключови. Аз така действах”. Така координаторът на ДПС за Бурса Танер Чавуш обяснява кампанията, която е провел за вота. Той е горд с постигнатите резултати на движението в Турция.

„От 30 секции в Бурса нямам нито една, в която да са гласували по-малко от 600 души“, каза Чавуш за Свободна Европа.

Официалните данни на ЦИК потвърждават, че в повечето секции това е така. В общо 30 секции в Бурса за ДПС са гласували над 23 хил. души.

“Моята дъщеря е на 19 години и като й разказах за президента Радев и въпросът му за родината, тя каза, че иска да гласува. Така направиха и много други млади хора”, каза Чавуш по повод предизборната си стратегия.

“Другата причина за силния вот за ДПС в Турция е, че кандидатът ни за президент беше Мустафа Карадайъ”, каза Чавуш.

“Турски кандидат”

Участието на представител на малцинство в президентска надпревара е историческо за България, смятат много наблюдатели. То е знак за равнопоставеност между религии и етноси, и гаранция за насърчаването на многообразието в страната.

Но с конкретната предизборна кампания се ангажираха политически сили и медии в друга държава. Покрай това стана ясно, че името на Мустафа Карадайъ е ключово за изборната стратегия на ДПС именно в Турция.

„За първи път в България турчин е кандидат за президент. Всеки глас е от значение“, с това заглавие в деня на изборите излезе една от най-четените турски медии „Хюрриет“.

„За първи път турски кандидат се състезава за президент в България“, написа друго голямо издание - „Саббах“. „За първи път ДПС номинира кандидат и това е Мустафа Карадайъ, който е с турски произход“, съобщи турският канал на Евронюз.

Прегледът на публикациите показва, че заглавията са много, а посланието – еднотипно.

„Номерът мина. Тактиката за издигане на етническа кандидатура сработи“, каза за Свободна Европа българският журналист Мехмед Юмер.

“Изселниците гласуваха за името на кандидата, а не за името на партията”, каза Юмер. Според него обаче това би било невъзможно да се случи без силната пропаганда в турските медии.

Има ли намеса на Анкара

Политическият живот в България не е безразличен на официалната власт в Турция и това се видя през няколко знакови събития.

В края на миналата година за първи път президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган участва в национална конференция на ДПС. Никога дотогава държавен ръководител на Турция не беше поздравявал участниците в най-висшия форум на една от основните политически сили в България. Напротив, само преди няколко години Ердоган беше определян като диктатор от трибуната на същия форум.

Непосредствено след това обръщение Румен Радев каза, че поздравлението на Ердоган към ДПС е заявка за намеса в изборите.

“Поздравлението на турския президент Ердоган към конференцията на ДПС е признание за амбиции за участие в българския политически живот и е недопустимо”, каза Радев.

Включването на Ердоган в конференцията беше само началото на сближаването в отношенията с ДПС. В началото на юни тази година турският президент прие на среща в двореца си и лидера на движението Мустафа Карадайъ.

Само месец по-късно, в разгара на кампанията за изборите през юли, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също гостува изненадващо на турския президент. Тогава наблюдатели и политици обясниха тези срещи най-вече с желанието на двете партии да разширят подкрепата си сред изселниците в Турция.