"Чукът се стовари върху нас". Защо Русия закрива най-старата си правозащитна организация

„Не можем да повярваме.“ Това кратко изречение обобщава настроението сред работещите в „Мемориал“ – най-старата и уважавана правозащитна организация в Русия.

Преди броени дни оттам съобщиха, че са получили писмо, уведомяващо ги, че руската Главна прокуратура иска тяхното закриване. Изслушване по делото ще се проведе на 25 ноември.

„Мемориал“ е основана още по времето на Перестройката с идеята да проучва и документира сталинските репресии. По-късно организацията разширява дейността си и започва да изследва и политическите репресии веднага след Октомврийската революция.

Така в продължение на повече от 30 години от „Мемориал“ осветляват престъпленията на съветския режим, предоставят правна подкрепа на жертвите на репресиите и се противопоставят на властите, които редовно опитват да размият фактите от миналото.

Заради тази своя дейност през последните години организацията е подложена на огромен натиск. Освен делата, заведени по скалъпени обвинения срещу нейни дейци, „Мемориал“ беше обявена и за „чуждестранен агент“.

Според закон, приет през 2012 г., такива са всички неправителствени организации и медии, получаващи финансиране от чужбина. „Мемориал“ е редовно глобявана за нарушения на този закон.

Вижте също Пренаписването на ГУЛАГ. Голямата подмяна на една и без това недоразказана история

Затова въпреки шока на самите правозащитници, за много наблюдатели желанието на властите да ликвидират организацията не е изненада, a логична последица от все по-авторитарния завой в управлението на руския президент Владимир Путин.

„Държавата криминализира дейността на гражданските организации. Сега криминализира и паметта на жертвите на държавата“, написа Андрей Колесников, изследовател в Московския Карнеги център. „Без десталинизация Русия е обречена на изостаналост.“

Знаците ги има отдавна

Знаци, подсказващи, че властите искат да ликвидират „Мемориал“, има отдавна. През последните години няколко събития на организацията бяха саботирани от нежелани посетители.

При последния такъв случай на 15 октомври маскирани мъже заедно с екип на една от държавните медии нахлуха на филмова прожекция, организирана от „Мемориал“.

Филмът, който трябваше да бъде показан, Mr. Jones, разказва за Гладомора в Украйна, който е определян от историците като следствие от политиката на Сталин.

Под управлението на Путин обаче сталинисткият режим беше постепенно реабилитиран. „Мемориал“ от своя страна се противопоставя именно на реабилитирането на съветския диктатор и призовава за осветляване на престъпленията, извършени от неговия режим.

Вижте също Прокудени по рождение. Децата от терора на Сталин, които все още не могат да се върнат у дома

Освен на физически нападения, организацията от години е подложена и на съдебен тормоз. Един от най-известните примери е случаят на изследователя на лагерите ГУЛАГ Юри Дмитриев, който е и председател на филиала на „Мемориал“ в руската автономна република Карелия.

През септември 2020 г. той беше осъден на 13 години затвор за сексуално посегателство върху доведената му дъщеря. Дмитриев отхвърля обвиненията като политически мотивирани.

Той е един от откривателите на един от най-големите масови гробове в Русия – в Сандармох, близо до границата с Финландия. През 30-те години на миналия век над 9000 затворници от ГУЛАГ са разстреляни и след това погребани един върху друг в ями, които дълги години остават скрити.

Руските власти обаче се опитват да омаловажат събитията в Сандормах. На разкритията на Дмитриев те противопоставят противоречивата теория, че между скелетите на убитите от съветския режим лежат и стотици военнопленници, екзекутирани от финландците по време на Втората Световна война.

Безпрецедентен натиск

Опитът да бъде ликвидиран „Мемориал“ по съдебен път идва в момент, в който голяма част от гражданското общество и опозицията в Русия са подложени на безпрецедентен натиск.

Вижте също "За теб, майко родино". Когато пред затворите се извият опашки от хора с колети

Основно средство на този натиск е списъкът с „чуждестранни агенти“, изготвен след приемането на Закона за чуждестранните агенти. Той задължава както физическите лица, така и всички организации да декларират всички свои финансови постъпления, идващи от чужбина, и ги подлага на редовни проверки.

Освен това лицата и организациите са задължени да се самообозначават като „чуждестранни агенти“ във всяко свое изявление или публикация. International Memorial, който обединява под шапката си различните регионални филиали на „Мемориал“, беше включена в този списък на „чуждестранните агенти“ през 2016 г.

„Мемориал беше включен към списъка с „агенти“ именно заради това, че посочи недостатъците на това така наречено законодателство“, коментира председателят на Центъра за човешки права Мемориал Александър Черкасов.

„И все пак, трябва да кажа, че въпреки че не бяхме съгласни с тоьи закон, се опитахме да изпълняваме абсурдните му изисквания както по отношение на [финансовата] отчетност, така и по отношение на обозначаването на нашите материали“, допълни той.

Александър Черкасов

В своята позиция, публикувана на 11 ноември, от „Мемориал“ определиха искането на руската прокуратура за закриване на организацията като политически мотивирано.

„То има за цел да ликвидира организация, която се занимава с политическите репресии от миналото и се бори за човешките права в настоящето“, написаха те.

По думите на Черкасов „Мемориал“ отдавна работи в обстановка на постоянни атаки и натиск. Това, което всички се питат обаче, е защо властите са избрали точно този момент, за да закрият организацията.

Според Черкасов те първоначално са опитали различни стратегии, за да ги накарат да затворят: „Тук с отвертка, тук с ключ, тук с натискане на копче, но след това взеха решение и - бам с чука. Сега взеха решение и чукът се стовари върху нас.“

В памет на жертвите на Сталин в далечния руски север