България, реформите или корупцията? Защо Зоран Заев подава оставка

Преди дни Северна Македония беше разтресена от обявеното намерение на премиера Зоран Заев да подаде оставка. Той управлява страната в последните повече от четири години. Причина за този ход станаха резултатите от местните избори в страната, в които воденият от Заев Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) претърпя тежки загуби от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.

Самата оставка не е толкова голяма изненада. Малко по-рано Заев беше заявил, че ако партията му загуби местните избори той ще се оттегли от поста си. ВМРО-ДПМНЕ вече поиска и провеждането на предсрочни избори, но засега се очаква СДСМ да излъчи нов премиер.

Зоран Заев спечели втори мандат само преди година. Обратът сега е плод на различни фактори, сред които корупцията в страната, вътрешнополитическите борби, както и отношенията с България, които засега спъват началото на преговорите на Северна Македония за присъединяване към ЕС.

Ето петте основни причини, които доведоха Зоран Заев дотук.

1.Неизпълнените обещания за реформи

47-годишният Заев зае премиерския пост през май 2017 г. За издигането му до лидер на опозицията голяма роля изигра осветяването на незаконното подслушване на близо 20 хиляди македонски държавни служители и граждани, извършвано от предишното правителство на националистическата ВМРО-ДПМНЕ, което управлява страната от 2006 г. Бившият премиер Никола Груевски беше осъден по обвинения в корупция, но избяга в Унгария.

С взимането на властта Заев обеща честно и отговорно управление, борба срещу престъпността и институционална реформа, която да позволи на страната да се присъедини към НАТО и ЕС. По думите на председателя на Института за демокрация в Скопие Марко Трошановски, именно провалът му в тези направления е основната причина за загубата на изборите.

„На няколко пъти бяха предупредени, както от предишните изборни резултати, така и от експертите, да се върнат към плана за реформи. Вместо това те загърбиха много проблеми. Съдебната реформа и публичната администрация останаха политизирани“, казва Трошановски.

2. Факторът "България"

Правителството на Заев проведе успешни преговори и успя да подпише Преспанското споразумение с Гърция през 2018 г. С него Македония получи новото си име – Северна Македония. Това позволи присъединяването на Скопие към НАТО. Присъединяването към ЕС обаче беше блокирано заради споровете с България.

Едно от основните препятствия между двете държави е ситуацията с етническите българи в Северна Македония. Според София те са силно дискриминирани, но Скопие отхвърля подобни обвинения.

Заев направи и изявления, които бяха приети за недопустими за много македонци. Сред тях беше позицията, че той вече не гледа на България като на „фашистки окупатор“ по време на Втората световна война.

„Обществото не беше готово за ново национално унижение, както и за несъобразителното отношение на правителството, което не помисли за колективната памет и чувствата на обществото“, казва Трошановски.

Според него Северна Македония дълго ще бъде блокирана за присъединяването си към ЕС от България, без значение дали настоящото правителство ще остане на власт.

„Правителството ще бъде много по-внимателно в преговорите и ще има много по-малко желание за компромис. Така или иначе те нямаха много възможности за маневри, а самият ЕС е зает с други проблеми“, казва още Трошановски.

3.Корупционните скандали

След огромното въздействие, което скандалът с подслушванията имаше върху македонската политика, Заев обеща справедливост. Заради аферата „Рекет“ от 2019 г. обществото остана много разочаровано. Историята беше свързана с това, че приближени до Заев, заедно с прокурорката Катица Янева, са изнудвали за пари бизнесмена Йордан Камчев. През юни 2020 г. Янева получи 7 години затвор за злоупотреба със служебно положение.

Според политическия анализатор Джелал Незири други реформи са били омаловажени заради усещането в обществото, че правителството реагира меко спрямо престъпността и корупцията.

„Създаде се усещане, че СДМС само замени ВМРО-ДПМНЕ и че продължава същите практики на влияние върху съдебната система, контрол над прокуратурата и стимулира безнаказаността за политиците и приближените до правителството“, казва Незири.

При управлението на Заев правителството беше разтресено от няколко скандала. Един от най-приближените съветници на Заев – Драги Рашковски, беше поставен под домашен арест по обвинения за нарушения при закупуването на софтуер за правителството. Заев често твърдеше, че Рашковски е невинен.

Заедно с това никой от представителите на кабинета на Заев не пое вина за бягството на Груевски и бивши представители на охранителните служби. Отново отказ за поемане на вина имаше и при пожара във временната болница за заразени с COVID-19 в Тетово, който отне живота на 14 души. Тогава здравният министър подаде оставка, но Заев не я прие, тъй като по думите му разследването не е доказало грешка на министъра.

4. Провал извън столицата

Един от големите провали на СДСМ на изминалите избори е лошото управление в отделните общини от страна на представителите на партията и кметовете, твърди Незири. След като през 2017 г. СДСМ спечели парламентарните избори, нейни представители взеха и 57 от общо 80 кметски места в битката за местния вот през есента на същата година.

В последната кампания опозицията критикуваше кметовете най-вече във връзка с техните действия за изграждането на инфраструктура като водопроводи, канализация и пътища.

В Скопие, където СДСМ претърпя най-сериозната си загуба, кметът Петре Шилегов беше обвинен, че е изпълнил едва 5% от предизборните си обещания отпреди четири години.

В резултат на тези провали СДСМ остана с 16 места, а много повече отидоха у ВМРО-ДПМНЕ.

5. Вътрешнопартийно боричкане

След като дойде на власт СДСМ беше разтърсена от вътрешни борби, които доведоха до напускането на няколко ключови фигури. През 2013 г. Заев стана лидер на партията, но тогава беше в тандем с Радмила Шекеринска, която получи ролята на зам.-председател на партията.

През 2021 г. Шекеринска реши да подаде оставка като министър на отбраната и да се оттегли от партийния си пост. Според много информации това се дължи на разрив в отношенията със Заев.

Друга ключова фигура на партията – Дамян Манчевски, също напусна правителството, а бившият финансов министър Драган Тевдовски, който се счита за създател на икономическата програма на кабинета, беше освободен от поста си.

„Вътрешното разделение и провалът на Заев да балансира интересите вътре в партията допринесоха за тази впечатляваща загуба на доверие“, казва Незири.

Един от най-големите удари дойде от кмета на Куманово Максим Димитриевски. На последните избори той отказа да се яви като кандидат на СДСМ и победи кандидата на партията за кмет в града. Загубата е от огромно значение, тъй като става въпрос за един от най-големите градове в страната, който традиционно е под контрола на партията на Заев.