На 30 октомври 1961 г. Съветският съюз провежда опит с най-мощното ядрено оръжие, създавано в историята на човечеството. „Цар Бомба“ има 10 пъти по-голяма мощ от всички боеприпаси, изстреляни по време на Втората световна война взети заедно.
Оригиналният замисъл на теста е да покаже на света и най-вече на САЩ, че СССР има капацитет за създаване на подобни оръжия. Събитието обаче води до неочакван обрат за бъдещето на ядрените експерименти.
В разгара на оръжейната надпревара
В началото на 60-те години отношенията между Съветския съюз и САЩ са изострени. Двете страни се намират в разгара на Студената война и се борят за геополитическа, идеологическа и военна доминация.
САЩ вече са тествали първата водородна бомба „Майк“ през 1952 г., а през 1954 г. са детонирали най-мощното си устройство – „Замъкът Браво“ (Castle Bravo). СССР също работи по развитието на водородна бомба и през 1955 г. извършва първият си успешен тест. Това е само началото.
Съветският лидер Никита Хрушчов иска да покаже военните способности на Съветския съюз и с тази цел издава заповед за създаването на най-голямата бомба в историята.
Създателите на „Цар Бомба“
Как работи водородната бомба
„Цар Бомба“ е водородна бомба, известна още като термоядрено оръжие, която често се описва като по-усъвършенстван вариант на атомната бомба. Докато в повечето случаи атомните бомби са или уранови, или плутониеви, водородните бомби, съдържат допълнителни водородни изотопи, наречени деутерий и тритий.
Реакцията, която предизвиква експлозията, също е от различен вид. Например съветският физик и дисидент Андрей Сахаров, който играе ключова роля в съветската ядрена програма, измисля дизайн, който нарича „слойка“ (дизайн на пластове). Този метод използва повтарящи се слоеве от деутерий и уран. Идеята има сериозен принос за развитието на водородната бомба от СССР.
Как изглежда най-мощната бомба
„Цар Бомба“ получава много кодови названия като „Проект 27000“, „Код на продукт 202“, „РДС-220“. Самото устройство е с дължина осем метра, диаметър около два метра и тежи близо 25 тона. Пропорциите го правят много сложно за манипулация. Бомбата е толкова голяма, че не може да бъде натоварена на нито един самолет, с който СССР тогава разполага.
По първоначален замисъл оръжието трябва да е с мощност около 100 мегатона, но учените са притеснени от радиоактивните отпадъци и потенциалните последици за здравето на хората. Затова в крайна сметка решават да използват три пласта олово, вместо три пласта уран, с което намаляват мощта наполовина.
Схемата на „Цар Бомба“
Денят на експлозията
На 30 октомври 1961 г. самолет Туполев Ту-95 излита от летище „Оленя“ на полуостров Кола. Въпреки че е най-големият самолет в СССР, той преминава през серия от сериозни подобрения, които да помогнат за пренасянето на тежкия товар. Въпреки всички усилия бомбата не се побира вътре в самолета и е прикрепена към долната част на корпуса му. За да отрази топлината от взрива, цялата летателна машина е боядисана в бяло.
Пилотът майор Андрей Дурновцев се издига на височина от 10 км над земята и се насочва към протока Маточкин шар на остров Нова земя. В мисията участва и още един самолет – бомбардировачът Ту-16, от който трябва да се заснеме експлозията.
„Цар Бомба“ е хвърлена над архипелага Нова земя. За да имат време самолетите да се отдалечат на безопасно разстояние, бомбата е снабдена с парашут, който да забави падането и да гарантира, че тя ще избухне на 4 000 метра височина. Въпреки всички предпазни мерки около 50% от екипажа губи живота си.
В 11:32 московско време бомбата е детонирана. От експлозията се образува огнено кълбо, което е широко около 8 км, а светлината от взрива се вижда на около 1 000 км разстояние. Всички сгради на 55 км от точката на детонация са напълно разрушени. Прозорците на стотици километри отстояние са изпотрошени. Ударната вълна, генерира от взрива, прави три обиколки около Земята. Тя предизвиква падане от около 1 000 метра на самолета Ту-95, но пилотът успява да овладее ситуацията и да извърши успешно кацане.
Експлозията генерира приблизително 57 000 килотона енергия. За сравнение бомбите хвърлени над Хирошима и Нагасаки генерират съответно 15 и 21 килотона. Най-мощното оръжие, тествано от САЩ, е с мощност 15 000 килотона.
Облакът с форма на гъба се извисява на между 60 и 70 км над земята. Огненото кълбо няма контакт със земята и благодарение на това нивата на радиация са относително ниски. Според някои данни обаче радиоактивни отпадъци са открити из цяла Скандинавия.
Гъбата след експлозията
След „Цар Бомба“
След детонирането на „Цар Бомба“ през 1961 г. ядрените опити продължават, а Никита Хрушчов издава заповед за провеждането на нов опит с подобна бомба само месеци по-късно. През 1962 г. ядрените опити достигат пика си, като в рамките на 12 месеца са извършени 79 ядрени детонации. В същото време тестове, извършени в атмосферата, също се увеличават.
През 1963 г. САЩ, Обединеното кралство и Съветският съюз подписват Договор за частична забрана на ядрените опити. С него се забраняват тестовете в атмосферата, космоса и под вода. По-късно договорът се отваря и за други страни. От този момент нататък ядрените тестове се извършват само под земята.
СССР извършва последния си ядрен опит през 1990 г., а САЩ през 1992 г. Четири години по-късно е сключен цялостен договор за забрана на ядрените оръжия във всяка среда.