Идва ли край на популизма в Източна Европа

Петер Марки-Зай. Това е името, за което ще чуваме и четем все по-често в следващите месеци в коментарите с европейска тематика.

Той е кмет на град с 40 хил. души в южна Унгария и с трудно произносимо име - Ходмезьовашархей. Вече е кандидатът на обединената опозиция за министър-председател в изборите напролет.

В тези избори той ще се състезава с Виктор Орбан с надеждата, че след 12 години управление на ФИДЕС най-после е дошло време за промяна.

Марки-Зай спечели първичните избори в надпревара с Клара Добрев, евродепутат от ляво-либералната Демократична коалиция, и популярния градоначалник на Будапеща Гергей Карачонь. Самият той определя себе си като консерватор и някогашен гласоподавател на ФИДЕС, разочарован от корупцията в управляващата партия и авторитарния стил на управление на Орбан.

Амбицията му е да привлече подкрепа от целия политически спектър по същия модел, който му е помогнал да спечели и кметските избори в Ходмезьовашархей преди три години.

Сюжет за цяла Европа

Защо случващото се в Унгария е важно в европейски мащаб? Най-вече заради мястото на Виктор Орбан на политическата сцена в рамките на ЕС.

Откакто дойде отново на власт през 2010 г., унгарският премиер се превърна в лицето на европейския десен популизъм. В много по-голяма степен в сравнение с други лидери в същия политически сегмент – от Матео Салвини до Ярослав Качински в Полша – той налучка печелившата формула.

• На първо място, както всички популисти по света, Орбан постигна изборен успех с обещанието да изтика корумпираните елити от властта в интерес на „народа“.
• На второ – напълно овладя държавната структура, подчинявайки посредством законодателни промени институциите, контролиращи изпълнителната власт.
• На трето – той използва европейските фондове за създаване на мощна бизнес клиентела, покровителствана от ФИДЕС, но и поведе проактивна социална политика.
• На четвърто – организира лов на вещици срещу гражданското общество, както показва примерът на кампанията срещу Джордж Сорос и прогонването на Централноевропейския университет от Будапеща.
• И най-накрая – насади такива страхове сред гражданите, които да могат да се експлоатират електорално.

Бежанската заплаха и въобще образът на външния враг помогнаха на Орбан да извоюва трети мандат през 2018 г., негово историческо постижение. Разбира се, ревизията на изборните правила и въвеждането на смесена система, също си каза думата. С по-малко от 50% от гласовете ФИДЕС си осигури две трети от местата в парламента!

Пример за популистите

Най-общо казано Орбан създаде един модел на политическо управление, който е особено привлекателен за мнозина в посткомунистическа Европа, но и не само там. Миналия месец среща на върха по демографските въпроси в Будапеща събра заедно Орбан, премиерите на Словения и Чехия Янез Янша и Андрей Бабиш, сръбския президент Александър Вучич, a също така и босненския сръбски лидер Милорад Додик. Почетен гост беше и бившият американски вицепрезидент Майк Пенс.

Няма да преувеличим, ако кажем, че за всички тях Орбан е пример за подражание. Окопаването във властта и икономиката под прикритието на традиционни и десноконсервативни ценности, говоренето срещу либерализма (сведен до теми като правата на хората от ЛГБТ общността или зеления преход), мекият евроскептицизъм („дайте ни пари, без да ни държите сметка как управляваме страната си“) е общият знаменател.

Въпросът е дали и как може да бъде преборен десният популизъм, особено в стани като Унгария, където държавата е в голяма степен овладяна.

Орбан разполага не само със силно политическо послание, което е популярно сред значителен процент от електората, но и с подкрепата на медии, бизнес, съдебна система. Условията за състезание не са равни за всички играчи.

Подобно е положението и в ред други страни с хибридни режими, в които са налице както демократични, така и авторитарни елементи. Сърбия и Турция, две съседни държави на България, са добър пример в тази посока. Да не забравяме и Полша, която все повече клони към същата група (Матеуш Моравиецки бойкотира срещата в Будапеща заради спор с Чехия по повод презгранично замърсяване от страна на полски ТЕЦ).

Затова и залогът в унгарските избори е толкова голям. Ако Орбан падне от власт, това ще е изключително важен прецедент - много по-значим от загубата на Бабиш в Чехия преди седмици.

Как се прави политически пробив

Това, което със знаем със сигурност, е че обединението на опозицията е необходимо условие за политически пробив.

Разделенията по идеологически или друг принцип са манна небесна за управници като Орбан, Вучич или Ердоган. И обратното - координирането на усилията и окрупняването на електората въз основа на общата борба срещу статуквото е способ за изравняване на силите с властимащите.

Именно по този начин – след първични избори, в които участваха почти всички основни опозиционни партии - Гергей Карачонь спечели Будапеща през 2019 г. През същата година в Истанбул и Анкара победиха кандидатите на обединен партиен блок, който остави настрана дълбоки идейни и политически различия в името на борбата с Ердоган. В Сърбия също се говори все по-усилено за широко обединение.

На второ място шанс имат лидери, които са способни да отцепят гласове от управляващите. Затова и изборът на Марки-Зай е вероятно добър вариант.

Разбира се, едно е да спечелиш на местни избори, съвсем друго - на национално равнище. Битката за Унгария тепърва предстои и Орбан все така има предимство. Но както показаха неотдавна изборите резултати в Чехия, господството на популизма не е безусловно и неограничено. Избирателите решават.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.