Конституционният съд (КС) обяви в сряда президентския указ за назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Решението е взето с мнозинство от 11 гласа, като единствено Георги Ангелов е с особено мнение.
Делото беше образувано по искане на депутати от ГЕРБ във връзка със съмненията, че при назначаването си в служебния кабинет на Стефан Янев на 10 май Петков все още е бил и български, и канадски гражданин. Конституцията забранява на президента, вицепрезидента, депутатите и министрите да имат двойно гражданство.
Самият Петков твърди, че не е извършил нарушение, тъй като писмено е декларирал отказа си от канадско гражданство още на 21 април. Документът, с който канадските власти признават, че той вече не е техен гражданин обаче носи датата 20 август.
Мотивите на конституционалистите
Няколко часа по-късно в сряда Конституционният съд публикува цялото решение на сайта си. От мотивите към него става ясно, че от основно значение за преценката на конституционалистите по казуса е обстоятелството дали към встъпването в длъжност на Петков процедурата по отказ от канадското му гражданство само е била започнала или вече е приключила.
Според цитирано решение на КС от 13 април 1995 г. „не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство, а е необходимо да е осъществена предвидената със закон процедура, която приключва с издаване на съответен държавен акт“.
По този повод конституционните съдии цитират и декларацията на Петков, с която на 21 април той се отказва от канадското си гражданство, в която е посочил, че разбира важността на този свой акт, „както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада“.
„Това писмено потвърждение до съответните компетентни власти на Канада с дата 21.04.2021 г. насочва към еднозначния извод, че кандидатът за служебен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отказ от канадско гражданство не поражда автоматично действие – освобождаване от това гражданство, а следва да бъде одобрен от съответните власти на Канада, което логически изисква определен от съответната държава период от време“, посочва Конституционният съд.
По-нататък в решението се подчертава, че „от официалния документ, издаден от компетентния орган на Канада е видно, че освобождаването от гражданство на Канада е настъпило едва на 20 август 2021 г.“. Затова и конституционните съдии стигат до „категоричен и еднозначен извод, че освобождаването на Кирил Петков Петков от друго гражданство – в случая от гражданство на Канада, е настъпило след назначаването му за служебен министър“.
Позицията на Кирил Петков
Междувременно бившият служебен министър публикува в профила си във Фейсбук позиция по повод решението на КС. В нея той припомня, че още на 21 април е подписал пред нотариус отказа си от канадско гражданство и затова през цялото време е бил сигурен, че е изпълнил конституционното изискване да бъде само български гражданин при встъпването си в длъжност.
Освен това посочва, че е било негов дълг да се включи в служебния кабинет, и заявява, че Конституционният съд се е произнесъл по казуса „три седмици преди изборите, осъзнавайки, че това решение ще повлияе не само на мен, но и на кампанията на Президента на Републиката, и го направи бързайки, без да ми даде дори право на писмена защита“.
„Въпреки, че нито Конституцията, нито друг закон в България определят кой точно е моментът на признаване на отказа от чуждо гражданство, днес най-висшият съд на Родината подчини България и нейната Конституция и волята на нейните граждани на административните актове на чуждите държави“, добавя Петков, декларирайки, че ще продължи да работи за България и „да рискувам всичко в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца“.
Какво следва оттук нататък
Краят на това дело означава, че частта от указа на Румен Радев, с който Петков е станал министър, става недействителна още към 10 май. Това обаче не прави автоматично актовете му като министър нищожни. Те биха могли да се атакуват пред съда.
Това става ясно от тълкувателно решение на конституционалистите от 2020 г., в което те приемат, че в тези случаи „КС не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони“.
Първите съмнения, че Петков е станал член на служебния кабинет с двойно гражданство, се появиха през август. Информация в тази посока беше изнесена от парламентарната група на „Има такъв народ“. Това стана причина колегите им от ГЕРБ да сезират Конституционния съд.
В края на август Петков публично обяви, че е получил официално потвърждение от Канадат, че вече не е гражданин на страната. Тогава той заяви, че „смята за приключени всички спекулации“.
Конституционните съдии на два пъти отказаха да изслушат бившия служебен министър по казуса и го решиха само на базата на съществуващите писмени доказателства. Междувременно Петков основа заедно с бившия служебен финансов министър Асен Василев политическия проект „Продължаваме промяната“, с който ще участват на предстоящите парламентарни избори.
Преди две седмици Специализираната прокуратура пък съобщи, че е образувала проверка за гражданството на Петков по сигнал, описващ подробно статия във в. „Труд“ от 22 август. В нея се развиваше тезата, че Петков носи наказателна отговорност, ако е посочил невярна информация в декларацията си за липса на несъвместимост, която е подписал преди встъпването си в длъжност като министър.
Вижте също Избираме си най-добрите в областта, за да развиваме идеите. Кирил Петков пред Свободна Европа