Павката, бащата на Васко да Гама от село Рупча, учителят по физкултура Парасков, алпинистът Никифор: това е само малка част от над 200-те роли, които има в киното и театъра.
Цели поколения помнят репликите му от знакови филми като „Оркестър без име“, „Мъжки времена“, „Равновесие“, „Вчера“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Търси се съпруг за мама“, „Лавина“. А самият той определя всичко това просто като „тежест, която се трупа в актьорския склад“.
В събота актьорът Павел Поппандов навърши 75 години. Освен с ролите си в киното и театъра, той е известен и с телевизионната си сатира и ясно изразените си граждански позиции. Още през 80-те години заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създават проекта НЛО, в който с култови скечове осмиват политическата реалност в страната.
Между 1996 и 2004 г. проектът прераства в едноименното телевизионно предаване „Клуб НЛО“, излъчвано по Канал 1. В него участват и актьорите Антон Радичев, Чочо Попйорданов и Мария Сапунджиева.
Песента, в която клиент се кълне на адвоката си, че ще го позлати само и само „делото да е висящо и присъдата да е условна“, и сцената, в която отчаяно се търси желаещ за министър-председател, са сред скечовете на НЛО от зората на демокрацията, които са все така актуални и днес.
„Абсолютно приложими са и не остаряват във времето“, отбелязва Поппандов пред Българското национално радио (БНР).
„В интерес на личния келепир и солунската митница се погазват всякакви клетви, всякакви морални норми, прекрачват се всякакви граници, без да се замислиш какви последствия може да има това за този народ, който те е пратил там, дори за твоите близки“, казва актьорът за днешния „политически театър“.
„Ако мен ме освиркат на представление или на прожекция на филм, в който участвам, аз сериозно ще се замисля какво правя, защото по този начин аз повличам целия спектакъл, целия филм и това рефлектира върху моите колеги. Ако ме освиркат втори път, да не дава Господ трети път – това означава, че трябва да си сменя професията. Просто не трябва да се появявам нито на сцената, нито на екрана. За голямо съжаление обаче това не става у нас“, добавя Поппандов.
Често му се налага хуморът да отстъпва място на прямата критика, както в случая със строежа на плаж Алепу. На този плаж през 80-те години Поппандов снима финалната сцена на филма „Оркестър без име“ – днес по думите му там може да се заснеме само „филм на абсурдите“.
И въпреки че от мнението на един човек на изкуството често нищо не зависи, Поппандов смята, че има смисъл от заявяването на гражданска позиция: „Разбира се, че си струва, иначе не си гражданин, иначе си никой.“
Попандов завършва актьорско майсторство при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1975 г. Той е един от основателите на театър „Възраждане“ заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Станислав Пищалов.
Въпреки всичките реплики, сцени и роли, оставили отпечатък върху българския зрител, актьорът не смята, че животът му е „с нещо по-особен“. В описанието към своята автобиографична книга „Значи съм живял“, издадена през 2019 г., той пише, че е изпитвал големи колебания дали изобщо има смисъл да пише такава автобиография.
„Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже – актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава“, пише Поппандов.
Според него много от тях са си отишли неразбрани и унизени. Това е и причината, заради която се решава да напише своята автобиография – защото е важно за тях да бъде разказано.
„Защото всъщност другите и публиката – тези две неща, те правят актьор, правят те Аз. И определят големината на буквите ти.“