Временната парламентарна комисия, разследваща полицейското насилие и подслушванията на протестиращи и политици през лятото на 2020 г., препоръча отстраняването на директора на Националната служба за охрана (НСО) Емил Тонев, както и на европейския делегиран прокурор Вероника Трифонова.
Това са част от изводите и препоръките на комисията, която прие доклад за работата си два дни преди разпускането на 46-тото Народно събрание. Според председателя на комисията Николай Хаджигенов работата няма да се ограничи само с този доклад, а предстои да бъде надградена с действия в следващия парламент.
„Ще ги гоним до дупка, докато разберем докрай какво се е случило“, каза Хаджигенов пред Дневник. Той подчерта, че записите от нощта на 10 юли 2020 г. са били целенасочено изтрити от служители на НСО, които са разполагали с тях и това е причината за препоръката за оставката на Тонев. Прокурор Трифонова пък е излъгала, че не разполага с тях, докато е водила част от разследванията, свързани с полицейско насилие.
Your browser doesn’t support HTML5
Полицейска бруталност. Кадрите, крити една година
Както стана известно през август комисията е потвърдила, че са били подслушвани над 900 граждани, сред които са политици, журналисти, бивши и настоящи прокурори и генерали от резерва. От комисията препоръчват да бъде направено цялостно разследване относно подслушванията, което да обхваща не просто пряко свързаните с тях служби и прокурорите, давали разрешения, но и служители от отдела на МВР за „Вътрешна сигурност“, които по думи на Хаджигенов са унищожавали доказателства, свързани с незаконната дейност.
За пръв път за подслушвания на политици беше съобщено през средата на май от съпредседателя на „Демократична България“ (ДБ) Атанас Атанасов. За самото подслушване проверки на прокуратурата и специализираната прокуратура не откриха извършени нарушения, както и че не са издавани разрешения за подслушването на политици, включително и на служебния премиер Стефан Янев.
Наличие на нарушения, свързани с подслушвания на граждани, беше потвърдено публично от члена на Бюрото за контрол на СРС Огнян Стоичков. Той призна за два подобни случая, единият от които е свързан с политик.
Преди месец пред Свободна Европа Хаджигенов каза, че твърденията, че Специализираната прокуратура не е издавала разрешения, са неверни, а за това свидетелстват извадки от разпределения на зам.-председателката на специализирания съд Виржиния Петрова. До Бюрото за контрол на СРС беше изпратено и искане за разсекретяването на имената на 132-ма от подслушваните, но преди дни от там отговориха, че единственият, който може да ги съобщи е съставителят на искането – Хаджигенов.
„Такова масово подслушване историята у нас не познава. Буквално МВР от 14 юли до края на годината не е работило по нищо друго. Като казвам МВР разбирайте всичко плюс отделът на ДАНС по контратероризъм“, каза тогава Хаджигенов.
Вижте също "МВР не е работило друго". Как продължава историята с подслушване на граждани и политици