Роалд Амундсен – последният викинг, привлечен от полюсите

Три основни характеристики оформят живота на норвежкия полярен пътешественик Роалд Амундсен.

Първо – амбицията му да е винаги първи. Той участва в групов рекорд за най-дълъг престой на Антарктида, първи заобикаля Америка от Север, първи стъпва на Южния полюс, първи покорява и двата полюса, първи прелита с дирижабъл над Северния полюс. Със сигурност е европеецът, изял най-много кучета и тюлени, но не знам дали това се брои. Второ е желанието да се занимава със Севера. За него има само едно царство и то е пълно със сняг, лед и студ, от който понякога замръзва дори водката. И трето – талантът на Амундсен да се подготвя за походите по най-добрия начин.

Житейският поход на Роалд Амундсен в студения свят започва през 1872 г. от Бориге. Той се захваща с приключения едва след смъртта на майка си, защото тя иска той да учи медицина. Роалд се подчинява, макар че предпочита да кара ски и кънки, а през краткото лято да плува, гребе и лови риба. На 15 чете за опита да се открие Северо-Западния проход – път в Северния океан, който обикаля Америка, и още тогава започва подготовка да открие проклетия проход. Той тренира и става здраво момче, наричат го „последният викинг”.

През 1892 г. умира майка му, а Амундсен зарязва медицината, хваща се на китоловен кораб, полага изпит за щурман, а после и за капитан. Знае, че липсата на морски опит е един от най-големите проблеми за експедициите. През 1896 г. става матрос на „Белгика”, кораб на белгийска научна експедиция до Антарктида. Експедицията върви към катастрофа, след като корабът е скован от ледове за 13 месеца. Налага се Амундсен да вземе властта, за да спаси хората, като организира лов на тюлени и пингвини. Прясното месо предпазва екипажа от скорбут, а кожените дрехи и спалните чували, които шият, ги спасяват от измръзване. Вместо страх и скандали, на борда цари ведрост.

Сред мъжкия екипаж помощник-капитанът организира „Голям конкурс за женска красота” и издава ръкописен бюлетин с непристойно съдържание, а в дневника си отбелязва, че Амундсен има склонност към аскетизъм. Други смятат, че е асексуален, тъй като никога не се жени, а и не е известен като гей. Но не, просто Амундсен е дискретен и не афишира връзките си, включително защото залюбва все омъжени жени. Със сигурност има поне три такива случая.

Изключение правят двете години при инуитите по време на експедицията с платнохода „Йоа”, когато Амундсен все пак открива Северо-Западния път. Експедицията е подготвена добре и корабът планирано е скован от леда – време за научни изследвания. А Амундсен се сближава с инуитите и научава всичко за истинския живот в дълбокия Север – шие дрехи от еленска кожа, строи иглута, ловува и търси храна, управлява кучешки впряг. Тогава има връзки с инуитски жени, някои от които описва в дневника си като „изумително красиви”, а има и непотвърдени слухове за инуитски потомци на великия Амундсен.

Постепенно името Роалд Амундсен нашумява и това облекчава финансирането на скъпата експедиция до Северния полюс, която планира. През 1909 г. обаче се чува, че Робърт Пири е покорил полюса. Амундсен не иска да е втори и се преориентира на юг. През 1911 г., през вселенски студ от -60 градуса и след изумителен 1300 километра преход за 99 дни, екипът на Амундсен стига до Южния полюс. Там тържествено изпушват по една пура, оставят палатка с продукти и писмо с леко иронично съдържание за конкурентната експедиция на британеца Робърт Скот.

После знаменитият норвежец води още няколко експедиции. Опитва дрейф до Северния полюс с кораба „Мод”, атакува го и по въздуха – с два хидросамолета и с дирижабъла „Норвегия”. Експедицията е голям успех, „Норвегия” е във въздуха 171 часа без кацане и прелита от Шпицберген, през Северния полюс до Аляска.

През 1928 г. Амундсен тръгва да търси изчезналия Умберто Нобиле, нищо че двамата са зверски скарани. Вероятно заради спешността на случая обаче, това е единствената експедиция, за която Роалд Амундсен не се подготвя добре. И лошият късмет идва. Самолетът му изчезва в Северно море, а останките на 56-годишния велик норвежки пътешественик никога не са открити.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.