В Бутан, в Норвегия или на боклука. Къде отиват ваксините, които никой в България не иска

От началото на ваксинирането срещу COVID-19 в България д-р Христо Димитров е изхвърлил само една доза ваксина. В един флакон има шест дози, а в уречения ден и час са дошли само петима пациенти.

„Истината е, че и за тази една доза ме е яд“, казва общопрактикуващият лекар от Велико Търново.

Д-р Димитров, който е зам.-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, разказва, че напоследък той и колегите му все по-трудно успяват да съберат желаещи за цял флакон ваксини.

„Вече е много трудно да организираме желаещи за цял флакон от ваксината на Pfizer, да речем. Това са шест дози“, казва лекарят. Всички дози от един флакон трябва да се приложат в рамките на няколко часа след отварянето му, в противен случай стават негодни.

Затова д-р Димитров все по-често праща пациенти във ваксинационния център в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) с надеждата там да се събират достатъчно хора, за да не се губят дози.

Дози обаче се губят и причината е, че за разлика от първите месеци на годината, когато имаше недостиг, сега ваксините са повече от желаещите да се ваксинират.

Вече има бракувани ваксини. Според справка, предоставена на Свободна Европа от Министерството на здравеопазването, в момента в България има над 2,7 милиона ваксини, които са доставени, но не са използвани.

Затова държавата търси варианти да дари или да продаде част от тези ваксини, каза пред Свободна Европа директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов. В противен случай срокът им на годност може да изтече преди да бъдат приложени и да се наложи да бъдат изхвърлени. Няколко такива дарения и една продажба вече са факт.

Забавя ли се ваксинирането

Според актуалната статистика на Единния информационен портал към 2 септември напълно ваксинирани – с две дози от двудозовите ваксини или с една доза от еднодозовата – са малко над 1,18 милиона българи.

Според данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) към 1 септември 20,1% от хората над 18-годишна възраст в страната са напълно ваксинирани. Поне една доза са получили 22% от пълнолетните българи.

България е последна и по двата показателя в Европейския съюз. Предпоследна е Румъния с 31,9% напълно ваксинирано население и 32,8% с поне една доза. В Латвия напълно ваксинирани са 46,4% от хората, а 49,8 са с поне една доза. Във всички други държави от ЕС са ваксинирани над 50% от пълнолетните граждани. Сред отличниците са Франция, Португалия и Ирландия, където над 90% от пълнолетните са получили поне една доза ваксина.

Лекарите забелязват спад на броя желаещи да се ваксинират. Д-р Христо Димитров споделя, че трудно събира достатъчно желаещи, за да може да отвори цял флакон ваксини.

„Понякога идва пациент, който е предвидил да пътува, и казва „Искам сега, веднага, днес да ми поставиш ваксина“. Но това няма как да стане. При такива случаи много добра работа вършат имунизационните центрове в РЗИ и болници – за такива инцидентно появили се желаещи“, казва той.

„Не бих си позволил заради един или двама пациенти да отворя цял флакон и да изхвърля останалите дози.“

Статистиката също показва забавяне на процеса в началото на лятото и лек ръст през август. Основната причина за бавното ваксиниране е нежеланието на хората.

Официалните данни на сайта на Единния информационен портал сочат, че през месец май, когато в България започнаха да пристигат по-големи доставки на ваксини, са били приложени над 550 хиляди дози. През юли например са поставени 266 859 дози. През август има лек ръст и поставените дози от еднодозовите и двудозовите ваксини са 284 469.

Според справка, предоставена на Свободна Европа от Министерството на здравеопазването на 1 септември, към тази дата в България са доставени общо 5 424 130 дози от четирите разрешени в ЕС ваксини – на Pfizer (3 321 630), на Moderna (673 200), на AstraZeneca (1 183 200), и еднодозовата на Janssen (246 100).

Според данните на Единния информационен портал към същия ден са поставени общо 2 312 605 дози от ваксините. Какво се случва с останалите?

Къде отиват ваксините

България вече направи няколко дарения и една продажба на ваксини.

Страната дари на Бутан 172 000 дози от ваксината на AstraZeneca. На Босна и Херцеговина бяха дарени 50 000 дози от същата ваксина. Предстои да бъдат дарени 51 480 дози от ваксината на Pfizer на Северна Македония.

Освен това страната е продала 100 000 дози от ваксината на Moderna на Норвегия.

В повечето от тези държави делът на ваксинираните е по-голям, отколкото в България, показва статистиката на Worldometer.

В Бутан към 21 август поне една доза ваксина са получили 72% от цялото население, не само от пълнолетните граждани. В Норвегия към 30 август поне една доза са получили 71% от хората. В Северна Македония този процент е близо 35.

Само Босна и Херцеговина има по-нисък дял ваксинирани с поне една доза - 17,4% към 18 август. В България процентът на получили поне една доза от цялото население към 1 септември е 18,3%.

В България в момента има над 2,7 милиона доставени, но неизползвани ваксини.

Директорът на ИАЛ Богдан Кирилов каза пред Свободна Европа, че страната ще търси възможности да дари или препродаде част от тях.

„За тези дози, които са налични в страната, освен прилагането им, към което се надяваме да се увеличи интереса, това са другите опции – дарение и препродажба“, каза Кирилов.

„В момента се търсят варианти за дарение и препродажба на тези количества. Беше направено забавяне в доставките, за да не се натрупват много големи количества, които да са налични в страната, защото ако бъдат оставени така, срокът им на годност тече“, добави той.

А когато изтече, няма друг вариант освен ваксините да се изхвърлят.

Това вече се е случило с няколко хиляди ваксини в България. Според справка, предоставена от Министерството на здравеопазването на Дойче веле, към 23 август са били бракувани общо 18 534 ваксини - 24 от препарата на Pfizer, 8440 от медикамента на AstraZeneca и 10 070 дози от ваксината на Moderna.

Свободна Европа поиска актуална справка за броя на бракуваните ваксини, но не получи такава. Изпратихме уточняващ въпрос, но отговор не беше получен до публикуването на текста. Богдан Кирилов насочи този въпрос към здравното министерство.

По думите на директора на ИАЛ има риск срокът на годност на други дози също да изтече, преди да бъдат приложени. Затова страната търси варианти да ги продаде или дари възможно най-скоро.

Според Христо Димитров даряването и продажбата на неизползваните ваксини са добри варианти те да не се загубят. Въпросът обаче е защо тези ваксини не се прилагат в България, при положение че едва 20% от пълнолетните българи са ваксинирани.

„При всички положения ако няма да използваме този ресурс, с който разполагаме, е по-добре да го дадем на някого, който ще го оцени и ще го използва. Въпросът е защо ние не го използваме“, каза лекарят.

Той припомни, че без достатъчно голям брой ваксинирани, обществото няма как да очаква да премине леко през тази и следващи вълни на пандемията.

„Начинът, по който да намалим тази ужасяваща смъртност, която имаме, е като имаме достатъчно голям процент ваксинирани. Тези, които са ваксинирани, дори да се разболеят от новите варианти на вируса, го преболедуват като обикновена вирусна инфекция без усложненията, които налагат интензивно болнично лечение“, каза той.

„Нека нашите сънародници преценят дали са готови да стигнат до болница, при положение, че няма да имаме условия да ги лекуваме. И то когато има достъпен начин за предпазване.“