За себе си казва, винаги е бил "наблюдател". И продължава: "предпочитам да наблюдавам хората отстрани. Всичко за тях ми е интересно – реакциите им, походката им, начина, по който са облечени. Винаги ме е привличала отделната емоционалност, а не толкова общите картини, архитектура или пейзажи".
А най-интересни са му лицата. Защото "в едно лице можеш да видиш много неща, зависи от твоя личен поглед. Един вижда радост, друг тъга, трети вижда безразличие".
Фотографът Вихрен Георгиев е известен именно със снимките си на отделни хора и лица – малки портрети, събирани по софийските улици. Събира ги в проекта си "People of Sofia/ Хората на София" и в двете си книги "Хората на София" и "Жените на София".
В центъра на най-новия проект, в който участва, отново са хората с техните малки, индивидуални истории. Изложбата "Пандемията и уязвимите групи" се открива в понеделник, 9 август, в галерия "Плюс това". Изложбата показва историите на хора, които рядко забелязваме и за които още по-рядко говорим – възрастните хора, хората в неравностойно положение, живеещи в затворени институции, лицата с увреждания, жителите на сегрегирани ромски квартали.
Експозицията е част от проекта "Независимост на медиите и достъп до информация във връзка с пандемията COVID-19 в България", а Вихрен Георгиев участва в нея по покана на Българския Хелзинкски Комитет (БХК) и Сдружение "Маргиналия".
"Много се зарадвах на това тяхно предложение, защото винаги съм снимал и възрастни хора, и хора в неравностойно положение и смятам, че тези хора трябва да се показват с нужното уважение и достойнство. Винаги съм се стремял да показвам такива снимки, въпреки че (поне в социалните мрежи) те събират най-малко харесвания. Но това абсолютно не ме е спирало", казва фотографът.
Георгиев споделя, че фотографията всъщност може да има много функции.
"За мен тя не е професия, а по-скоро начин за изразяване, средство за общуване със света. Човек има нужда да общува в живота си, ние сме социални животни и всеки намира своя начин да прави това. Моят начин е да наблюдавам и със снимките си да показвам своята гледна точка", допълва той.
Заниманието му го е научило на много неща.
"Фотографите са малко като докторите – от толкова много пациенти човек претръпва. По същия начин е и с фотографията, защото виждайки толкова много хора, ти някак си претръпваш към образите и към това, което се случва", казва Георгиев. В неговия случай обаче ефектът е бил точно обратният – фотографията го е научила да изпитва емпатия и да разбира хората по-добре.
"Аз бях доста краен човек като характер, виждах или черно, или бяло, никакви нюанси. Не ми трябваше много, за да реша, че някой човек не струва или че някой човек е много готин. А снимането ме научи, че животът не е черно-бял и че не можеш да съдиш толкова рязко хората, направи ме много по-разбиращ", разказва Георгиев.
Той открива страстта си към снимките още като ученик. Пътят му до стрийт фотографията обаче е дълъг: "Както може би всяко семейство едно време и ние имахме фотоапарат, който се използва веднъж в годината, когато отиваш на море. На мен ми беше много интересно, самият фотоапарат просто ми харесваше визуално като техника, като устройство. И си купих лента и започнах да снимам."
След това се записва в училищния кръжок по фотография и дори печели трето място на един градски фотографски конкурс в Русе. Следващите години обаче са трудни за него и семейството му и за фотография не му остава време. Както казва самият той, налага му се "да оцелява".
Чак след време се връща към фотографията и започва отново да снима "по малко, любителски". Идеята за "Хората на София" му хрумва случайно, вдъхновена от "Humans of New York".
За разлика от американската страница обаче, в своя проект Вихрен се фокусира върху снимките – предпочита да остави изображенията сами да разказват историите, без много думи.
Това е и проектът, който му носи най-голяма популярност – вероятно защото любовта му към стрийт фотографията е неподправена. "Хората са това, което ме привлича, където и да отида", казва Вихрен Георгиев.