Кога са се появили първите животни? Науката, оказва се, все още няма еднозначен отговор.
Едно ново откритие обаче има потенциала да пренапише историята и да промени представите ни за началото на животинската еволюция.
Фосили, намерени в Канада, сочат, че най-древните животински организми са съществували преди 890 милиона години. Това е с около 350 милиона години по-рано от досега смятаните за най-древни животни.
Вкаменелостите са на вид водни гъби и са намерени в отдалечен район в североизточна Канада, достъпен само с хеликоптер. Преди около един милиард години мястото е било дъно на океан, а водните гъби са били част от древна рифова система.
Какво представлява откритието
Откритието е на Елизабет Търнър, професор по палеонтология и геология от Laurentian University в Онтарио. Тя попада на няколко редки примера за такива вкаменелости още през 80-те години, докато прави изследвания по съвсем различна тема в същия район.
„Когато станах професор и започнах да получавам изследователска стипендия, успях да се върна на терен и да събера повече материал, така че да разполагам с по-сериозен обем, с който да работя“, разказва Търнър пред Си Ен Ен.
Това, което впоследствие открива в древните скали, са вкаменени структури, приличащи на „скелетите“, които имат роговите водни гъби. Те представляват тип просто устроени многоклетъчни животни.
„Вярвам, че това са древни гъби - само този вид организми имат подобен тип мрежа от органични нишки“, коментира Йоахим Райтнер, геобиолог и експерт по гъбите в университета в Гьотинген, Германия.
Съществуват различни теории за това как са изглеждали най-ранните животински видове, но според една от тях това са били именно някаква разновидност водни гъби.
Този тип животни са едни от най-просто устроените многоклетъчни. Те нямат със сложна нервна или храносмилателна система, хранят се с дребни водорасли и бактерии чрез филтриране на заобикалящата ги вода. Те имат други характеристики на простите животни, включително клетки с диференцирани функции и полови клетки.
Учените смятат, че животът на Земята се е появил преди около 3,7 милиарда години. Първите животни обаче са се появили много по-късно. Досега най-древните фосили на гъби са датирани преди близо 540 милиона години, от периода камбрий на палеозойската ера.
Според Пако Карденяс от университета в Упсала, Швеция, най-поразителната част от откритието е датирането.
„Това е първият случай, в който е открит фосил на водна гъба отпреди камбрий и не просто отпреди, а значително време преди периода“, посочва Карденяс. „Това откритие ще подобри изключително много нашето разбиране за ранната животинска еволюция.“
Микроби, кристали и наистина древни животни?
Някои учени обаче не са убедени, че микроскопичните структури, намерени от Търнър сред вкаменелостите, са действително фосили на древни животни.
„Това е толкова сериозно твърдение, че всички други възможности трябва да бъдат изключени преди това“, казва Рейчъл Ууд, геоложка от Университета в Единбург, Великобритания, която изследва вкаменени рифове. „Микробите например произвеждат прекрасни и причудливи форми“.
Понякога кристалите също растат по начин, който прилича на структурите, образувани от живи организми, казва още Ууд. Това според нея означава, че скалните проби, открити от Търнър, може изобщо да не са вкаменелости на животни. На това мнение са и други специалисти.
От дъното на праисторическия океан до повърхността на Марс
Въпреки че новината за откритието доведе до разделение сред палеонтолозите по света, по отношение на един въпрос цари единодушие – този тип изследвания са изключително важни и трябва да продължат и в бъдеще. Те биха могли да са полезни и в търсенето на живот извън пределите на Земята.
Докато марсоходът Perseverance търси доказателства за живот на Марс, изследвайки коритото на древно марсианско езеро, вкаменелостите, които намираме на Земята, могат да помогнат на учените да изградят по-добра представа как би могъл да е изглеждал животът на червената планета.
Според Дейвид Ботьер, професор в Университета в Южна Каролина, цитиран от Си Ен Ен, „ако някога намерим нещо на други планети, то вероятно няма да е само на милион години и да съдържа кости от мамут, а ще прилича именно на [земните] открития, предхождащи периода камбрий.“
Вижте също Става и без бензин. Как електромобилът ще измести сегашните коли