Малкото село, което рисува голяма картина. Как ГЕРБ са взимали гласовете на ДПС

ДПС отново е "собственик" на гласовете си в много секции в страната. В последните години част от тях са отивали накуп за ГЕРБ, но през юли картината се променя. Ето един пример.

На изборите през април почти всички в секцията гласуват за ГЕРБ. А през юли мнозинството вече е за ДПС. Възможно ли е политическите предпочитания на хората в едно българско село да се сменят напълно само в рамките на три месеца? Възможно е, сочат резултатите от вота на 11 юли в село Долни Цибър, област Монтана.

В селото има две секции. И двете са следени от неправителствени организации, защото се смятат за рискови за контролиран вот, както и още десетки в област Монтана и стотици в цялата страна.

В една от тези две секции на изборите през април от гласувалите 545 души, 505 са подкрепили ГЕРБ, а гласувалите за ДПС са двама. През юли обаче картината се обръща – от 361 души, упражнили правото си на вот, 276 са подкрепили ДПС, а за ГЕРБ са гласували само 15 души.

„Това е място, което следим от години“, казва Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда. „То представя един често срещан в малките населени места феномен - монолитното гласуване, съчетано с кметове „многомандатници”, които през различни години са си сътрудничили с партии от почти целия политически спектър.“

Местната власт отрича да е оказвала какъвто и да е натиск върху поведението на гласоподавателите. Тя обяснява поведението на гласоподавателите с вниманието, което им е отделил конкретен кандидат за депутат - Димитър Аврамов от ДПС, който по-рано беше съден за търговия с влияние.

„Никой не дойде освен кандидата на ДПС г-н Аврамов”, каза кметът на селото Камен Димитров.

Резултатите от последните два вота в Долни Цибър идват на фона на спад в подкрепата за ГЕРБ в цялата страна. Партията не само че получава по-малко гласове в сравнение с предишните избори, но и тежестта ѝ намалява - от 26,18% подкрепата ѝ спада на 23,51%. ДПС също губи гласове, но се запазва процентът от гласувалите, подали бюлетината си за тях. На 4 април този дял е 10,51%, а на 11 юли - 10,71%.

Как гласуват в Долни Цибър

Секциите в Долни Цибър отдавна са във фокуса на вниманието на експертите, които следят изборния процес в България. Причината е, че през годините големи групи хора са променяли рязко предпочитанията си от една партия към друга.

На парламентарните избори през 2013 г. например мнозинството хора в селото подкрепя ДПС. Същото се случва и на европейските избори през 2014 г., когато над 76% от гласувалите в селото са за ДПС.

На парламентарните избори същата година обаче в селото гласуват само осем души, от които четирима са членове на секционни комисии. Според хора от района, с които Свободна Европа говори, това е била „демонстрация на добро организиране на гласоподавателите“.

На следващите парламентарни избори през март 2017 г. мнозинството в Долни Цибър вече е за ГЕРБ – близо 60% от гласувалите. На европейските избори през 2019 г. гласувалите за ГЕРБ са вече над 80%.

На парламентарните избори на 4 април тази година двете секции в селото се разделят – в едната 92,7% от гласувалите са за ГЕРБ, а в другата – 74,7% са за ДПС. На 11 юли вече и в двете секции мнозинството хора са гласували за ДПС – 76,5% в едната и 75,9% в другата.

Въпросът е защо гласовете преливат масово от една партия в друга и защо партиите са точно тези.

Контролираният вот и ролята на местната власт

През всички тези години, в които хората са давали гласа си за различни партии, едно нещо си е било винаги същото – местната власт. Кметът на село Долни Цибър е на поста вече седми мандат, а този на община Вълчедръм, в която попада селото – шести.

Според хора от региона влиянието на местната власт е ключово за поведението на гласоподавателите.

„Това е малка община и един от най-големите работодатели е или администрацията, или местният бизнес. Така че хората са 90% зависими. Не може да няма организиран вот“, каза човек, запознат с политическите процеси в общината, пожелал да не посочваме името му. „Националните избори са един ден, но местните власти остават.“

Според експерта в Института за развитие на публичната среда Ива Лазарова влиянието на местната власт в такива населени места е фундаментално.

„Кметът на Долни Цибър е на този пост вече седми мандат и изглежда, че е абсолютен авторитет за местните хора“, казва тя. „Долни Цибър е просто много явен пример за симптоматичен проблем, свързан с влиянието на местната власт върху гласуването в тези населени места.“

Ива Лазарова обръща внимание на факта, че в малките населени места често хората са икономически зависими от местната власт, защото тя е основен работодател. „Това всъщност се случва и в много други места, където местната власт и изобщо общественият сектор се е превърнал в основен работодател на живеещите там.“

"Никой не дойде освен г-н Аврамов от ДПС"

Свободна Европа потърси за коментар кмета на село Долни Цибър Камен Димитров и кмета на община Вълчедръм Иван Барзин.

Димитров обясни преливането на гласовете от една партия в друга като резултат от поведението на кандидатите за депутати.

„Били са излъгани хората. Преди това им беше обещано, че ще се прави зеленчукова градина, ще има среща с министър [Деница] Сачева [от последното правителство на ГЕРБ], ще се разкрият работни места. Впоследствие нищо не се получи, просто бяха излъгани и затова“, каза Камен Димитров. „Впоследствие никой не дойде в селото да каже пет приказки освен кандидата на ДПС г-н Аврамов. Всички други заявиха, че ще дойдат, но никой не дойде пред хората.“

Пълното име на „г-н Аврамов“, споменат от кмета на Долни Цибър, е Димитър Аврамов – водачът на листата на ДПС в Монтана. Неговото име се появи отново в публичното пространство след свидетелствата на бизнесмена Светослав Илчовски пред т.нар. комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в 45-ото Народно събрание.

Причината е, че Илчовски по-рано беше подал сигнал за изнудване срещу Аврамов. Това се е случило през 2012 г., когато Аврамов е бил депутат от ГЕРБ. Аврамов беше разследван за търговия с влияние и прокуратурата внесе обвинението в съда през 2019 г.

На въпрос дали има информация за контролиран вот и дали самият той има нещо общо с такъв, кметът на Долни Цибър Камен Димитров отговори, че това е „абсолютна лъжа“. „Няма такива неща. Няма натиск върху хората, това са пълни глупости.“

Подобен беше коментарът на Иван Барзин, кмет на община Вълчедръм. На въпроса дали самият той или някой друг от общината е оказвал натиск под някаква форма на гласоподавателите, той отговори, че „няма такива работи“.

„Чувал съм такива слухове и аз. Това не са сериозни коментари“, каза той. „Това е голямо село. Има си училище, детски градини. Така решават хората, така гласуват.“

Той отказа да коментира разпределението на вота в селото. „Това се сложни теми и не се ангажирам да ги обсъждам, особено при тези резултати и при това положение, което е сега – без трайно правителство, без нагласа за ново, сериозна нагласа за ново сериозно правителство.“

Подкрепата за ГЕРБ и ДПС в областта и страната

Резултатите от последния вот в Долни Цибър идват на фона на спад в подкрепата за ГЕРБ в област Монтана и в цялата страна. Но такъв драстичен спад в подкрепата за ДПС не се забелязва.

На изборите на 11 юли в областта коалицията ГЕРБ-СДС, която победи на изборите на 4 април, загуби половината си гласове и остана втора след „Има такъв народ“. ДПС обаче запази нивото на подкрепата си и дори увеличи с малко процента си спрямо общите резултати.

На 11 юли ГЕРБ събра 11 409 гласа в Монтана или общо 22,96% от всички валидни гласове. На 4 април партията получи 22 063 гласа или 34,12% от всички подадени бюлетини. На последните избори ДПС получи 7161 гласа в област Монтана – 14,41% от всички подадени. Три месеца по-рано движението събра 8636 гласа или 13,36%.

Подобни са резултатите и за цялата страна – ГЕРБ загубиха над 70 000 гласа в сравнение с изборите през април. Партията на Бойко Борисов отбелязва спад не само заради по-ниската избирателна активност. За нея на 11 юли вота си дадоха 23,51% от гласувалите, а три месеца по-рано - 26,18%. ДПС също губи гласове, но се запазва процентът от гласувалите, подали бюлетината си за тях. На 4 април този дял е 10,51%, а на 11 юли - 10,71%.

Според Ива Лазарова от ИПРС анализът на резултатите от изборите трябва да покаже дали наистина има спад в гласувалите в т.нар. рискови секции. Такъв беше отчетен в някои секции в редица населени места в страната – Монтана, Хасково, Димитровград, Лом и др., където на последните избори мнозинството хора гласува за ГЕРБ.

Според Лазарова обаче е важно дали този спад е навсякъде или се наблюдава само на някои места, където хората преди са дали гласа си за ГЕРБ, а другите „играчи“ в схемите са останали непокътнати.

Кметът, хлябът, ножът. Корпоративната зависимост в едно село