Умният глупак Джордж Бърнард Шоу

„Умен глупак” е най-краткото описание за Джордж Бърнард Шоу. Трудно е да се схване сложният му характер, при който брилянтното му слово тръби антихуманни идеи. Или как измисленото щастие на соцбъдещето го ослепява за реалното нещастие в соцнастоящето. Как идеята за равни права на жените и социален напредък се съчетава с подкрепа за евгениката. Само един приятел твърди, че разбира Шоу напълно, макар да не е съгласен с нито една от неговите идеи. Но все пак Шоу е първият човек и с Нобел за литература, и с „Оскар” за кино, „кръстник” е на театъра на абсурда и всепризнат майстор на парадокса.

Джордж Бърнард Шоу е роден през 1856 в Дъблин. Баща му, Джордж, рано се отдава на алкохола, но се жени за добрата зестра на 22-годишната Лусинда. Тя ражда три деца, но презира мъжа си, а на него не му пука.

Шоу описва този живот като „беден, но безгрижен”. Грижа му е само, че, покрай певческия си талант, майка му се сближава с Джордж Лий, диригент и учител. Той цял живот се съмнява чии син е и мрази името Джордж, макар че наследява чувството за хумор от пияницата Джордж, а от музиканта Джордж прихваща знания за музиката и връзки с артистичния свят.

Бърнард Шоу мрази училището, на 15 г. го зарязва и работи във фирма за недвижими имоти. Събира наеми и вижда онази мизерия, в сравнение с която бедността е лукс. Оттук, казват, идва афинитетът му към социални въпроси.

На 20 г. отива в Лондон, живее при майка си, а Лий му намира временни работи. Дава уроци по пиано, образова се в Британския музей и започва да пише романи, но те са отхвърлени. Има и още промени. За да скрие белег от едра шарка, пуска си брада. Става вегетарианец и участва във „Фабианското общество“ – социалистически дискусионен клуб на хора, които смятат, че социализмът може да се постигне по еволюционен път.

Шоу е запознат с марксизма и държи разпалени социалистически речи в Хайд парк. Пише манифест на Фабианското общество, а също музикална и театрална критика. И тъй като с романите не става, минава към драмата.

През 1894 г. е първият успех с комедията „Оръжията и човекът”. Критиката я намира „прекалено дълга, отвратително героична и патриотична и безсърдечно интелектуална”. Но публиката я харесва. Вдъхновен от Ибсен и готов за скандали, Шоу пише „Професията на Мисис Уорънс”. Героинята е бивша проститутка и съдържателка на публичен дом. Дъщеря ѝ се кара с гаджето си заради експлоататорското му семейство, но чак после научава за начина, по който майка ѝ си вади парите.

Заради провокативната тема, пиесата, както и още две от „неприятните“ пиеси на Шоу не получава лиценз. Но той пише и четири „приятни” в опит да пробие, а после пиесите му не слизат от сцената до смъртта му през 1950. През 1925 г., след появата на „Света Жана”, той получава Нобел за литература, с мотива: „Творчеството му е белязано от идеализъм и човечност, а стимулиращата му сатира прелива от странна поетична красота”. През 1938 г. пък „Пигмалион”, филмовата версия на най-известната пиеса на Шоу, взима „Оскар” за най-добър сценарий.

За 60 години творческа дейност, той сътворява 63 пиеси, отделно политически текстове, дневници и 250 000 писма. Бърнард Шоу описва обаче не е един, а два свята - жените и политиката. Застъпва се за еманципация, близък е с феминистки, често исканията им са лозунги в пиесите му. Героините му са силни и свободомислещи, дават на актрисите възможност да играят алтернативни на традиционните роли, налагат модели на социална промяна. А с доста от тези актриси и феминистки, Шоу има интимни връзки.

Той е привлекателен мъж, лондонски вестник го описва: „Висок, слаб, леден, с бяло лице и твърд, ясен, безплътен глас”. Не Шоу преследва жените, те него. А той се оставя да бъде съблазнен от добро сърце. Трезвеник и вегетарианец, девствеността е другата му мания. Пази своята до 29, но ученичка на майка му го кани на кафе и следва: „Неспособен бях да проявя бруталност и да я отхвърля”. На 42 се жени за феминистката Шарлоте Пейн-Таунсенд, с предбрачен договор за пълен отказ от секс. Бракът остава неконсумиран, а те са щастливи заедно 45 години, въпреки че Шоу има други връзки.

Политическите възгледи на Шоу също са препъни-камък за разбирането му. В разгара на Първата Световна война той излиза с пацифистка статия - британците да не се бият с германците, сякаш вече е възможно. Словото му е страстно и силно, но здравомислещите британци решават, че се е чалнал и авторитетът му рязко спада.

След войната Шоу вижда, че еволюционният подход не носи социализъм в Англия и се захласва по социалистическите диктатори - говори със симпатия за Мусолини и Сталин. 77-годишен и световно известен, през 1931 отива на рекламно пътуване в СССР, среща се със Сталин и възхвалява съветския комунизъм. А когато на Запад излиза писмо от руски писатели с молба за морална подкрепа, нарича ги лигльовци, които не виждат светлите хоризонти, към които ги водят умните и добродетелни съветски ръководители.

Накрая стига до мили думи за Хитлер: „Изключително интелигентен и способен мъж”, и до възхвала за нацистите, че „се справят“ с непълноценните хора.

През 1950 Джордж Бърнард Шоу, красив и здрав мъж на 94, умира от бъбречна недостатъчност след нелеп инцидент – пада от стълба, докато подрязва плодно дръвче. Иронията никога не свършва.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.