130 държави, среди които и България, подкрепиха реформата за облагането на дейността на международни корпорации, съобщи Ройтерс. Промяната е свързана с новия начин, по който компаниите ще плащат данък, като това ще се случва и в държавата, в която са реализирани продажбите им, а заедно с това ще бъде наложен и корпоративен данък от минимум 15%.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които обявиха промените, ситуацията ще доведе до повишаването на приходите на страните по света с около 150 млрд. долара на година.
Вижте също Политическо влияние, ефективност и проблеми. Историята на НАП и какво е състоянието ѝ днесВ момента корпоративният данък в България е 10% и това, заедно с по-ниските нива на заплатите, я прави желана дестинация за центрове за услуги на големи компании, както и за други бизнеси.
В съобщението на ОИСР се казва, че тепърва ще бъдат обсъдени детайлите, както и че промените трябва да влязат в сила от 2023 г.
Това, което се знае към момента, е че минималният налог от 15% ще бъде за корпорации, които имат оборот от поне 750 млн. долара. Бизнесите, изключени от промените, са в сектора на доставните и финансовите услуги, както и добивната индустрия. В част от страните с икономики, които попадат в определението догонващи, като част от тези в Източна Европа, ще има изключение и за инвестициите в производствените предприятия и оборудването.
Вижте също НАП проверява базата на "Лукойл" в Росенец. Финансовият министър Асен Василев пред Свободна ЕвропаЗа готвената промяна стана ясно още по време на срещата на Г-7 във Великобритания в началото на юни, като тя ще бъде обсъдена отново по време на срещата във формата Г-20, който предстои след седмица.
„Повече няма да могат да избягват плащането на полагащото се, като крият в юрисдикции с ниски данъци печалбите, направени в САЩ или на пазара на друга страна“, каза американският президент Джо Байдън.
Три от страните в ЕС, които имат по-ниски нива на корпоративен данък, са отказали да се присъединят към споразумението. Това са Ирландия, Естония и Унгария. За присъединяването им тепърва ще преговаря френският министър на финансите Брюно льо Мер.
Вижте също Не бюджет, а илюзия. Как публичните финанси се върнаха в 80-те годиниНай-сериозен критик на промените е Ирландия, в която са концентрирани голям брой чуждестранни компании, които дават работа на значителна част от населението. От Дълбин настояват за възможността ниските данъчни ставки да бъдат използвани като конкурентно предимство спрямо големите икономики, както и възможност за всички компании да получават облекчения срещу инвестиции в разработка на технологии.
Според генералният секретар на ОИСР Матиас Корман тази договорка не означава забрана за намаляването на корпоративните данъци с цел привличане на инвестиции, както и че правилата не са подготовка за налагане на единен режим за корпоративно облагане на планетата.
Очакванията на експерти, цитирани от Ройтерс, са че промените ще засегнат най-вече технологичните гиганти и онлайн търговците, сред които попадат някой от най-големите корпорации в света като Фейсбук, Гугъл и Амазон. Очаква се ситуацията да стане по-сложна и за фармацевтичните компании, както и за доставчиците на луксозни стоки.