Делта, Делта+, индийски щам. Какво знаем за "най-голямата заплаха" сред мутациите на вируса

В началото на пандемията за COVID-19 се говореше като за един вирус, който предизвикваше най-голямо опасение заради бързото си разпространение и сериозните последици за организма.

По-късно здравните институции от цял свят започнаха да съобщават за различни мутации на вируса, които бяха наричани в медиите, а и от представители на здравните системи като „британски“, „южноафрикански“, „бразилски“ и т.н. Всеки от тях, на един или друг етап, предизвикваше опасение в отделните здравни системи на държавите.

В края на 2020 г. се появиха и ваксините, а част от въпросите, свързани с тях, бяха ще предпазват ли от различните мутации.

В последните седмици лекари, вирусолози и други здравни експерти от цял свят предупреждават за Делта варианта на коронавируса, произхождащ от Индия. Още по-голямо притеснение буди и неговият нов вариант Делта+, който се оказва по-устойчив срещу приетите методи за лечение на пациентите.

Преди дни индийските здравни власти обявиха, че са открити 40 нови случая на Делта+ и предупредиха останалите държави в света да увеличат тестването, за да може да не се стигне до неговото разпространение.

В следващите редове обясняваме какво знаем за тази мутация, защо тя е толкова опасна и колко ефективни са ваксините срещу нея.

Какво точно са Делта и Делта+ вариантите

За варианта Делта+ за първи път беше съобщено в бюлетина на британските здравни служби на 11 юни 2021 г. Тази мутация, всъщност е подвид на Делта (B.1.617.2) варианта, известен още и като „индийски“ вариант, открит за първи път в края на 2020 г. в Индия. Неговото разпространение предизвика нова вълна в азиатската страна, която в един момент доведе до рекорди по отношение на дневния брой новозаразени и смъртни случаи. Според данни от проучване на британските здравни власти този вариант е с 40% по-заразен от Алфа варианта, по-известен като „британски“.

От април 2021 г. Делта вариантът стана и най-бързо разпространяващият се в Индия, а малко по-късно това се случи и във Великобритания. В средата на май този вариант беше класифициран с най-високото ниво на опасност - „предизвикващ притеснение“, от страна на Световната здравна организация (СЗО). От организацията съобщиха, че той е открит в над 80 държави.

Една от тях е и България, в която преди седмица здравните власти съобщиха за установен случай в Плевен. Заради събитието беше образувана и проверка, тъй като пробата, с която е установено заболяването, е била направена в края на април и остана неясно защо е отнело толкова време да бъде оповестено за нея.

В началото на седмицата директорът на Националния институт за алергични и инфекциозни заболявания на САЩ д-р Антъни Фаучи каза, че над 20% от всички нови случаи в САЩ са свързани именно с Делта варианта, който е на път да се превърне в най-разпространения на територията на страната.

„В момента Делта вариантът е най-голямата заплаха за опита за справянето с COVID-19 в САЩ“, каза Фаучи. Няколко седмици по-рано той каза също, че всяка страна, установила подобен случай, трябва да е подготвена за рязко увеличение на новозаразените.

По данни от изследвания, освен че се разпространява по-бързо от останалите, „индийският“ вариант може да предизвика по-тежко боледуване от досега известните щамове. Причината, която предизвиква най-големи притеснения в САЩ, е, че за справянето с този вариант е необходимо по-голям процент от населението да бъде ваксиниран.

Опасенията, свързани с Делта+ варианта, са че той съдържа определен протеин (K417N), който, в комбинация с „чистия“ индийски вариант, спомага за още по-бързото разпространение на болестта, като намалява възможността за имунен отговор.

Според водещия индийски вирусолог Шахид Джамил протеинът K417N прави значително по-неефективен метода, който досега е прилаган за лечението на пациенти.

Колко са откритите случаи

Към 16 юни са установени близо 200 случаи на Делта+ в 11 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Индия, Полша, Португалия, Швейцария и Турция.

Най-ранната проба, която потвърди за наличието на варианта, е била взета в началото на април в Индия.

Към момента няма информация за починали пациенти, при които е установена Делта+ мутацията.

„За момента изглежда, че този вариант не се среща толкова често и представлява малък процент от проявите на Делта мутацията“, съобщиха от СЗО.

Въпреки това от индийското здравно министерство изразиха притеснение, че случаите на новата мутация се повишават в някои определени региона в страната, а за предотвратяването на разпространението му в цялата страна и извън нея е необходимо увеличаване на тестването, както и ускоряване на ваксинационния процес.

Помагат ли ваксините и ще трябва ли трета доза

С притесненията около разпространяването на Делта и Делта+ вариантите съвсем естествено възникна и въпросът колко ефективни са срещу тях ваксините.

Данни от изследване на Обществената агенция по здравеопазване на Англия (Public Health England), публикувани в средата на юни, показват, че въпреки притесненията, ваксините показват добра ефективност срещу „индийския вариант“. При проверка на 14 019 заразени с Делта варианта е установено, че едва 166 души са потърсили медицинска помощ.

Анализът посочва, че ваксината на BioNTech/Pfizer дава 96% защита срещу хоспитализация след втора доза. При ваксината на AstraZeneca ефективността е 92%, а при Moderna – 94 %. Установено е, че само след първа доза ефективността е със средно 17% по-ниска.

В същото време в началото на юни реномираното здравно издание Lancet публикува изследване, в което се казва, че ефективността на лицензираните ваксини срещу Делта варианта все още не е напълно ясна.

Според експертни мнения, цитирани от Би Би Си, е възможно ваксините да бъдат променени, така че да станат още по-ефективни срещу появяващите се нови мутации. В зависимост от настъпващите промени може да се стигне до необходимост от трета доза ваксина за най-уязвимите групи.