На пръв поглед Георги Пеев не се отличава с нищо от хилядите хора, които се включиха в 100-километровата обиколка на Витоша през почивните дни. Никой не би предположил, че той е не с един, а с два трансплантирани органа – сърце и бъбрек.
Заедно с още десетки трансплантирани хора, лекари и представители на пациентски организации, Георги Пеев се включи в ултрамаратона, за да привлече внимание към каузата на донорството.
„Целта е обществото да види, че трансплантираните хора могат да живеят нормално, че донорството наистина дава нов живот“, казва Георги.
Ултрамаратонът „Витоша 100 км“ се провежда ежегодно. Участниците изминават с бягане, на колело или в комбинация от двете 100 километра, обикаляйки планината Витоша. За първи път тази година в обиколката се включиха хора с трансплантации, лекари и представители на пациентски организации с цел да подкрепят каузата на донорството.
Един от тях е Георги Пеев, който тича по част от маршрута с идеята да покаже, че хората с трансплантации са пълноценни граждани.
„Един трансплантиран човек не виси на врата на държавата и не чака тя да му помогне, а може да работи, може да бъде активен, да бъде полезен за семейството си, за себе си и за обществото“, каза той пред Свободна Европа.
Пеев не за пръв път се включва в състезания. Той е трикратен европейски шампион по плуване за трансплантирани атлети и е шесткратен вицешампион.
Започва да участва в състезания през 2016 г. – година след втората му трансплантация. Тя е на бъбрек, а донор е майка му. Две години по-рано получава сърце. Причината са усложнения след прекарана инфекция.
„Когато говоря за донорство винаги казвам, че аз съм живият пример как това може да се случи на абсолютно всеки, независимо колко здрав е“, казва Георги.
Оттогава той активно се занимава с каузата на донорството и се старае да привлече внимание към проблемите в тази сфера в България, които не са никак малко. Според Георги Пеев най-сериозният е липсата на доверие.
„Донорството се базира именно на доверието. Актът на даряване стои на тази основа. Няма ли доверие, няма даряване“, казва той. „Българската държава през последните години в лицето на своите управляващи направи абсолютно всичко възможно, за да счупи всякакво доверие на гражданите към която и да е институция. Всичко останало е следствие.“
Последният случай, който допринася много за липсата на доверие в системата, е скандалът с незаконните трансплантации в болница „Лозенец“. В началото на юни служебният здравен министър Стойчо Кацаров съобщи, че има данни за търговия на органи и пререждане на пациенти на високи държавни постове пред други кандидати за трансплантации в това лечебно заведение.
„Това е поредният удар върху донорството“, смята за този случай Пеев. „Защото оттук нататък при ситуация на мозъчна смърт, как лекарят ще застане пред една майка, която е изгубила детето си, и ще ѝ каже да дари органите му и да спаси други хора?“
Според него единственият начин, поне отчасти да се върне доверието на хората в донорството, е отговорните за тези случаи да бъдат наказани.
„До ден днешен не мога да го проумея. Аз съм човек, който познава системата. Знам по веригата колко хора са навързани, за да се случи [една трансплантация]. Десетки хора участват в този процес. Чудовищно е. Такива неща се правеха в Пакистан преди 20 години“, казва Георги Пеев.
Въпреки тези случаи 45-годишният Пеев не се отказва от каузата на донорството и се надява системата да заработи по-добре, за да могат повече хора да получат нов шанс за пълноценен живот.
Георги Пеев е роден и израснал във Велинград, а сега живее и работи в Хасково, където е и общински съветник.
Работил като журналист в местни медии, но е напуснал през 2015 г. „В провинцията медиите просто ги няма. Мисията на журналиста тук е сведена до един човек, който предава текстове, спуснати от пресаташета. Тези роля не беше за мен“, казва той. Сега Пеев работи в транспортна фирма.
Your browser doesn’t support HTML5
Когато в смъртта може да има живот