Тур Хейердал, брадатият бял бог на морето

Един рижав на младини и бял на старини мъдрец от Норвегия преплува морета и океани със сал от балсово дърво и лодки от папирус, промени визията за древния свят и доказа, че хората са едно семейство. Името му е Тор (Тур на норвежки) Хейердал.

Първата експедиция на мистър Кон-Тики, както го наричат, е през 1947. Той е на 34 и го гложди въпросът кой е заселил Полинезия и как. Има данни, че през Каменната ера са го сторили азиатци, дошли от Запад. Но Тур вижда пукнатини – ветровете и теченията в южния Пасифик са обратни; бататът и кокосът, основни храни в Полинезия, са от Южна Америка; лингвистиката пък е твърде несигурна база.

Самото азиатско присъствие не може изцяло да се отхвърли и Хейердал предлага сложна връзка през Америка. Там обаче нямат кораби, а само тръстикови лодки и салове. Това повдига въпроса на скептиците - как ще преплуват 8 хиляди километра в океана.

Тур се хваща да докаже, че това е възможно и с още петима лудоглави се пускат на дрейф. През 1947 г. те вземат от ферма за балсово дърво 9 трупи, сглобяват ги по модел от инкски рисунки, само с въжета, без метал. Върху сала има дървена колиба, а на мачтата опъват примитивно платно с образа на белия бог Кон-Тики. Според полинезийците Тики е водач на умни, високи, бели и рижавобради хора, дошли от Изток на салове. Те учат островитяните на много неща и ги управляват, а после изчезват. Легендите съвпадат с тези на инките и на остров Пасха.

Под образа на Кон-Тики салът на Хейердал плува 101 дни и се разбива на остров Туамоту. Радостта е огромна - пътуването е възможно. И то точно като древните - само на дрейф, с планктон и риба за храна, без никой от екипажа да е специалист по мореплаване. Да, имат радиостанция, но не я ползват. С кинокамера обаче те документират знаменитото пътуване. Кадрите влизат във филма „Кон-Тики”, който печели Оскар за документално кино през 1952. Книгата на Хейердал „Пътешествието на Кон-Тики” е бестселър, преведен на 67 езика. Най-странното обаче е, че пътешествието се случва, въпреки че Хейердал от дете има неистов страх от водата, след като два пъти едва не се удавя.

Експедицията превръща Тур Хейердал в световна знаменитост. Е, някои го смятат за леко лудичък, но той постига целта – доказва, че „примитивните” хора от Южна Америка могат да прекосят бурния океан и да заселят Полинезия. Това е сериозна стъпка към доказване и на голямата цел - че океаните са магистралите на Древния свят, през които се пренасят богове, идеи, опит, материални и духовни блага.

Тур Хейердал е роден през 1914. Баща му прави бира, майка му е зоолог, но се разделят, а момчето остава с мама. Тур е запален по зоологията, има музей в детската си стая. С хъскито обикаля горите и се учи да оцелява - не успява само с плуването.

По-късно учи зоология и география в Осло, но иска да проучи как се е озовала на тихоокеанските острови местната фауна.

Той тръгва за Полинезия с жена си Лив Торп. На канибалския остров Фату Хива те живеят голи и щастливи като Адам и Ева, но не са пригодени за дълго оцеляване. Фату Хива е описан в книгата „В търсене на рая”, която остава незабелязана заради войната. Тур е обучен в Англия за радист и изпълнява специална мисия в окупираната родина, а след войната е награден и заминава за Перу да подготви „Кон-Тики”.

После е на Галапагос и открива артефакти, които доказват пряка връзка с инките. В средата на 50-те е на Рапа Нуи, чиито брегове се охраняват от 900 моаи, огромни статуи, за които не се знае нищо. Хейердал пише „Изкуството на остров Пасха” и „Аку-аку”, пореден бестселър, който му плаща нови знаменити проекти.

Провокиран от някои общи елементи в културите на Египет и Централна Америка, в края на 60-те Хейердал подготвя експедицията „Ра”. Идеята е да се види дали с традиционната за Древен Египет папирусова лодка може да се преплува Атлантика.

Поради дефект, „Ра“ се разпада насред океана и мисията е прекратена. След 10 месеца се появява „Ра” 2. Тя тръгва от Мароко, за 57 дни изминава 6 000 километра и акостира в Барбадос. Хората от двете страни на океана са могли да контактуват и преди Колумб, доказва Хейердал.

„Това започва да прилича на търсене на Атлантида” – казват „истинските“ учени. Но Тур не се отказва, а решава да установи възможностите за морска връзка между цивилизациите на Древна Месопотамия, Древна Индия и Източна Африка.

През 1977 с тръстиковата лодка „Тигрис” тръгва по река Тигър, през Персийския залив стига днешен Пакистан, после прекосява Индийския океан на Запад, за да влезе в Червено море и да стигне Суец. Но експедицията спира заради войни в района, а „Тигрис” е изгорена като антивоенен протест.

В писмо до ООН, Тур Хейердал призовава към „интелигентно сътрудничество, за да спасим себе си и общата ни цивилизация от онова, в което сме на път да се превърнем – потъващ кораб”.

После Тур Хейердал, въпреки напредналата възраст, участва в още ред експедиции. Умира през 2002, но не от тумора в мозъка си, а защото спира да се храни и пие вода. При него е цялото му семейство – жена, 4 деца, 8 внуци и 6 правнуци. Само морето не е наоколо.​

​* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.