Те ще се усмихват пред камерите и ще си стискат дружески ръцете, но зад тази фасада ще стои напрежение. Не всичко ще мине гладко по време на срещата на върха в НАТО.
Срещите на НАТО се готвят дълго, но всъщност самного кратки. Няма сесия, която да е продължила над три часа. В нея участват само 30-те държави членки, а на място няма да присъстват партньорските държави като Украйна и Грузия.
Цялото събитие на пръв поглед се свежда до „дайте да се запознаем с Джо Байдън“ и няма нищо общо с онова, което се случи през 2017 г., когато наскоро избраният Доналд Тръмп дойде в Европа. Този път хората от организацията са сигурни, че нещата ще протекат гладко, но наблюдателите обръщат внимание на друго: че проблемите ще се проявят от срещите на четири очи. Например от срещата между Байдън и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
По време на срещата ще разберем за стратегията на алианса за следващото десетилетие. С настъпването на края на мисията в Афганистан погледът на НАТО ще се насочи към други цели. Преди срещата бяха споменати липсата на позиция относно Китай и слабото застъпване на проблеми като глобалното затопляне и влошените отношения с Русия.
Сред всички тези теми основно място ще заемат и призивите за подсилване на колективните отбранителни способности по земя, вода, въздух, но също и в космоса и киберпространството. Сред призивите ще чуем и много по темата за климатичните промени.
Най-сложен, особено в последните години, остава въпросът относно парите. По-рано през годината генералният секретар Йенс Столтенберг предложи на съюзниците да вложат повече пари директно в съществуващите, малки общи бюджети, с които да се финансират операциите и ученията, провеждащи се на съюзническа територия. Към момента държавите членки самостоятелно покриват разходите например за изпращането на войници и танкове в Литва или Полша.
По тази тема Германия е много положително настроена за споделянето на разходите, докато Франция е скептична и не смята темата за приоритетна по отношение на военната си стратегия. Париж настоява повече за общата дейност по отбрана на Европейския съюз.
По отношения на новата голяма заплаха в лицето на Китай, администрацията на САЩ играе ключова роля по отношение на подтикването на европейските съюзници в избирането на страна. Решаването на въпроса не е от спешна необходимост, но все пак трябва да се случи скоро. Така че НАТО няма да определи Пекин като „враг“ или „противник“, съобразявайки се с важната му роля в климата и търговията, но ще бъде повдигнат въпроса за отдалечаването на китайския режим от ценностите на Запада.
Въпреки че Китай няма да бъде специално посочен, всъщност зададените приоритети ще са свързани именно с него – защита на критична инфраструктура, спазване на международните правила, подкрепа за трансатлантически иновации, нови стандарти за технологиите, както и по-близки връзки с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Не чухте нищо за стария враг Русия? Едва ли по този въпрос ще има и нещо ново. Срещата на лидерите няма да се отклонят от старата линия, свързана с необходимостта от поддържане на отбранителните способности от една страна и диалогът от друга. Големите новини могат да дойдат след срещата между Путин и Байдън в Женева, както и други събития, организирани от Вашингтон и Москва.
А за Украйна и Грузия правилото за „отворената врата“ отново ще бъде препотвърдено, въпреки че влизането им през тази врата няма никакъв шанс да се случи скоро.
Другата среща на 15 юни, когато Байдън ще се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, атмосферата ще е също по-скоро приятелска. В изтекло предварително изявление от нея се споменава за предстоящо споразумение по казуса „Боинг/Еърбъс“, което от години създава трудности, както и вдигането на наказателните тарифи върху желязото и алуминия.
По отношение на Кремъл Брюксел и Вашингтон твърдят, че ще координират политиките и действията си, за установяване на диалог на високо ниво с Москва. Както и при срещата с НАТО, основната тревога идва от позициите спрямо Китай. Формирането на американско-европейски Съвет по търговия и технологии (TTC) изглежда цели да се противопостави на прогреса на Пекин в тези сфери.