Сръбският град Сомбор се намира на 200 км от Белград и 600 км от София. Разстоянието му до Денвър пък е 9000 км. Само допреди няколко години за хората от столицата на щата Колорадо Сомбор едва ли е означавал нещо. Днес ситуацията вече е друга, защото най-обичаният човек в града е родом именно от балканското градче.
В сряда сърбинът Никола Йокич беше избран за най-полезен играч (MVP) за редовния сезон в най-силното баскетболно първенство в света – Националната баскетболна асоциация (NBA). Той спечели 91 от общо 100 гласа за първото място, с което остави конкурентите си Джоел Ембийд, Стеф Къри, Янис Антетокумпо и Крис Пол далеч зад себе си. Постижението му е уникално и поради факта, че той е най-ниско класираният в историята играч в драфта на NBA, който получава приза.
Йокич е едва третият европеец, който печели наградата. Победата му в класацията пък оставя най-престижния индивидуален трофей в баскетбола за трета поредна година на Балканите, след като гръцкият национал Янис Антетокумпо го спечели в предишните две години. Той е и първият играч на позицията център, който печели наградата в последните 20 години след Шакил О‘Нийл.
„Благодаря ти, защото заради теб “големият човек“ се завърна. Благодаря ти лично и го оценявам много високо, защото ти си първият от много време насам, който го прави“, каза Шак на Йокич.
Върхът в света на баскетбола не изглежда толкова близо до Йокич в детството му, а и той самият не е толкова привързан към паркета като малък.
„Когато бях малък, дори до 13-14 години, ходех и участвах в конни състезания. Не тренирах кой знае колко баскетбол. Ходех в конюшните дори и само, за да съм коняр“, казва сърбинът пред The player’s tribune.
В началото Никола играе на няколко поста, но е „много дебел и не много висок“, както сам казва за себе си.
В началото той играе на няколко поста, но е „много дебел и не много висок“, както сам казва за себе си. Само след няколко години обаче той израства и постепенно се отказва от сладкото и пиенето на газирани напитки, от които по-рано поглъща по 4 литра на ден.
За подобряването му помагат и честите битки пред блока с двамата му братя.
„Като бях хлапе, гледах братята си. Аз съм смесица от тях двамата – единият е талантлив, другият е силен. Аз съм малко талантлив и малко силен“, разказва той.
По неговите думи баскетболът, който гледа, е само европейски, тъй като NBA се излъчва в ранните часове. По-късно, когато се появява YouTube, той започва да гледа Меджик Джонсън заради таланта му, Хаким Олайджуон, защото играе на поста му и Майкъл Джордан, защото… е Майкъл Джордан.
Усилията му дават резултат и, когато се мести в Нови Сад, където играе за училището си, е забелязан от столичния клуб „КК Мега Баскет“. Той става техен играч и се превръща в един от основните състезатели, достигайки финалите за националната купа, където губи от гранда „Цървена звезда“.
Отличните му изяви, най-вече в Адриатическата лига, събуждат интереса на големи отбори, включително и на скаутите от NBA.
Така се стига до Драфта през 2014 г. Той е избран на 41 място от „Денвър Нъгетс“, а докато това се случва по телевизията тече реклама на верига за бързо хранене.
„Всъщност спях, когато Денвър ме избраха. Брат ми беше организирал купон с шампанско и ми се обади по телефона. Изобщо не го слушах какво говори, казах му „Човече, спя“. Разбрах чак на сутринта“, спомня си баскетболистът.
Въпреки избора си той не вярва, че ще започне веднага с американския отбор, което обикновено се случва с играчи от Европа. В крайна сметка от „Нъгетс“ му се обаждат и всичко се променя.
„Съблекалните, тренировките, фитнесите, хората. Имахме към 10 треньори. Най-добрата част беше пътуването. С „Мега“ пътувахме по 10 часа с автобус, което не беше готино за голям човек като мен. Тук всичко е със самолети“, казва още Йокич.
Пробивът му в лигата идва след 3 години, когато за пръв път е избран за участник в мача на звездите и попада в един от идеалните отбори на сезона. За него започва да се говори с прякора, който използват коментаторите, защото е близък до звучене с името му – Жокерът (Joker).
Заради стила и доминиращата си позиция специалистите започват да го възприемат като една от водещите фигури в лигата, а наградата най-полезен играч е короната, която потвърждава достигането му до най-високото ниво.
Едно от малкото неща, за които Йокич твърди, че запазва у себе си от юноша, е страстта към играта.
„Понякога се случва да се сбутаме с някой, да се разменят удари. Искам да запазя това. Не боя, страстта. Не искам баскетболът да е като работа. Искам просто да запазя страстта. По-хубаво е от състезанията с коне“