Действието се развива в мрачна съдебна зала. Задържаният изслушва обвиненията, отделен в специална клетка с решетки. Когато идва неговият ред да разпита свидетел, той се изправя на крака, качва се на пейката, така че полицаите извън клетката да не могат да го стигнат, замахва с ръка и пробожда гърлото си с химикалка.
От гърлото му политат капки кръв, хората се развикват, настава суматоха.
Потресаващата сцена не е от филм, а от реалния живот. Човекът, който се пробожда в гърлото, е Стяпан Латипау – беларуски опозиционен активист, задържан през септември 2020 г., след като се е опитал да попречи на полицаи и работници да изтрият графит от вътрешния двор на жилищна сграда. На стената е било нарисувано старото беларуско знаме с червено и бяло, което опозицията използва като символ.
Латипау е обвинен в организиране на протести, съпротива при задържане и измама. Държавната телевизия в Беларус го обвини също, че е планирал да отрови полицаи.
На 1 юни, точно преди да се прободе в гърлото в съдебната зала, той се обърна към свидетеля, своя баща, и каза, че по време на престоя си в ареста е бил заплашван от Главното управление за борба с организираната престъпност и корупцията (ГУБОПиК) на беларуското вътрешно министерство.
Обещаха ми, че ако не се призная за виновен, ще ме вкарат в „стаята за натиск“.Стяпан Латипау
„Татко, след срещата, ГУБОПиК дойдоха да ме видят. Обещаха ми, че ако не се призная за виновен, ще ме вкарат в „стаята за натиск“, и че срещу роднините и съседите ми ще бъдат заведени наказателни дела. Вече 51 дни бях в стая за натиск. Така че, подготви се.“
Именно след тези думи Латипау се пробожда и е откаран в болница.
Това, че затворник предпочита да умре, отколкото да бъде пратен в така наречената „стая за натиск“, не е изолиран случай. Според правозащитни организации и бивши затворници тези стаи представляват буквално стаи за мъчения. Дори само заплахата да бъдат вкарани там кара много затворници да предприемат драстични действия.
Тези помещения в беларуските затвори биват описвани като килии, в които задържаните са посрещани от закоравели престъпници, които работят за властите като биячи. По думите на Сярхей Устинау от беларуската неправителствена организация „Правна инициатива“ работата им е да изтръгват чрез бой самопризнания от арестантите.
Правозащитникът Михаил Жамчужни, който прекара 6 години и половина в затвора по политически мотивирани обвинения, обясни пред беларуската служба на Радио Свободна Европа какво означава да прекараш време в „стая за натиск“.
Според него във всеки център за задържане под стража в Беларус има такива стаи, което е в нарушение на международното право. Властите твърдят, че стаите са необходими за тайни, но официални цели. По думите на Жамчужни клетките, които служат като „стаи за натиск“, обикновено са с площ 4 на 6 метра и са изцяло шумоизолирани със специални панели по стените и двойни врати.
В други случаи пък се използват нормални килии, в които обаче се пуска силна музика, която да заглуши писъците на задържаните. Арестантите добре знаят за съществуването на тези стаи и страхът от изпращане там е огромен.
„Често съм бил свидетел как осъдени или обвиняеми започват да [признават свои престъпления] точно пред вратата на стаите за натиск“, каза Жамчужни.
По думите на правозащитника част от задържаните се опитват да избегнат изпращането си в такива килии, като се осакатяват сами. Правят го, защото при отворена, кървяща рана задържаните биват изпращани в болница. Така успяват да си спестят мъченията поне за малко.
Има и задържани, които опитват да преминат теста на „стаите за натиск“, но резултатът зависи от силата на тяхната воля и способността им да не се поддават на заплахи, каза Жамчужни.
На фона на бруталните репресии, с които бяха смазани масовите протести срещу беларуския лидер Александър Лукашенко миналото лято, сплашванията често имат силен ефект върху арестуваните.
Вижте също Святлана Циханоуска призова за по-строги санкции срещу Беларус
През май Алеся Каханоуска каза пред Свободна Европа, че синът ѝ Яухен Каханоуски е бил бит, докато не признае обвиненията срещу него, свързани с участието му в протестите.
„Това са самопризнания, изтръгнати чрез побой. Когато започнаха да го заплашват, че ще го вкарат в „стая за натиск“, той се отказа и се призна за виновен“, каза Каханоуска. По-късно в съда синът ѝ пледира, че е невинен, и заяви, че самопризнанията му са били изтръгнати чрез психологически и физически натиск.
„Полицаите ме удряха в корема, по главата и по краката, заплашваха да ме изпратят в „стаята за натиск“, ако не дам показания по начина, по който трябва“, каза Каханоуски пред съда.
„Подписах [признанието], без да го чета, защото се страхувах, че ще ме бият отново.“
В крайна сметка Каханоуски беше признат за виновен за участие в масови безредици и беше осъден да излежи повече от 3 години и половина затвор.
Сярхей Устинау от организацията „Правна инициатива“ заяви, че изтезанията над демонстранти не са спирали, откакто започнаха протестите срещу Лукашенко, след като той обяви поредна изборна победа на 9 август 2020 г.
Устинау каза, че въпреки че повечето случаи на изтезания са били извършени през първата седмица от масовите демонстрации от 9 до 13 август, протестиралите „все още биват измъчвани и днес, измъчвани са в затворите“.
„Има много случаи, когато в съда хората заявяват, че са били бити, за да направят самопризнания“, каза Устинов. По думите му обаче съдилищата просто игнорират оттеглянето на самопризнанията.
Вижте също “Уважавам Лукашенко”. Какво знаем за новото “самопризнание” на журналиста Пратасевич