Ефектът на доминото. Как конкретно санкциите на САЩ удрят Пеевски и Божков

Протаст срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г.

Никой повече да не работи с тях. Това очакват САЩ за санкционираните в сряда български граждани, сред които са бившият депутат и медиен магнат Делян Пеевски и обвиненият за 18 престъпления хазартен бос Васил Божков.

Ограниченията, предвидени в американския закон „Магнитски“, по който бяха санкционирани Божков, Пеевски и близкият до него Илко Желязков, изглежда ще доведат точно до това - никой или почти никой да не може да работи с тях.

Те засягат не само собствеността и банковите сметки на тримата санкционирани в САЩ, а и възможността им изобщо да развиват дейност почти навсякъде по света, обясниха пред Свободна Европа експерти.

Много е вероятно съвсем скоро тримата да не могат изобщо да си открият банкова сметка в почти никоя банка по света. Няма да могат да използват кредитни карти, а трудно ще се намери фирма, която да иска да сключва договори с тях.

Всяка българска банка получава черния списък на САЩ със санкционирани хора и фирми и може да блокира техните сметки и да откаже да работи с тях в бъдеще. В противен случай самата банка е заплашена от санкции, които могат да достигнат огромни размери.

Президентът Румен Радев вече заговори за „мерки“, които трябва да предприеме и България. Няколко часа по-късно правителството реши да състави черен списък с всички хора и фирми, свързани с Пеевски, Божков и Желязков. Държавните ведомства и фирми няма да имат право да работят с тях.

В следващите редове описваме най-важните последствия от санкциите на САЩ.

Имотите, парите, сметките

Министерството на финансите на САЩ санкционира Делян Пеевски, Илко Желязков и Васил Божков, както и 64 фирми, свързани с тях. Тези санкции са съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“, който е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.

Санкциите по закона „Магнитски“ са насочени към имуществото на хора, уличени в корупция. Затова той предвижда блокиране на цялата собственост на нарушителите на територията на САЩ и забрана за транзакции, пренос на стоки и услуги в тяхна полза.

Вижте също Кои са санкционираните от САЩ и какви са причините за всеки един

„Тези санкции са насочени към всичко, което физически се намира на територията на САЩ или под контрола, във владението на американски граждани или американски компании“, каза в интервю за Свободна Европа адв. Боряна Мусева, доцент по международно частно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Едната хипотеза е да си представим недвижими имоти и други ценни вещи, които се намират на американска територия. Но най-важното е, че в това понятие за имущество попадат и банковите сметки на тези лица, на дружествата им и на техни дъщерни дружества“, поясни доц. Мусева.

Как работят санкциите по закона „Магнитски“

Начинът, по който работят санкциите по закона „Магнитски“, не е чак толкова прост. Идеята обаче е ясна – никой повече да не работи със санкционираните. За тази цел цялото имущество на санкционираните и на фирмите им в САЩ и техните банкови сметки ще бъдат блокирани.

Другите санкции

САЩ санкционираха общо шестима български граждани. Не всички обаче са санкционирани по един и същи закон.

Делян Пеевски, Илко Желязков, както и бившите държавни служители Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов са санкционирани по силата на Член 7031(c) от Закона за Държавния департамент, чуждестранните дейности и свързаните с тях програмни бюджетни средства за 2021 г. Това значи, че на тях и на членовете на семействата им е забранено да влизат в САЩ. Законът предвижда и „публично обявяване“ на лица, замесени в корупция.

Този законов текст е въведен през 2008 г. и в началото е насочен срещу представители на чужди правителства, замесени в корупция във връзка с експлоатация на природни ресурси. През 2014 г. са допълнени и нарушителите на човешки права. Законът се прилага в случаи, когато има „достоверни доказателства, че тези лица са замесени в значителна корупция“.

„Тези сметки могат да се намират в американски банки в САЩ и по целия свят“, обяснява доц. Боряна Мусева. „Но могат да се намират и в банки, които не са американски. Включването на тези лица в т.нар. черен списък, който се поддържа от Министерството на финансите на САЩ, задължава други субекти, които не са американски физически или юридически лица, също да блокират, да не приемат транзакции и сделки с участието на санкционираните.“

Механизмът на тези ограничения е свързан с въпроса дали тези банки извършват операции в американски долари.

Вижте също Това е удар срещу мафията, който отваря вратата за промяна на цялата система

„Ако една банка има експозиции в долари, това предполага тя да има кореспондентска сметка в долари, свързана с американска банка. Това би означавало, че ако тази банка иска да запази възможността си да работи в доларови експозиции, тя трябва да се съобразява с американските санкции“, пояснява експертът по международно частно право.

„Това е ефектът на доминото, по който действа законът „Магнитски“.

Така например ако човек от черния списък на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на САЩ иска да преведе пари по сметка в дубайска банка, която извършва операции в американски долари, това няма да бъде възможно.

„Този черен списък на OFAC достига и до всяка една българска банка и по него задължително се правят проверки, когато се открива банкова сметка“, каза още доц. Мусева.

Ако банки или фирми не се съобразят със санкциите на САЩ срещу хора и фирми в черния списък, самите те могат да бъдат глобени.

„В този закон има предвидени жестоки наказания, които включват глоби в размер на милиони“, поясни доц. Мусева.

„Има банки със задължения от няколко милиарда, които произтичат от такива нарушения. Банките отговарят финансово, конкретни лица могат да отговарят и наказателно. Ако се стигне до нарушение има и други механизми – чрез сигнали за пране на пари. Възможно е властите на национално ниво в конкретната държава да предприемат допълнителни мерки и да се стигне до разследвания, които една банка не може да си позволи.“

Какво следва за санкционираните

Хората и фирмите, които са били включени в черния списък на САЩ, ще останат с блокирани банкови сметки в американските банки, а след това вероятно и в банки в други държави. Освен това занапред те няма да могат да си откриват нови банкови сметки.

Това включва и личните сметки на санкционираните хора, които освен това няма да могат да притежават кредитни или дебитни карти, защото системите на VISA, Mastercard и др., които винаги са свърдани със сметка в банка или друга финансова институция, също са задължени лица по тези санкции, посочи адв. Мусева.

Санкционираните занапред няма да могат да основават нови компании, които да работят нормално на западните пазари.

В България сметки и имущество на хазартния бизнесмен Васил Божков бяха запорирани след като прокуратурата му повдигна обвинения. Част от тези запори бяха отменени от съда. През февруари антикорупционната комисия (КПКОНПИ) внесе в съда искане за отнемане на имущество на хазартния бос и на жена му Елена Динева. Общата стойност на претендираното от КПКОНПИ имущество като незаконно придобито е 406 млн. лв.

Подобни мерки обаче никога не са били предприемани за другите двама санкционирани по американския закон „Магнитски“ – Делян Пеевски и Илко Желязков.

Боряна Мусева не изключи възможността санкционираните бизнесмени да продължат под някаква форма своята дейност – например чрез фирми, управлявани от подставени лица, или чрез офшорни фирми. Но и в този случай ограниченията са значителни.

„Към офшорните компании рестрикциите в последните години се увеличиха. Ако банките си спазват задълженията, би трябвало изобщо на не откриват сметки на компании с неустановен реален собственик. Тоест модела, при който ти използваш компания, която скрива реалния собственик, включително и в България, не би трябвало да работи.“

Вижте също Пет очевидни извода от американските санкции срещу българската мафия