Интервю, писмо, проверка. Кои са "тайните", заради които ДАНС набеляза Бойко Рашков

Точно преди две години в редакцията на Свободна Европа пристигна писмо от ДАНС. Поискаха текст и видео от публикувани интервюта с Бойко Рашков. Любезното писмо молеше да побързаме заради "кратките срокове" в постановлението на прокуратурата за извършване на проверка. Така и направихме.

Две години по-късно Бойко Рашков е вицепремиер и министър на вътрешните работи в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Силовият вицепремиер поиска и получи уволнението на ключови фигури, сред които и председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Димитър Георгиев и един от заместниците му, Недялко Недялков.

Те не му останаха длъжни. Първо Георгиев обяви в деня на смяната си с Пламен Тончев, че Рашков е с отнет достъп до класифицирана информация от 2019 г. Няколко дни по-късно Недялков допълни, че достъпът на Рашков до класифицирана информация е бил отнет заради "разгласяване на такива данни".

Бойко Рашков получава автоматично достъп до класифицирана информация, както и всеки министър. Освен това, през 2019 г. - когато е отнет достъпът му - той не заема никаква публична длъжност и остава неясно защо изобщо е имал такъв достъп.

Но дали онова писмо, с което започнахме, не е ключът към разкриването на тази история? И наистина ли става въпрос за разгласяване на държавна тайна от Рашков или в дъното стои съвсем различен сюжет?

Димитър Георгиев и Недялко Недялков не пожелаха да разкрият конкретни подробности. Преди няколко дни Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди пред медиите, че достъпът на Рашков действително е бил отнет на 23 април 2019 г., но не съобщи на какво законово основание.

Само два месеца преди това да се случи обаче, Рашков дава две интервюта пред Свободна Европа, в които коментира множество данни за незаконно използване на специални разузнавателни средства (СРС), включително и по случаи, добили широка публичност преди това.

Малко по-късно ДАНС проявява интерес точно към тези интервюта заради образувана прокурорска проверка. Оттогава насам обаче липсва публична информация дали тази проверка е довела до образуване на разследване и повдигане на обвинение. А разгласяването на държавна тайна - за каквото намеква Недялков - е тежко престъпление и може да бъде установено само от съда с влязла в сила присъда. Такова нещо не се е случило.

Нито прокуратурата, нито ДАНС, нито ДКСИ реагират на изпратените им въпроси по случая. Потърсен от Свободна Европа, Бойко Рашков също се въздържа от коментар по темата "на този етап".

В следващите редове подреждаме датите и събитията.

"Полъх от 1948 г."

На 20 януари 2019 г. Свободна Европа публикува статия, в която се съобщава, че издателят на в. "Сега" и собственик на "Овергаз" Сашо Дончев е бил обект на СРС, като използването им е било обосновано с текст от Наказателния кодекс (НК), който датира от ерата на сталинисткото правораздаване.

Става въпрос за т.нар. вредителство срещу икономиката, регламентирано в член 107, чиято последна редакция в НК е от 1968 г. Не е известно българският съд някога изобщо да е разглеждал дело, образувано по този текст.

Сюжетът с подслушването стана известен покрай скандала "ЦУМ-гейт", когато Дончев публично заяви, че е бил повикан на среща с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и на нея той е дал на Дончев да разбере, че комуникациите му се следят от службите.

В статията на Свободна Европа бяха публикувани и извадки от видеоинтервю с Бойко Рашков, в които той разказва за случай на използвани СРС по "екзотичен текст" от НК, който обаче Националното бюро за контрол на СРС не е успяло да провери - причината е отказ на ДАНС да съдейства. Рашков оглавяваше Бюрото до края на 2018 г.

Бойко Рашков за СРС-тата по прокурорската проверка за вредителство

"Става дума за един български гражданин. Дали се казва Сашо Дончев, или се казва по друг начин, с друго име, това не е най-същественото. Най-същественото е, че един държавен орган на практика е лишен от възможността да охранява, да защитава правата на граждани, които са ограничени с незаконно използване на СРС", казва тогава Рашков пред Свободна Европа.

"СРС в стаята на съда"

Половин месец по-късно, на 4 февруари, Свободна Европа публикува нова статия, в която бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС отново дава интервю. Този път темата е варненският съдия Светлозар Георгиев, който е бил поставен под тотален контрол от ДАНС заради съмнения, че ще получи подкуп от Веселин Марешки.

Такива доказателства така и не са открити, но магистратът е принуден да си направи отвод по делото, след което подава молба за проверка дали е бил обект на незаконно подслушване.

"Наказателното дело беше приключено по отношение на този магистрат. Естествено, че той беше видял използването на СРС в материалите по делото спрямо него. Искаше от нас да извършим проверка и да получи отговор дали прилагането е било законосъобразно", разказва Рашков с уточнението, че тази проверка така и не приключва с конкретен резултат.

Как прокуратурата и депутатите мълчаливо толерират безконтролните СРС

В рамките на това свое интервю той отново казва, че неведнъж е призовавал правителството, парламента и прокуратурата към намиране на решение на проблема с нежеланието на ДАНС да предоставя материали за СРС на проверяващите от Бюрото. Изказванията му обаче са неглижирани както от бившите управляващи от ГЕРБ и "Обединени патриоти", така и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Мерки така и не са взети.

Писмото от ДАНС

Коментираните от Рашков институции не реагират по никакъв начин след публикуването на двете му интервюта в началото на 2019 г.

В края на май същата година обаче Свободна Европа получава писмо от ДАНС, с което зам.-председателят Николай Ненков моли на агенцията да бъдат предоставени въпросните две статии на хартиен носител, както и излъчените видеокадри с Рашков – на дигителен носител.

Като основание за това искане е посочена прокурорска преписка, образувана по-рано през 2019 г. в Софийската градска прокуратура (СГП). При проверка на нейния номер в електронната деловодна система в сайта на държавното обвинение, обаче не излиза резултат. Това може да се обясни по два начина: въпросната преписка е засекретена или данни за нея не са качени в системата по някаква друга причина.

Въпроси без отговори

Свободна Европа отправи няколко запитвани до компетентните в случая институции – прокуратурата, ДАНС и ДКСИ. Попитахме държавното обвинения на какъв етап се намира въпросната проверка на СГП, разполага ли прокуратурата с доказателства, които да уличават Рашков в разгласяване на държавна тайна, както и дали има образувано такова дело.

Попитахме ДАНС дали проверката, по която агенцията поиска двете интервюта на Рашков, има отношение към отнетия му в края на април 2019 г. секретен достъп. Попитахме и дали агенцията е предавала на прокуратурата доказателства за разгласяване на държавна тайна от Рашков с мнение срещу него да бъде образувано разследване.

В запитването до ДКСИ поискахме информация на какво основание е бил отнет секретният достъп на Рашков преди две години, както и на какво основание той е продължавал да има такъв - цели 4 месеца, след като вече не е заемал пост, който предполага работа със секретни материали.

До редакционното приключване на статията не получихме отговори от нито една от трите институции.