Руските власти замислят доброволен ГУЛАГ в буквалния смисъл на думата. Идеята предвижда затворниците да имат право сами да изберат да полагат доброволен труд в Сибир, вместо да се намират в трудов лагер, където по принуда се работи.
Формалният повод за тази идея е фактът, че за някои от най-грандиозните строителни проекти досега е била използвана работната сила на мигрантите, а пандемията от COVID-19 е спряла притока им.
По-конкретно казано, Русия търси работници за строителството на Байкало-Амурската магистрала (БАМ), за проекти в Ненецкия окръг, в Таймир, в Магадан и в Норилск, казва първият инициатор на тази идея – Александър Калашников, който е директор на Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН).
Your browser doesn’t support HTML5
Кошмарите от миналото
Идеята беше представена на 20 май и вече е подкрепена от Министерството на правосъдието, Следствения комитет, Президентския съвет по правата на човека и председателя на руската Дума Вячеслав Володин.
Това означава, че превръщането й в закон е само въпрос на време.
Какви са тези райони
Всички цитирани географски имена означават места в Сибир и на тяхна територия е имало лагери по времето на сталинизма. Тогавашната система за принудителен труд на затворниците, милиони от които са политически, е под шапката на Главното управление на лагерите (ГУЛАГ). Съкращението се прославя с книгата на нобеловия лауреат Александър Солженицин, описал нечовешките условия на живот в книгата си „Архипелаг ГУЛАГ“.
Строежът на БАМ често се използва като нарицателно за принудителен затворнически труд – някои отсечки от нея са строени от лагерници. Изчислено е, че през такава принудителна работа са минали около 2 милиона затворници, пише Радио Свобода.
Макар че се нарича магистрала, БАМ е всъщност железопътна линия, прекосяваща Сибир успоредно на Транссибирската железница. След закриването на сталинските лагери тя е непрекъснато достроявана.
През 2020 г. Кремъл лансира ново разширяване на линията, разклонението й и удължаването й „до Токио“. С мост.
Как живеят затворниците днес
Осъдените рецидивисти, извършили най-тежките престъпления, са единствените, които Русия изпраща в затвори в класическия смисъл на думата.
За останалите осъдени наказанието „лишаване от свобода“ преминава в трудов лагер. На руски той се нарича „изправителна колония“ (ИК) и е приемник на някогашния ГУЛАГ. Разликата е в това, че днешните лагери са подчинени не на тайните служби, а на ФСИН, че в тях човек се озовава след истинска съдебна присъда и че руската конституция дава на затворника право на свиждане, разходка, кореспонденция и пр. Но не винаги това се спазва.
Политическите затворници, каквито бяха жените от пънк-групата Пуси Райът, журналистът от РБК Александър Соколов, журналистът от „Медуза“ Иван Голунов, опозиционерът Алексей Навални – всички те са не в затвор, а в трудов лагер, където се работи в сферата на някакво производство.
Голяма част от парите, които изкарват там, отиват за поддържане на администрацията на лагера. Отношението към тях много често не е „по устав“ – те са изпращани в наказателен изолатор, което ги лишава от права за определено време, или са вкарвани в списъци на особено опасни затворници, които не получават право на свиждане.
„Това не е ГУЛАГ“
Сегашното предложение на шефа на ФСИН практически би заменило принудителния труд на едно място с принудителен труд на друго място.
В него се уточняват и строителните обекти, където затворниците ще могат да се трудят, „за да се социализират“. Шефът на ФСИН описа идеята си заедно с едно уточнение, направено пред журналисти: „Това няма да е ГУЛАГ, това ще бъдат абсолютно нови достойни условия, защото човек вече ще се труди в рамките на общежитие или ще си наема квартира, ако иска, ще бъде със семейството си и ще получава достойна заплата“.
Вижте също Мястото, където не можеш да спиш. Как изглежда лагерът, в който е изпратен Навални