Отричай, обиждай, завеждай дела. Как властите в Европа реагират на обвинения в подслушване

Всички големи скандали с незаконно подслушване, извършено от държавен орган, са като извадени от калъп: първо ги разкрива пресата или опозицията, после политиците отричат, след това някой от посветените в подслушването проговаря и пред съда, а накрая идва присъдата.

Не е само Уотъргейт в САЩ. Злоупотребите с подслушвателна техника, извършени от тайни служби, съществуват и в Европа – от Ирландия до Румъния. Тук ви предлагаме две от тези истории, които най-силно разтърсиха континента. Единият случай е вече в историята, а другият се развива в момента в съдебната зала.

Франция

През 1982 г. френският президент Франсоа Митеран научава, че журналистът Жан-Едерн Алие е открил незаконната му дъщеря Мазарин и ще разкрие самоличността й. Той се опитва да нареди на службите да я подслушват, за да знаят къде е и да я защитят, ако се наложи. Но службите отказват.

През следващата година Митеран създава собствени служби, подчинени на него лично, и дублиращи функциите на други звена в държавната администрация.

Десетилетия по-късно става ясно, че звеното веднага е започнало да подслушва журналиста, а след него и десетки хора, нямащи нищо общо с незаконната дъщеря.

Първите публикации за това, че държавният глава лично ръководи екип по подслушване се появяват точно 10 години по-късно, когато Митеран вече е по средата на втория си 7-годишен мандат. Разкритията са на вестниците Льо Канар Аншене и на Либерасион, последвани от Льо Монд.

Властите отричат бурно: те наричат журналистите шпиони, шарлатани, шантажори и терористи. Митеран прекратява интервю, което му взимат в Елисейския дворец, щом му задават въпроси за подслушването. Възмутен е, повишава глас: „Дори не знам как се подслушва!“ Един от главните подслушвачи дори завежда дело за клевета срещу главния редактор на Льо Монд Едви Пленел заради твърденията му. Но журналистът печели делото.

Публикациите са написани с помощта на вътрешни източници. Основният от тези източници по-късно е осъден заради това, че е предал секретни стенограми на пресата. Присъдата му е 5 000 евро глоба и 6 месеца затвор условно.

Процесът за самото подслушване се бави дълги години и приключва когато Митеран е отдавна покойник. През ноември 2005 съдът приема, че именно президентът е създал цяла държавна структура, за да „предприеме вмешателство в личния живот на Жан-Едерн Алие с цел да може да удовлетвори желанието си да защити собствения си [личен живот]“.

Съдът приема, че от 1983 до 1986 службата за подслушване е следила почти 150 души. Сред тях са водещи френски журналисти, писатели, режисьори, адвокати, представители на неправителствени организации, полицаи и жандармеристи. Подслушаните разговори са над 3000.

Журналистът, заради когото започва подслушването, умира година след Франсоа Митеран – през 1997 г. Той оставя след себе си книга, наречена „Изгубената чест на Франсоа Митеран“.

Северна Македония

През 2015 г. сегашният президент Зоран Заев е в опозиция. Той обвинява управляващите в това, че са подслушвали журналисти и хора от опозицията. Твърди, че обект на подслушване са били около 20 000 граждани – „повече, отколкото по времето на комунизма“.

Обвинението в подслушване идва на фона на други събития – Заев вече е обвинен в замисляне на преврат заедно с британското посолство, студентите протестират и бунтът им е жестоко потушен.

Заев си служи с достигнал до него запис от разговор между премиера Груевски, шефа на службите Сашо Миялков и други хора от управлението. Почти едновременно идват и други записи – за подмяна на изборните резултати, за корупция и за потулено убийство на младеж.

Управляващите твърдят, че записите са монтирани със съдействието на „чужди служби за сигурност“. Срещу Заев, който и без това вече е обвинен в шпионаж, започва и разследване за шантажиране на министър-председателя.

След преговори, водени със съдействието на Брюксел, министрите на транспорта и вътрешните работи, както и шефът на службите подават оставка. Провеждат се извънредни избори, на които властта се сменя.

Срещу Груевски и хора от неговия екип започват различни дела. Повечето са резултат от скандала с подслушването и вече са довели до ефективни присъди – предимно за корупция и за полицейско насилие. В делата се използват записите от подслушването, в които се намират улики за извършени престъпления.

Най-бавно се придвижва делото за самото незаконно подслушване. През февруари 2021 г. съдът осъжда на първа инстанция 11 души от полицията и службите начело с бившия шеф на службите Сашо Миялков.

Съдът приема, че между 2008 и 2015 г. са били подслушвани 4 200 телефона без разрешение от съда. Други 1 541 телефона са били подслушвани извън времето, за което съдът е издал разрешение.

Миялков получава 12-годишна присъда. Други петима получават присъди от 3 до 15 години. Още петима са осъдени условно. По делото не е бил привличан самият премиер Никола Груевски, който се укрива в Унгария и вече има присъди, издадени в негово отсъствие, по други дела.

По делото свидетелстват двама души, които са предали записите на тогавашния опозиционер Зоран Заев. Единият е полицай, а другият – служител на контраразузнаването, което към момента на приключване на делото вече е разформирано и е създадена Националната агенция за сигурност.