Наближава 6/18 юли. Денят, в който през 1895 г. в дома му на ул. „Раковска“ спира да бие сърцето на бившия премиер Стефан Стамболов. В суматохата на миналогодишното лято с неговите протести, нито една държавна институция не уважи паметта му. В късния следобед на паметника нямаше нито едно цвете. Забравиха дори да раздадат почетния знак на негово име. А историята на тези награди е любопитна сама по себе си.
През вече далечната 2006 г., от името на Институт по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов" към УНИБИТ (популярен като Библиотекарския институт - б.р.), БАН и Националния военноисторически музей, се учредява почетният знак за лидерство „Стефан Стамболов“.
Самите награди започват да се раздават три години по-късно, през знаковата 2009 г., която някои наблюдатели смятат за край на прехода и окончателно оформяне на постпреходното статуково, свързано с ерата „Борисов“ и стоящите зад него.
Отличието се присъжда в две категории - „За лидерство в държавата“ и „За лидерство в духовността“. През следващите години заради пасване с избраните носители се добавят и награди за лидерство, свързани с „местното самоуправление“, „материалната сфера и предприемачеството“ и др.
За около десетина години предстои почетният знак "Стефан Стамболов" да отиде у немалко носители, свързани с провъзгласилия се политически и интелектуален елит на Прехода.
Кои са носителите през годините?
През 2009 г. журито, което определя наградените, включва Светлана Шаренкова, председател на форум "България-Русия", чл.-кор. Атанас Атанасов, историчката Валерия Фол и ректорът на тогавашния СВУБИТ Стоян Денчев. За първи носители на почетния знак са избрани омбудсманът Гиньо Ганев, първият демократично избран президент Желю Желев, академик Иван Юхновски (председател на БАН 1996-2008) и... самият Стоян Денчев. Посмъртно с почетния знак са удостоени още Николай Добрев и... Александър Фол.
Не закъсняват да удостоят и президента Георги Първанов за "търсенето на хармония в обществените отношения".
Още през март 2010 г., едва след една година премиерство, почетният знак получава и... Бойко Борисов. През юли същата година не закъсняват да удостоят и президента Георги Първанов. Почетният знак е получен конкретно за "търсенето на хармония в обществените отношения". Сам Георги Първанов изнася специална лекция на тема "Политическото лидерство – уроци от българската история" по време на научна сесия, състояла се в БАН на тема "Лидерство и национална сигурност". Първанов припомня как в продължение на десетилетия се е говорело за "ролята на масите", а се подценявало "лидерството".
През годините цяла кохорта от бивши и настоящи политици, свързани най-вече с постпреходното статукво, стават носители на почетния знак.
На 8 юли 2011 г. Институтът по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“, Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Българската академия на науките организират пета научна сесия по проблеми на лидерството. Тя е на тема „Лидерството пред новите предизвикателства на мултикултурната среда“ и се провежда под патронажа на ген. Ангел Марин в Големия салон на БАН.
Както тази, така и всички следващи конференции имат по-скоро ритуален характер и нямат на практика почти никакво отношение към истински научното изучаване на Стамболов. Те са по-скоро опити на различни представители на статуквото да си поговорят за Стамболов и да си раздадат взаимно награди.
Пътят до Ахмед Доган
През юли 2012 г. почетният знак за лидерство отива при кмета на София Йорданка Фандъкова (за лидерство в материалната сфера и предприемачеството), генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и българския патриарх Максим.
В началото на юли 2013 г. – в разгара на започналите протести срещу кабинета на Пламен Орешарски – с почетния знак е удостоен веднага и новия патриарх Неофит, както и акад. Петър Кендеров, "за личен лидерски принос през 2013 г.", съответно за "държавност" и "духовна дейност".
През 2014 г. – в период, в който все още управлява кабинета на Орешарски и вървят протести за оставка - наградата "Стефан Стамболов" този път получават вицепрезидентката Маргарита Попова, Стефан Воденичаров и Андрей Пантев. В комисията за номинация участват отново Стоян Денчев, Светлана Шаренкова, ... самият Стефан Воденичаров, Валерия Фол и Димитър Иванов.
Ръководител на института е последният началник на шести отдел към Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
Междувременно, през същата 2014 г. "Институтът за теория и практика на лидерството" се преименува, и то с решение вече на Министерския съвет, в "Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда" към УНИБИТ. Ръководител му е отново последният началник на шести отдел към Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.
В центъра на целите на института постепенно характерните за края на 90-те и началото на новия век поне на думи евроатлантически приоритети започват да отстъпват пред по-голямото ударение и по-честата употреба на един дискурс, свързан с "националното достойнство на българите", укрепването на държавността, сътрудничеството с Българската православна църква (БПЦ).
На 30 януари 2015 г. почетният знак на името на Стамболов получава бившия вицепремиер Ивайло Калфин, министър от АБВ на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов. Твърди се, че почетният знак е определен от комисия в състав Петър Кендеров, Андрей Пантев и Михаил Неделчев. В словото си награденият Калфин поставя ударение върху единението и националната идентичност.
За принос към "държавността"
През 2016 г. наградата е връчена и на Ахмед Доган (около месец след разправата му с Лютви Местан), като до него са художникът Светлин Русев и кмета на Бургас Димитър Николов. Първият получава награда за приноса си към "държавността", вторият - към "духовността", а третият - към "местното самоуправление".
Връчването на почетния знак става през февруари по време на вече десетата научна сесия по лидерство, която се провежда в Националния военно-исторически музей. Тя е на тема "Качества на личността и лидерски практики". Организирана е отново от Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии, Института за изследване на населението и човека към БАН и Националният военно-исторически музей към Министерство на отбраната.
За пръв път като че ли Ахмед Доган е сравнен със Стефан Стамболов още през 2009 г.
Всъщност, за пръв път като че ли Ахмед Доган е сравнен със Стамболов още през 2009 г. от депутата Хасан Хаджихасан, и то във връзка с признанието на лидера на ДПС за "обръчите от фирми", които има около себе си всяка една политическа сила.
На следващата, 2017 г., знакът "Стефан Стамболов" е получен от Красимир Каракачанов, заедно с издателя Иван Гранитски. Наградата им е връчена в Големия салон на БАН, където се провежда поредната, единадесета конференция по лидерство на тема "Лидерството през 21 век – перспективи и тенденции". Знакът на Каракачанов е връчен от Стоян Денчев и Светлана Шаренкова, а на Иван Гранитски - от акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ.
На церемонията присъстват още Стефан Воденичаров, Благовест Сендов, Антон Дончев, Сергей Игнатов, Тодор Танев, както и заместник-кметът на София Тодор Чобанов.
В началото на 2019 г. почетният знак на името на Стамболов за 2018 г. отива при главния прокурор Сотир Цацаров и вицепрезидента Илиана Йотова. Огласени са по време на XIII-та поред конференция по лидерство, която се провежда в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Поради служебни ангажименти Цацаров не успява да присъства, но малко по-късно приема лично наградата в УНИБИТ в присъствието и на студенти. Почетният знак му е връчен от проф. Ирена Петева, ректор на УНИБИТ и от председателя на Общото събрание Стоян Денчев.
Недоволствата през годините
През 2016 г. Ахмед Доган не присъства лично на връчването на наградата, която получава зам.-председателят на парламентарнанта група на ДПС Станислав Анастасов.
Светлин Русев и Димитър Николов получават наградите си лично, като имената им са анонсирани от Светлана Шаренкова, председател на Асоциация "България-Русия". После се оказва, че Доган не е получил наградата си лично тъй като е имал забрана от министъра на отбраната Николай Ненчев да влезе на територията на Военно-историческия музей.
Видимо раздразнението от раздаването на всички тези награди в хода на годините нараства. По този повод политологът Огнян Минчев написва в профила си във Фейсбук следното:
„Ако имахме капчица достойнство, щяхме отдавна да сме учредили една истинска асоциация за съхранение и популяризиране делото на Стефан Стамболов.“
Още по-язвителна е реакцията на скулптура Велислав Минеков:
„Шаренкова /рублофил/ дава награда на иметото на Стефан Стамболов /русофоб/ в чест на митрополит Николай /рекламно лице на Ролекс, часовници/ от името на библиомилиционерски институт за революционна естетика. Мълчанието ни превърна дъното в мармалад.“
Не закъсняват и други негативни обществени реакции около раздаването на тези подозрителни за широката публика награди. В тях и отлично се предугажда техният смисъл и значение. Обикновено се обръща внимание на минали постове и „заслуги“, както и на корупционни обвързаности, и най-вече на връзките на награждаващите с „Мултигруп“ и Държавна сигурност, включително и агентурното им минало.
Възраженията на обществеността не са голословни. Както става ясно след рухването на КТБ, шефът на института, раздаващ наградите, последният началник на Шести отдел при Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и вицепрезидент в миналото на „Мултигруп“, е едно от физическите лица, които са имали специални преференции за своите депозити в банката преди фалита й.
Опити за скриване на генезиса
Постепенно Институтът по лидерство започва да се самопредставя като създаден още през 1991 г. като институт „Стефан Стамболов“. В биографията на организацията тесните връзки и преплитане на дейността с корпорацията „Мултигруп“ старателно се премълчават. Пропуска се, че и Стоян Денчев, и Димитър Иванов са били зам.-шефове на самата групировка.
Вече се изтъква, че създатели на института били обикновени представители на „българския финансов и интелектуален капитал“. Изключително показателно понятията „европейско“, „НАТО“, в началото преекспонирани, започват постепенно да изчезват и към края на второто десетилетие на века се изтъква на преден план как институтът работи за „патриотични ценности и идеали“, „икономическо обновление“ и „национална идентичност и силна държавност“.
Всъщност преходът през годините в раздаването на наградите от Желю Желев към Красимир Каракачанов ясно свидетелства за ценностното преориентиране и завръщане към изконния етос.
От 2013 г. насам сме свидетели на особеното мнение именно на тези кръгове около събитията в Украйна, анексията на Крим, аферата „Скрипал“ и някои други, които демонстрират определена колебливост във външнополитическата евроатлантическа ориентация на страната. Прави също впечатление, че твърде бързо именно тяхната интерпретация достига до сутрешните блокове на големите телевизии.
Промяната в посланията
Заедно с това, споменатите кръгове непрекъснато говорят в публичното пространство за подвизите на „българските секретни служби“ по времето на Тодор Живков и внушават страх в българското общество от настъпващите нови опасности – „терора“, „джихадистите“, „бежанците“.
Едновременно критики се отправят и срещу политици и държавници като Първанов, Станишев и Румен Петков за опасното отваряне на архивите на спецслужбите, за действия, насочени срещу „здравината на държавата“, „имунната система на държавата“.
Не са пощадени също Брюксел и САЩ, които не искали „самостоятелна и силна държава“; „неолибералите“ и „либералния пазарен модел“ с неговите „крайни егоистични цели“; Сорос и „новите елити с промити мозъци“; „капитала“.
Зад наградите стои кръг, който пази постпреходното статукво.
Можем определено да кажем, че зад наградите стои кръг, който пази постпреходното статукво, една задкулисна власт с определени позиции сред почти всички политически сили. Те се застъпват за декларативен евроатлантизъм, усвояване на европейските фондове, без всичко това да им пречи да приемат соцносталгията, евразийството, антиевропеизма, национализма и патриотарството, Путинова Русия.
Никаква изненада не е тяхното изключително враждебно настроение срещу опитите за съдебна реформа, за слагане край на концентрацията на власт в медиите в едни ръце, както и срещу всякакви действия, насочени срещу корупцията.
В крайна сметка внушенията на института около раздаването на наградата на името на Стамболов е повече от ясна – корупцията е неизбежен страничен ефект на управлението. И на Стамболов се е наложило да го преглътне и зад разписаните законови правила да измисли едни други, реално действащи. Това правят тези, които награждаваме, това правим и ние. Всъщност някои дела при Стамболов, а и падането му от власт, както и неговият край, показват, че това не е съвсем така. А раздаващите наградата може би готвят такава и за... Румен Радев. Той все още няма такава.
*Представеният текст е адаптиран откъс от предстоящата да се появи книга на автора "Стамболов след Стамболов. Минало, политика, памет 1895-2020 г."
* *Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.