Близо година след началото на протестите срещу правителството на Александър Лукашенко ситуацията за свободните медии в страната става все по-сложна, което стана видно от събитията в последните два дни.
В сряда, след прекарани 7 месеца в наказателна колония в Гомел, беше освободена журналистката Катерина Борисевич от беларуския портал Tut.by. През ноември тя беше задържана, а в последствие и осъдена заради свое разследване за смъртта на активиста Раман Бандаренко.
В материала си Борисевич цитира медицински документи, според които в кръвта на Бондаренко не е открито съдържание на етанол. В същото време Александър Лукашенко беше заявил, че когато смъртта на активиста е настъпила, той е бил пиян. Борисевич, заедно с един от лекарите, които са се грижили за Бандаренко, бяха осъдени заради това, че са огласили медицинска тайна.
По време на освобождаването ѝ тя бе заснета с жълт етикет върху дрехите си, който беше забелязан от потребители онлайн. Според данните от беларуската система за изпълнение на наказанията, тя използва три етикета за обозначаване на затворниците: жълт, червен и зелен.
С жълтия се обозначават затворниците, които са “склонни към екстремизъм”. Те са задължавани винаги да са първите при проверка, получават писма само от личен характер и изпълняват всяко едно административно нареждане, като в противен случай биват лишавани от обаждания, посещения и могат да бъдат поставени в карцер.
Your browser doesn’t support HTML5
Протестът, който не може да бъде забранен
Ден преди освобождаването на Борисевич, офисите на медията, в която тя работи - Tut.by и свързаните с нея сайтове Houser.by и Av.by, както и домове на редактори в медиите, бяха претърсени от органите на реда.
Причина за това стана разследване срещу медийната група Tut Bai, която беше заподозряна в данъчни измами.
След претърсването публичният достъп до сайта на Tut.by беше забранен.
Кирил Валошин, един от основателите на Tut.by, каза в интервю за Радио Свободна Европа, че домейнът на портала е бил блокиран. По информация на портала 12 от служителите му, сред които журналисти, редактори и счетоводители, са били задържани от полицията.
В Беларус съществува Министерство на информацията. То съобщи, че достъпът до Tut.by и свързаните с него сайтове е бил ограничен във връзка с “нарушения на държавния медиен закон” и по-конкретно заради разпространение на информация от организации, които “не са регистрирани”.
Действията на властите предизвикаха остър международен отзвук.
“Днешните обиски са пореден пример за систематичното заглушаване на свободните гласове и наказването на журналисти, които отразяват новините достоверно. Беларусите се нуждаят от свободна преса и заслужават това”, написа в профила си в Twitter Нед Прайс, говорител на Държавния департамент в САЩ.
Американското посолство в Минск определи действията на властите като “злоупотреба с данъчните закони на страната”, а делегация на Европейския съюз в Беларус прикани властите да не нарушават свободата на словото.
Подобна беше реакцията на организации за защита на човешките права като Amnesty International.
Беларуските власти засилиха репресиите срещу журналисти и блогъри в страната след началото на масовите протести. Те започнаха още на 9 август миналата година. Причина за тях бяха президентските избори, които много хора в страната смятат за фалшифицирани в полза на Александър Лукашенко.
Тогава Европейският съюз и САЩ поискаха провеждането на нови избори и наложиха санкции на Беларус.
Към днешна дата властите в страната са арестували хиляди демонстранти и са блокирали десетки медийни сайтове.
По информация на Беларуската асоциация на журналистите към 18 май 16 журналисти продължават да бъдат в затвори или арести.
Вижте също Лукашенко разреши полицията да ползва оръжия срещу протестиращи