Датата е 16 май 1944 година. За този ден пазачите в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау имат заповед да унищожат затворниците от ромски произход.
Когато научават за заповедта, ромите в лагера взимат решение, което няма прецедент в историята на Аушвиц: масово да се възпротивят срещу пазачите. Барикадират се и отказват да изпълнят нарежданията на есесовците, които трябва да ги отведат до газовите камери.
Нито един затворник от ромски произход не губи живота си в този ден. Години по-късно 16 май започва да се отбелязва като Ден на ромската съпротива срещу нацистите и срещу национализма и расизма в наши дни.
За едно момиче от ломското село Долни Цибър този ден е буквално част от ежедневието. Принцеса Иванова е само на 18, но вече 5 години разказва на съучениците си и на ромската общност какво е станало на този ден и защо е важно то да се помни.
За нея това не е само част от историята, но и вдъхновение за следващите поколения, които искат да се преборят със съвременните предразсъдъци спрямо ромската общност.
“На 16 май ромската общност организира запалване на огън на обществени места, което символизира изтляването на омразата, въплътена от лагерите на смъртта”, каза Принцеса в интервю за Свободна Европа.
Тя добави: “Искаме да продължим делото на онези борбени хора, които през 1944 година са въстанали срещу нацистите”.
Принцеса е доброволка в няколко неправителствени организации, сред които Постоянната ромска конференция и младежка фондация Арете. До тази година тя е и член на съвета на децата към Държавна агенция за закрила на детето.
В момента тя е дванайсетокласничка в професионалната гимназия “Дмитрий Менделеев” в град Лом с профил икономика и мениджмънт. Справя се отлично в училище и споделя, че за нея и нейния брат-близнак образованието е основен приоритет, внушен от родителите.
Семейството живее в село Долни Цибър, познато още като “ромския Кеймбридж” заради академичните постижения на младежите там.
“Баща ми винаги е казвал, че би дал и последната си риза, стига това да осигури по-добри образователни възможности за мен и моя брат”, каза Принцеса.
Подкрепата, която Принцеса получава от своето семейство ѝ вдъхва увереност да се бори и за развитието на ромската общност в България.
Като част от комуникационния екип на Постоянната ромска конференция тя разказва историите на други успели роми. Надява се, че текстовете, които пише за тях, ще окуражат повече деца от ромски произход да следват своите мечти, независимо от обществените предразсъдъци срещу тях.