Как две писма от военните тласкат Франция към поредни проблеми

Две отворени писма във Франция предизвикаха негодувание у едни и удовлетворение у други. Писмата не са съвсем обикновени най-малкото по две причини: те са писани от военни и заемат страна по политически въпрос, което Франция не допуска в средите на военните. А всичко се случва година преди президентските избори.

Откакто встъпи в длъжност, френският президент Еманюел Макрон не успя да изкара и година без сериозни сътресения. Нещата започнаха с протеста на жълтите жилетки, продължиха със скандали, свързани с харчене на правителствени средства, а накрая дойде пандемията, пък и не само тя. През миналата година държавният глава беше превърнат в централна фигура на недоволството на редица мюсюлмански държави.

2021 е годината преди президентските избори. Тя няма да бъде по-различна.

Новото сътресение дойде след две отворени писма, написани от представители на армията. Те бяха публикувани в издание, известно с крайнодесни позиции: “Valeurs actuelles”.

Военните заявиха, че в страната назрява гражданска война и е необходима незабавна и твърда намеса на правителството спрямо ислямизацията и случващото се в предградията на големите градове.

Тези две писма предизвикаха гнева на управляващите, но срещнаха подкрепа от страна на основния противник на Макрон – Марин Льо Пен. Социологическите проучвания показват, че позициите на военните срещат и одобрение в обществото.

Първото писмо

Първото от двете писма беше публикувано на 21 април. В него пишеше, че “Франция се намира в опасност“, като основните причини за това са свързани с “ислямизацията“ и “ордите“ от бедните предградия около големите френски градове.

Според авторите някои движения и фигури в обществото използват призивите срещу расизма като маска на дискриминация, с която целят да разединяват общности, а крайната им цел е “расова война“.

За доказателство те използват зачестилите атаки срещу полицейски служители в няколко френски предградия, както и атаката срещу паметници и генерално срещу френската история.

“Те мразят нашата страна, нейните традиции, културата ѝ и искат нейното разпадане като отнемат миналото и историята ѝ“, се казва в писмото.

В текста се обвиняват и “управляващите“ за двойния им аршин заради начина, по който полицията е използвана по време на протеста на “жълтите жилетки“ и сега, когато е “заплашвана“. Споменава се също и случаят с убийството на учителя Самюел Пати, който, според подписалите писмото, е бил невъзможен преди 10 години.

Писмото завършва с призив за решителни действия и с прогноза, че ако такива не бъдат предприети, може да се стигне до “експлозии“, които да доведат до намесата на армията и до гражданска война, която да вземе хиляди жертви.

Това писмо беше подписано от близо 1000 бивши и настоящи военнослужещи, включително и 20 пенсионирани генерали. Датата на публикуването му също имаше значение, защото на 21 април се навършиха 60 години от неуспешния Алжирски пуч – опита за преврат, осъществен от пенсионирани френски генерали, целящи да променят решението на Шарл дьо Гол за деколонизация на Алжир.

Второто писмо

Второто писмо, чиито автори твърдят, че са активни военнослужещи, но останаха анонимни, продължава тона на първото. В него отново се говори за “оцеляването“ на Франция и борбата срещу “ислямизма“, както и за готовността за реакция в случай на гражданска война.

Войниците споменават, че действията им не са политически, а са плод на собствените им наблюдения, част от които са придобили по време на операция “Сентинел“, която целеше защитата на вътрешната сигурност сред поредицата атаки през 2015 г.

От “Valeurs actuelles” твърдят, че до сряда то е било подписано от близо 250 хил. души, чийто брой нараства, тъй като подписката е отворена.

Кой пише писмата

Въпреки че от публикуваните писма не става напълно ясно кой точно ги е съставил, френските медии откриха любопитни имена сред хората, които са подписали първото от тях. Това са хора, които са имали или имат близки връзки с крайнодесни политически организации.

Сред тях например е Жан-Пиер Фабере-Бернадак, който, по данни на Льо канар аншене (Le canard enchaîné), през 90-те е начело на охраната на лидера на Националния фронт.

Сред подписалите личи и името на генерал Антоан Мартинез, който е основател на крайнодясна политическа фракция. Сред целите й е защитата на “традиционните френски ценности“.

Сред подписалите е още и Кристиан Пикемал, бивш командир на Чуждестранния легион, който през 2016 г. беше арестуван заради участие в протест срещу мигранти, а по-късно и изключен от армията.

Какви бяха реакциите

Във Франция е забранено военните да изразяват мнение по политически и религиозни теми по време на активна служба или докато са част от резерва. Затова двете писма предизвикаха сериозен отзвук.

Няколко представители на правителството реагираха гневно и заговориха за наказания.

Военният министър Флоранс Парли заяви, че “двата принципа, които ръководят действията на военните по отношение на политиката, са неутралност и лоялност“. В понеделник тя обяви, че за резервистите вече се дискутират санкции и призова ръководителя на въоръжените сили Франсоа Лекуантр да наложи наказания на всички активни военнослужещи, подписали писмата.

По-късно самият Лекуантр заяви, че всеки от подписалите, 18 от които са публично известни, ще бъдат разследванти от военни органи, а санкциите могат да включват изключване или незабавно пенсиониране.

Френският министър-председател Жан Кастекс определи изразената от военните позиция като нарушаване на принципите на Републиката.

Сериозна подкрепа за двете писма изрази лидерката на крайнодясната “Национално обединение“ Марин льо Пен, която започна активно кампанията си повече от година преди изборите за президент. Тя напълно прие твърденията на военните и призова всеки, който споделя мнението им, да се присъедини към движението ѝ, което е част от “предстоящата битка за Франция“.

По време на събитие от кампанията в понеделник тя дори заяви, че “винаги съществува риск от гражданска война“.

На призивите на Льо Пен отговори вътрешният министър Жерард Дарманин, който я обвини в същия “вкус“ към звука на маршируващи ботуши, какъвто е имал баща ѝ Жан-Мари Льо Пен.

Срещу писмото и призива на Льо Пен застанаха и представители на крайната левица, според които цялата ситуация се използва за политически цели.

Междувременно допитване на "Харис" по поръчка на телевизия LCI показа, че 58% от французите са съгласни с изразените в писмата позиции. В същото време по-голямата част от проучванията показват, че най-вероятно на изборите през април 2022 г. на балотаж ще се изправят именно Льо Пен и настоящият президент Еманюел Макрон.

Франция и борбата срещу радикалния ислям

Засега самият президент запазва мълчание по позициите на военните, свързани с “ислямизацията“ и френските предградия. В последните месеци именно той се превърна в център на няколко сериозни сблъсъка, свързани с опитите за ограничаване на радикалните религиозни движения.

Действията на Елисейския дворец и изместването на основните противопоставяния от икономически към религиозни и социални теми, показват, че именно те могат да се окажат решаващи на предстоящите избори заедно със здравната криза.

Още след убийството на Самюел Пати Макрон обяви началото на активни действия срещу “религиозния сепаратизъм“ и противодействието на “радикалния ислям”. Това доведе до приемането на харта за принципите на исляма във Франция, с която се забраняват пропагандите в полза на чужди правителства, налага се регистрация и контрол на имамите, както и утвърждаване на равенство между мъжете и жените и отхвърляне на расизма и антисемитизма.

В редица мюсюлмански държави самият Макрон беше обявен за основен “враг на мира”, а турският президент Раджеп Тайип Ердоган заяви, че колегата му се нуждае от преглед на психическото си състояние.

Повод за това стана именно заявената готовност на френския държавен глава да се бори срещу “ислямския сепаратизъм“. Малко по-късно Ердоган призова за масов бойкот на всички френски стоки.