Години наред сте се готвили да станете съдия. Завършили сте право с отличие, борили сте се за място в София, където има най-много работа и където са най-интересните дела. Но накрая може да се окаже, че ще трябва да се занимавате предимно с разглеждане на жалби срещу глоби за превишена скорост или нещо подобно.
Опасенията от такъв развой на кариерата обедини през последните месеци над 560 български съдии. Те протестират срещу намерението на Висшия съдебен съвет (ВСС) за реформа на съдебната карта.
Става въпрос за усвояване на финансиране по проект, в рамките на който се предлага преместване на голям брой по-сложни дела от районно на окръжно ниво.
Идеята е районните съдилища масово да станат териториални отделения, които да разглеждат т.нар. леки дела. Съдиите в тях биха работили предимно по казуси без правна сложност поне 8 години преди да придобият право да бъдат повишени на окръжно ниво, където да могат да се занимават с по-интересни дела.
Опасенията са много, но има две основни: първо, че този вариант ще доведе до деквалификация на действащите магистрати, и второ, че тези, които сега завършват право, няма да развият интерес към тази професия.
През март 350 съдии внесоха свое становище с подписка във ВСС, възразявайки срещу планираната реформа. Позицията им беше подкрепена от Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет.
До края на април в подписката се включиха общо 564 съдии. Така се стигна и до предложение от координаторите на проекта във ВСС Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев да редактират идеята, след като я обсъдят с повече свои колеги.
Миналата седмица Шекерджиев каза на извънредно заседание на Съвета за партньорство към ВСС, че най-вероятно ще се върви към „изоставяне“ на идеята всички наказателни дела за престъпления от общ характер да се прехвърлят в окръжните съдилища.
Съдия Радослава Качерилска
Радослава Качерилска е наказателен съдия от 8 години и работи в Софийския районен съд от 2014 г. Казва, че това е била мечтата ѝ - да влезе в съдебната система именно за да се занимава с класически наказателни дела. Затова перспективата изведнъж да започне да гледа предимно жалби срещу наказателни постановления силно я безпокои.
„Аз имам достатъчно стаж, който би ми позволил да кандидатствам в Окръжен съд, но понеже съм от най-младите колеги, шансовете ми биха били минимални“, казва съдия Качерилска.
Ще загубим страшно много от своята квалификация, от този опит, който вече сме придобили.Радослава Качерилска, СРС
По думите ѝ „наказателните дела се развиват в пълнота, събират се доказателства, има сблъсък между обвинение и защита в зала, мотивират се съдебните актове“ и ако с колегите от районните съдилища загубят право да правораздават по такива казуси, „ще загубим страшно много от своята квалификация, от този опит, който вече сме придобили“.
Първоначалният вариант на предлаганата реформа предвиждаше на районно ниво да останат заповедните производства, обезпечаването на доказателства, обявяването на отсъствие или смърт и други.
„Предлага се да ни вземат най-тежката част от работата, а ние възразяваме, защото именно тя прави съдията съдия, тя осмисля деня ти. Вечер като се прибереш не си мислиш – ох, каква превишена скорост гледах днес. Ти мислиш за изнасилване, за порнографските материали, за грабежа. Това са нещата, които те карат да обсъждаш практика, да мислиш как да анализираш определено доказателство и именно там се трупа опитът.“
В момента съдебната система е 4-степенна и изкачвайки се по нея, магистратите се подготвят за все по-сложни казуси. Ако бъде възприето предложението районните съдии да се занимават между 8 и 10 години само с по-леки дела, те няма да могат да се подготвят професионално, за да започнат да правораздават адекватно на окръжно, а след това и на апелативно и касационно ниво, смята Качерилска.
„В наказателния процес, ако допуснеш дори малка грешка, ти отменят присъдата и делото започва отначало“, добавя тя и поставя риторичния въпрос: дали този риск си струва?
Съдия Андрей Георгиев
Колегата ѝ Андрей Георгиев от Софийския районен съд е граждански съдия от 4 години и вижда голям проблем в предлаганата реформа не само заради вече действащите съдии, но и заради тези, които тепърва ще влизат в системата.
Соред него пред завършващите право би възникнала следната дилема – дали да се занимават между 8 и 10 години с безинтересни в голямата си част дела, но да имат сигурно заплащане, или да станат адвокати.
Ако вие сте талантлив, млад, мотивиран човек, вие няма да станете съдия при действието на този модел.Андрей Георгиев, СРС
„Ако вие сте талантлив, млад, мотивиран човек, вие няма да станете съдия при действието на този модел. Ще стане съдия вашият колега, който е мотивиран да взима едни пари, да не прави нищо и да го мързи“, смята съдия Георгиев и добавя, че „след 20 години такива стимули за влизане в съдебната система, ви гарантирам, че резултатите в правосъдието ще са плачевни“.
Според него подобна реформа изобщо не е в правомощията на ВСС, защото той може да решава „единствено къде да има съд от определен вид“: „Той не може да казва този съд какво да гледа като дела, с какви участници и т.н. И изведнъж имаме някакъв план, който нито е обсъждан публично, нито е консултиран с изпълнителната и законодателната власт.“
За пръв път тази реформа беше подкрепена от Съдийската колегия на съвета през януари, а през февруари я подкрепи и Пленумът. Това провокира събирането на подписката на съдиите, която беше внесена в края на март във ВСС. В становището към нея се казваше, че подобна реформа може да доведе до създаването на съдии „второ качество“.
„Създават се предпоставки за сериозна деквалификация на районните съдии и за отлив на обучени и мотивирани юристи от съдийската професия, което в дългосрочен план неизбежно ще доведе до съществено понижаване на качеството на правораздаването“, предупреди и Съюзът на съдиите.
Според адвокатурата пък с прехвърлянето на дела към окръжните съдилища и обезсмислянето на районните „се създава риск от затруднен достъп до правосъдие и отдалечаване на гражданите от съда, намаляване на ефективната защита на гражданските права и интереси на местното население на територията на съответната община и на бизнеса“.
На този фон съдиите Качерилска и Георгиев не разбират защо подобна реформа не е била предварително консултирана и обсъдена публично, както и защо още в зародиш са били отхвърлени другите три предлагани варианта.
Първият предлагаше превръщането на някои слабо натоварени съдилища в териториални отделения към районни съдилища в областните центрове или друг съседен съд. Вторията предвиждаше закриването на някои слабо натоварени районни съдилища и обединяването им с други съседни, а третият – преместване и командироване на съдебни служители.
Най-радикален от всички е т.нар. „Модел 4“, който ВСС реши да подкрепи. След масовия отпор на съдиите обаче съдебните кадровици дадоха знак, че ще преосмислят част от предложенията в него.